Дмитрий Юров, russia.ru
От началото на 69-те години елитът на руските въоръжени сили със специално назначение- специалните части или спецназът на ГРУ е изпълнил няколко свръхсекретни мисии зад граница, някои от които бяха разсекретени в началото на тази година.
1.Виетнамският десант
Първата голяма операция зад граница на спецназа на ГРУ е от 1968 година. След провеждането и става ясно, че на разпореждане на СССР се е появила могъща структура, способна, способна да изпълни всякакви задачи във всяка точка на планетата.
През май 1968 година група от 10 души от съветския спецназ на ГРУ провежда атака срещу секретен американски обект, намиращ се на територията на Камбоджа, на 30 километра от границата с Виетнам.
Базата е използвана от американците за десант във Виетнам на разузнавателни части, а също така и за проникване на територията на Виетнам с цел освобождаването на пленени разузнавачи и свалени пилоти на самолети
В комплекса в пълна бойна готовност винаги се намирали два хеликоптера, до 10 транспортни, а също така и 4 хеликоптера „Кобра”.
Целта на съветската атака били именно хеликоптерите, оборудвани със специална система за прицелване и управляеми реактивни снаряди.
След 25 минутната операция руските спезназовци успяват да отвлекат единия хеликоптер във Виетнам, а останалите са унищожени. Американците губят 20 души в престрелката.
За това, че операцията е проведена от съветски спецназ ЦРУ научава едва няколко години по-късно, след изтичане на вътрешна информация от КГБ.
2. Бойно кръщение
Операцията от 1968 година в Чехославакия започва с това, че страните-участнички във Варшавския договор вземат решение за въвеждане на войски там.
Самолетът, в който се намирал отряд на съветския спецназ поискал разрешение за аварийно кацане на столичното летище заради „неизправност на двигателите”.
Приземявайки се, бойците от спецназа за няколко минути успяват да завладеят летището, на което няма голяма охрана (по данни от разсекретените архиви на Генералния щаб операцията продължила 9 минути и 21 секунди).
След доклада за успешното превземане на летището съветското командване незабавно прехвърля там дивизия от вътрешни нойски в помощ на спецназа.
Междувременно, пристигнали по-рано в страната групи от спецназа на ГРУ вземат контрола върху вестниците, гарите и телеграфните станции. След окупирането на комплекса от правителствени сгради правителството на Чехословакия е отведено принудително от тях в Москва.
Един от участниците в тези събития подполковник Юрий Стружняк си спомня:
„Завладяването на летището за нас не беше нещо особено. Ние бяхме обучени за това, имахме добро снаряжение, нямаше никакви излишни действия. Повече ни притесняваше как ще премине цялата операция „Дунав” (операция по установяването на власт в Чехословакия на управляващ режим лоялен към СССР).
3. Анголският Рамбо
В прехода между 70-те и 80-те години Африка е не по-малка „ценност” за Съветите, отколкото Виетнам.
Ангола, по това време, заема достойно място в „битката на военните тайни”. Историята започнала съвсем простичко-на съветското военно аташе в Ангола било възложено да проследява
Появата при противниците на нови абразци оръжия и техника. Ценното въоръжение, което бойците от правителствената армия с помощта на съветските военни специалисти били пленявани от бунтовниците, веднага се изпращало със специални самолети в Москва.
Голяма част от читателите биха си помислили, че става дума за американски оръжия, но историята е много по-интересна.
През 1976 година, по време на битка в района на Донда, на 200 километра от столицата Луанда, войници от правителствената армия пленяват китайски танк Т-59.
Съветският офицер от спецназа на ГРУ Владимир Заяц получава награда „За бойни заслуги” за ценната плячка.
По-късно танкът е прекаран до територията на Съветския съюз в трюма на съветски десантен кораб.
Но китайският танк бил само малък успех за ГРУ. Истинската цел на операцията била да се открие и отнеме от бунтовниците образец на ПЗРК «Стингър», който се появил в Ангола много преди да го получат афганистанските моджахедини. До този момент завладяване на „Стингър” не било успешно.
