​За бесовете от ”Аз съм Шарли” до Ирина Бокова – „ Почетен гражданин на София“

Руска рулетка ни превърна в “Россия сегодна”, защото като прасетата никога не можем да видим небето, слънцето, звездите

Любен Лачански

Има поговорка, или крилата мисъл, сентенция май, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. А защо не и претенциите му, би добавил дори и нескромно да е пишещият тези редове.

Такава групова поредица от кичозна претенциозност, граничеща с фанфаронство, с нескрито нездрав интерес наблюдавах през последните дни, в изложената на динамични климатични протуберанси държава България.

Отново се разделихме

Този път “правилните хора” носеха бележки с надпис: ”Аз съм Шарли”, а дисидентите най-опозиционно се провикваха пред микрофони, камери и мегдани, че не са никакъв там Шарли, или какъвто и да е там френски “Жо сюи”, а са месна превъзходна порода и даже подобрена и си искат своята неопетнена национална индентичност, каквото и да се случва с останалия съвсем не интересуващ ги прогнил свят.

Дълго се броихме в Отечеството. Този път не на първи и втори, на комунисти и демократи, а на “Шарли” и “Не Шарли”. Ужасно дълго се надвиквахме на плаца на суетата си, че някои забравиха дори и повода за поредното разцепление на “елита” на нацията ни. А поводът беше... мироопомазващ.

Лесно му е на българския народ, или поне на остатъчната част от него, която запазвайки уж своето исконно непокорно право на индентитет (термин много модерен край Вардара) си разрешава да забрави и да накара и опонентите му да забравят за много по-страшни моменти на избор, на каквито именно тази част е била не само свидетел, но и значинител на националния колаборационизъм.

Няма нужда да се връщаме чак из събитията в Прага през 68-ма година на ХХ век и призивите “Дубчек, Свобода, Дубчек, Свобода !”, които се чуваха и из софийските улици. Колко нашенци ги подкрепиха? Броят се на пръстите само на ръцете ни, на които според класиците на комунизма сме били изгубили оковите си.

А през 1991 година пак на миналия век, що шумящо вино “Искра” се изпи, и що партизански песни се изпяха и в българския парламент по време на Пуча в Москва срещу управлението на Горбачов и срещу новакът тогава Борис Елцин? Не помните ли?

Добре, не помните! То и не е много за помнене и национална гордост.

Затова пък си е направо за снимка на първа страница на всекидневник, декорирането с грамота която руският министъ-председател Медведев връчва, заедно с поредната парична инжекция под формата на интернационална награда на заслужилите патриоти Митьо Гестапото и Светлана Шаренкова за това, че в суверенна България, те издават седмичен руски вестник. Нищо лошо, само “Россия сегодна”.Засега седмичник, но с тенденцията, абе...знае ли човек?

Господи, може би ние просто всички сме си “Россия сегодна”. И вчера, и днес и за винаги. Защо ли ни е срам да си го признаем. Странно, защо ли толкова пунктуално се дава захранката на това издание. Няма празно за пълно. Няма изискване за тираж и даже няма финансова криза в резултат на която Москва да рече да ограничи субсидията. (Само Медведев и Господ, могат да кажат обаче, каква е реалната сума за издръжката на газетьонката, която ние реално не сме видeли да се търгува на ни едно място за продажба на преса).

Даже и в “Лафка” не се продава

Ти да видиш, както казват по Черноморието, уседналите руски колонисти. Да, това е точната дума за читателите на “Русия днес”. Колонисти, с тенденция да станат истински колонизатори.

Мисля, че срещу иначе добро заплащане, може би и господин Валери Симеонов би склонил да пусне и руска емисия на ТВ СКАТ. Нали всички са патриоти, православни, и други шменти-капели. А седалището на ядката може да бъде село “Ясна поляна”, направо българоубиец. Както и да е...

Бедата не е в днешната пропагандна инвазия, а в задръстеното ни постоталитарно съзнание или поскомунистическо живеене, което не ни дава възможност да си вдигнем очите от копанката с отпуснатата ни за оцеляване бълвоч и да погледнем към небето. Да, прасетата страдат именно от тази болест на недоглеждането. Те никога не могат да видят, ни слънцето, ни звездите. Те нямат нужната антропологическа даденост, и може би затова не са толкова нещастни, защото нямат избор. Но ние, които го имаме, сами си измисляме постулати, белким наистина съвсем забравим, че над нас и над господарите ни, които ни дават манджата има нещо по високо. Небето. И че някъде там е и Бог...

Да, преклонената главица сабя не е сече. Желязна логика за ренегати и оцеляващи приспособленци.

