Само след броени дни състав на ВКС ще гледа едно от знаковите дела – срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Прокурорските и съдебните атаки срещу него стартираха през 2012 г., след връщането на БСП и ДПС във властта. Обвиниха го, че е подслушвал масово и безконтролно. По ирония на съдбата обаче, две години по-късно политикът от ГЕРБ е оправдан за незаконно послушване, защото престъпление не бе доказано, но получи присъди на две инстанции, че е отказал прилагане на СРС и то за незначителна кражба на катерушки от село в област Велико Търново.
С коментар по казуса се ангажира бившият конституционен съдия Георги Марков:
„Според българската Конституция свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. Изключение се допуска само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления, чл. 34, ал.2 от основния закон. Това съдебно разрешение има охранителен характер и предпазва гражданите от административния произвол. Не случайно цитираната конституционна разпоредба се намира в главата за основните права на гражданите. Този съдебен акт не създаде обаче задължение за административния орган - министъра на вътрешните работи на всяка цена да извърши примерно подслушване. Това съдебно разрешение не е типично съдебно решение, което със силата на присъдено нещо да решава правен спор, по който министърът на вътрешните работи е страна. То има само охранителен характер и е акт на съдебна администрация.
България е парламентарна република, в която Народното събрание излъчва правителство, чиято основна функция е да осъществява и ръководи вътрешната политика на страната. Важна част от вътрешната политика е националната сигурност. В тази сфера съгласно Закона за МВР изключителна роля играе министърът на МВР като се започне с борбата с тероризма и се мине през нелегалната емиграция, наркотрафика, контрабандата, отвличанията и убийстватa и пр. На тези високи правомощия и отговорности съответсвува правото на министъра да упражнява правото на дискреционна власт. В случаите когато има разрешение на съда за подслушване е налице законова предпоставка той да действа, а как ще постъпи е въпрос на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност. В този смисъл е и решение №1 от 1998г. на Конституционния съд, според който с оглед на разделението на властите общия контрол върху СРС е на министъра, т.е. на изпълнителната власт, а не на съда. Съдебните разрешения имат както се вижда и от наименованието разрешителен, диспозитивен характер. Другото би било намеса в работата на изпълнителната власт в сложни оперативни и бързо менящи се обстоятелства.
Прочее, в 25 годишната ни демокрация такава е била практиката на всичките ни министри на вътрешните работи, между които класни юристи и добри политици. Ето защо Цветанов не е нарушил разделянето на властите, т.е. е невинен“.