4. Съветският Бейрут, или как да си поговорим с „Хизбулла”
На 30 септември 1985 година в Бейрут почти едновременно са отвлечени четирима сътрудници на съветското посолство в Ливан. Автомобилът, с който пътували дипломатите бил отвлечен практически срещу входа на консулството. Вторият автомобил бил блокиран край
Една от болниците, където се лекували представители на дипломатическия корпус.
Била приложена класическа схема – блокиране на автомобила, маски, оръжие, стрелба и бързо изчезване.
Похитителите на съветските граждани предявили доста необичайни за онова време искания- Москва да окаже влияние върху правителството на Сирия, за да бъде спряна сирийската военна операция срещу Ливан.
Второто изискване било Москва да ликвидира посолството си в Ливан.
В случай на отказ, терористите заплашвали да убият и четиримата дипломати.
Струва си да се отбележи, че нито една от тогавашните държавите-съюзници на СССР: Иран, Йордания, Либия - не помогнали за освобождаването на заложниците, макар, че такива възможности съществували.
В КГБ била получена информация, че операцията по залавянето на дипломатите е проведена от най-засекретеното и могъщо подразделение на „Хизбулла” Муната`мат ал Джихад ал-ислами, ръководена от Имад Мугния.
Резидентурата на КГБ в Бейрут взела решение да вербува най-близкото обкръжения на Мугния и разработила план за ликвидирането му в случай, че съветските заложници бъдат екзекутирани.
Междувременно терористите разстреляли един от заложниците, който бил ранен по време на отвличането, затова съветският спецназ трябвало да действа незабавно.
Изпълнението на операцията било възложено на току-що създаденото подразделение със специално предназначение „Вимпел”.
Координацията на операцията била поверена на генерал Юрий Дроздов.
Неочаквано за палестинците започнали да изчезват един след друг най-близките съратници на Мугния, за когото станало известно, че е екзекутирал ранения съветски дипломат.
Един след друг изчезнали повече от 10 командири на различни ливански специални служби. След това Мугния получил писмо, в което му се предлагало той да избере следващата жертва, ако не освободи междувременно съветските заложници.
Имад Мугния си дал сметка, че след като писмото му е предадено лично в ръцете му, то следващият ще бъде не друг, а самият той.
Буквално на следващият ден заложниците били освободени, а обсадата на съветското посолство свалена.
5. Тадж-Бек
За разлика от спецоперациите на територията на Азия и Африка, за операциите в Афганстан, където действал спецназът на ГРУ има повече данни.
За начало на операцията в Афганистан се смята изключително сложната операция, чиято цел била ликвидирането на държавния глава Хафизулла Амин.
Заедно със спецназа на ГРУ в операцията участвали подразделенията „Гром” и „Зенит” - бъдущите управления «А» („Алфа”) и В („Вимпел”).
Половин година преди щурма съветското командване създава 154 отделен отряд със специално назначение или, както го наричали помежду си „мюсюлманският батальон”, в който били включени спецназовци от мюсюлманско вероизповедание.
Целият бой и „прочистването” на двореца на Амин в Кабул, наречен „Тадж-Бек” отнела не повече от 40 минути. Убити били 7 от спецназовците , макар че охраната на Амин и двореца била четири пъти повече по численост.
6. Първият „Стингър”
През зимата на 1987 година в Афганистан от спецназ на ГРУ е „заловен” действащ образец на американският противозенитен ракетен комплекс „Стингър”, който вече бил на въоръжение при моджахедините.
Ръководителят на операцията Владимир Ковтун разказва:
В боя загинаха 16 от тях. Дори два ъпти стреляха със „Стингъра, но не улучиха. В ръцете си го бавеше. След като го застрелях в тила, взех ракетата.
До ден днешен си спомням тази странна тръба. Цялата операция беше заради нея, грабнах я и бегом обратно към хеликоптера. Командирът на екипажа, независимо, че предната вечер се бяхме скарали много сериозно крещеше от радост: „Стингър, стингър”,
С тази операция съветското командване най-после получило неуловимата противозенитна ракета, която внушавала истински ужас у съветските пилоти.
В постсъветско време от специалните части на ГРУ се създава още едно подразделение - Сили за специални операции (ССО). Те също извършват операции във всички точки на земното кълбо, но дейността им е съвършено секретна и техните операции няма да излязат скоро на бял свят.
Превод: Анелия Димитрова, Faktor.bg