Днес съм Шърли, утре не съм... В други ден ще бъда онова, което потрябва именно другия ден.

Като деца разчертавахме отъпкана пръст в кръг и я разпарчатосвахме. Всеки си избираше име на държава и замеряше с джобно ножче с дървени чирени чуждата “територия”. Уцелената пръстчица ставаше негова и момчето триеше с изтърканите си подметки на сандалките очертаните “граници” и се учеше да бъде завоевател. А и държавите известни тогава на махленските момчурляци бяха пет-шест. И никой не искаше да бъде ни Германия, ни САЩ. Така ни бяха казали в къщи. И тук имаше нещо неудобно. СССР, все трябваше да напада с ножче, я Полша, я България, Чехия... А знаехме, че сме братя и че те са ни вечните освободители. От векове за векове. После и вековете се смениха и вечните ни освободители. И всичко си дойде на мястото. Заедно с асфалта и паветата. Днес тази игра на държави я играят на живо в телевизионните предавания. От там я коментират и нахъсват играчите. Парите се получават, както се убедихме под формата на награди. В някои не до там ерудирани общества още курсират пиратски, стари корита на кораби и стоварят също стари “Калашници”, които вършат още работа. Отначало като пропаганда, после и като аргумент за непогрешимост.

В България един Калашников, може да се купи за 250 евро, за колко ли може да се купи във Франция, която е с по-развита пазарна икономика. И колко ли е струвала касапницата в Париж срещу доскоро “безобидното” смешно списанийце.

Оказа се, страшно скъпо... За поколения напред

Малко преди да започне поредната показна полицейска акция в София отрежисирана “в полите на Витоша” срещу “организирана престъпна група за убийства”, която ще арестува шестима, воглаве с едно “нежно създание”: (Този път документалната щерка на един един бивш шеф на митниците Кулишев, да позната от години фамилия на комунистически велможи), попадам на интересен сайт в интернет пространството. В този сайт откровено предлагат на тъпия български народ да му продадат дипломи. Изборът е уникален. От свидетелство за начално образование до такова за докторска степен. Не, не е виновна глобалната мрежа, а нещо друго е виновно и то се нарича държавност. Предполагам, че някой така е попадал и на обяви за продажба на бомби и оръжие, за доставка на наркотици и платена любов. За “бели робини”, повечето от ромски произход.

Това са капаните на съвремието ще ми отговорите вие. Сигурно. Но не сте прави. Защо в Швейцария, Финландия и Дания примерно тези примери са единици. А и такова откровено пладнешко предлагане няма. Може би са по-прости и не могат да си “нарисуват” дипломи от университета в Женева. Не. Просто, защото никой няма да повярва, че някой лумпен с два пръста чело и с одиозен корем, който вместо да говори мучи, може да бъде дипломиран юрист, от където и да е. А после да го предложат и за шеф на тайните служби. Това пък вече съвсем не може да се случи. Щото, ако що годе на вид нормалният бивш шеф на ченгетата Сертов го търси цялата българска полиция и Интерпол 40 дни, то представяте ли си този, за когото пиша къде и колко време трябва да го търсят. А, да докато него пък го намери майка му, както за Петко Сертов стори жена му. Господи, прав си, че си създал свинете такива, да не могат да обръщат очи към теб и да те молят за каквото и да е. Просто щото си благ и всеопрощаващ.

Но всеопрощението именно в тези дни и периоди не е най-добрата политика. Предполагам сте разбрали, че т.н. г-жа Ирина Георги Бокова е удостоена със званието “Почетен гражданин на София”. По предложение на кметицата Фандъкова, от Самоков и дай Боже никога да не стане и тя почетен гражданин на София. Не дай си Боже, ама ще стане в краткото ни бъдеще.

Прочее, за какви заслуги наследничката на фамилията Бокови става носител на това отличие? Какво реално (без да се крием в дебрите на голямата политика) тя е направила за мен, за децата ни, за бездомните кучета, за храмовете, за улиците, за гълъбите и за завода за боклук ако щете? Нищо. Това е конкретният отговор. Плюс това, именно в момента, когато светът кипи от възмущение и скърби (който си иска и има нужда) за разстреляните френски карикатурсти, Йорданка Фандъкова с целия си шопски непукизъм и гороломство дава званието Почетен гражданин на

