Според документи публикувани на сайта WikiLeaks привлича вниманието съобщение, датирано от месец май 1974 година. В него се обсъждат упоритите слухов, разпространявани от дипломатически източник в Букурещ. Източникът съобщавал, че българските власти сериозно разглеждат въпроса доброволно да станат поредната съветска република.
В къщата телеграма се отбелязва, че е възможно да става дума за дезинформация.
Но, въпреки това, американските власти са „разработвали” тази възможност и своите действия в резултат на такава трансформация, свидетелстват документите публикувани в WikiLeaks.
Няколко дни след първото съобщение американският посланик в София изпраща дипломатическа грама, в която цитира отговорът на румънския посланик на въпроса, възможно ли е присъединяване не България съм Съветския съюз.
Според румънския дипломат, българите са „достойни за възхищение”: във външната си политика са заедно със СССР, но всъщност те са най-големите националисти на планетата.
Доколко сериозна е била възможността България да се появи на картата на СССР?
Слуховете за поглъщането на България от СССР не били възприемани сериозно дори и в съветските времена. Впрочем, в телеграмите на американските дипломатически и разузнавателни служби също се уточнява, че става дума просто за разговори.
Какво всъщност се е случило? В книгата си президентът Желю Желев „В голямата политика” подробно е описано, как БКП (без да дава гласност, на пленуми на ЦК) два пъти, през 1963 година и през 1974-та, са обсъждали поетапно влизането на страната в СССР.
Трудно е да се казва какво толкова е прелъстявало комунистическото ръководство към такова решение и защо така старателно са криели плановете от обществото, но фактите са си факти-не се случва нищо повече от тези разговори.
България и Съветския съюз, а доскоро – Русия , винаги са имали здрави политически и икономически връзки, и това, че след Втората световна война влиза в соцлагера, след освобождаването и от съветските войски, било съвсем естествено.
Всеки руснак, който е бил в България е чувствал приятелското отношение на този народ. В София са запазени имената на улици, например „Цар Освободител, не могли да преименуват нито комунистите, нито сегашните управници. Но все пак столицата на България е разположена край западните граници на държавата, а през бурните 90 година на правоприемницата на Съветския съюз съвсем не и било до малката черноморска страна, която тихо и без гръмки изявления премина към прозападно развитие.
При това в българските реформи се наблюдава своя специфика: комунистическият режим бил с ярко изразена геронтокрация и именно младото поколение, което се чувствало неуютно, активно започнало реформите, които отвеждат страната в ЕС.
Днешна България, както и преди, силно напомня на Русия, включително и достатъчно разпространената носталгия към положителните страни на социализма.
Сега е трудно да си представим как би изглеждала Европа, ако България беше ф”бивша съветска република”.
Напълно е възможно България да има по-тесни връзки с Русия и с това щяха да се съобразяват в НАТО, стремящ се към безкрайно разширяване на своето влияние на Изток.
От своя страна, икономическата и политическа помощ от „големия брат” в лицето на Русия сигурно щеше да помогне на България да стаи днес по-здраво на краката си в епохата на икономическа криза в Европа.