щерката на един физически ликвидатор на интелектуалци

На човекът, който е допринесъл за смъртта на дори един от най-изявените ни интелектуалци, карикатурист, хуморист и писател. Издателят на вестник “Щурец” - Райко Алексиев. Едва ли би могло да се намери по неподходящ момент от декорирането на шефа на ЮНЕСКО с посочената титла. Разберете, както поп Кръстю е останал с огромна неприязън в българското поколенческо съзнание, като душманинът на Васил Левски, така и фамилията Боков, винаги ще стряска просветените ни сънародници. И още повече, че баткото на Ирина Бокова -Филип бе изключително нагъл и циничен във всяко едно изказване и поведение направено след преврата от 10 ноември 1989 година. Ние имахме нещастието да го познаваме като работодател и честно можем да споделим, че не останахме с положителни чувства и не съжалихме за напускането му на БНТ (тогава КТР). Не знаем, колко е умна и полезна другарката Бокова в нейния външнокултурен и политически занаят, но самият факт да дойде да говори глупости и под покрива на СУ “Св. Климен Охридски”, не ни изпълва с огромно удовлетворение към нейните интелектуални качества и интелигентски багажи. Прочетете това:

“Днес повече от всякога ни е необходим нов начин на мислене, който да бъде вдъхновен най-вече от ценностите и идеите на Нелсън Мандела. Той е символ на борбата за справедливост, свобода и достойнство не само в своята страна, но и за мирните хора по света”.

Така започва лекцията на Бокова в София. Защо за Мандела, защо у нас, защо по този Коминтерновски калъп, това е велика тайна за човечеството. Продължава обаче Бокова, и като че ли говори на олигофрени, насладете се:

“Едва ли има по-подходящо място от Софийския университет, чиято история олицетворява многовековната българска просветна и духовна традиция да почетеме човека и бореца Нелсън Мандела”.

И така до край на лекцията не стана ясно, защо толкова СУ е най-подходящ да се отбелязва “човекът и борецът” Н. Мандела. На това място някой може да реши, че и Нелсън Мандела е бил в числото на обучавалите се студенти от близки и далечни страни на наши разноски. Не, това не е вярно, но питанката остава с какво точно първото учебно заведение построено от братя Георгиеви трябва да чества революционната дейност на бореца против Апартейда, слава Богу, че не намесваме и крамолната му съпругата ...

Какво ли не е видял СУ? Преди година там Евгения Живкова направи панихида за майка си Людмила, сега Ирина Бокова стори същото за Мандела. Макар, че ако ни питате и Арена армеец върши същата работа.

Та след тези и

явни и пропуснати гафове,

с доста спорната си “демократична” биография, Бокова може би скоро да стане и чорбаджийка на ООН. Нали си спомняте, какво споменах, за дедо Боже, че е Благ и Всеопрощаващ.

Но тук по моему трябва да коригира и преразгледа възгледите Си за човеколюбие. Поне докато интелектуалката от световен мащаб Бокова не се извини публично пред наследниците на Райко Алексиев. Тя е дипломат, знае как да го направи. Ако ли не знае, края си остава за нея. Защото живеенето между два морала е винаги, като играта “Руска рулетка”, винаги очакваш проектила на миналото да се забоде и в без това доста морния ти мозък. Който и без това не ти дава мира, но ти искаш да задушиш виковете на съвестта си с Бетовен. Просто е невъзможно. Дори да го слушаш в новата концертна зала на София, която се явява част от старата Централна столична минерална баня. А по статут, почетните граждани на София могат да ползват банята безплатно. Може и да не е по първоначалното и предназначение. Между другото за първи път в 14 часа в събота - 17 януари София протестира срещу свой пресен почетен гражданин. И това не се беше случвало.

Ама животът е шарен, като детската игра на държави и като “Руска рулетка”.

А за онези, които се двоумят дали са Шарли или са нещо друго ще кажем само, че вярата в Бога за човешката душа е тайна. Най-съкровената тайна на битието ни. Не на оцеляването. Вярата, това е докосване до тази тайна. Пък и христянството единствено не обещава на човека освобождение от страданията. Това го казваме по повод покаянията на хора с доста нееднозначни фамилни обременености. Защото всичко се плаща, не само в пазарно-икономическите взаимоотношения. И за слънцето се плаща и за водата, и за звездите и тяхното падане, и за това да можеш да им се насладиш когато си мислиш, че всичко ти е наред и даже “вината можеш да поемаш само с мезета” - та. И понеже знаеш, че прасетата не могат да видят звездите подобно на теб си доволен, но дали знаеш и къде са се укрили всички онези бесове на които служим, когато не гледаме звездите. Тези, за които покойния Достоевски е написал гениалния си роман “Бесове”. Ама кой ли го чете днес?

И в София, и в Париж, и в Самоков. А трябва...