Андон Михайлов*
България е изпаднала в една страхотна финансова, икономическа, социална и политическа криза. Размерите на тази криза обикновените хора не могат да проумеят, на тях им се поднасят фалшиви обещания за някакво подобрение, ако бъдат извършени реформи в здравеопазването, съдебната система и пр.
Каква е истината?
България не е от страните „суровинници“, които пълнят бюджетите си от продажби на петрол, газ, ценни руди като Русия, Венецуела, Кувейт, Саудитска Арабия и др. Не е и от страните като Франция, Германи, САЩ с развита промишленост, чиито самолети, камиони, коли, багери, машини се търсят от цял свят, независимо от кризите. Не е и от страните с развита електроника, чиито телевизори, компютри, телефони и пр. се продават в стотици милиони бройки на година, като Китай, Тайван, Сингапур. Реалността е такава, че в следващите десетилетия България няма да се доближи до тия страни по напълно обективни причини, каквито и локуми да разтеглят политиците ни.
На какво разчита всъщност България?
На продажби в областта на леката промишленост като мебели, дрехи, обувки, несложни машини и апарати, както и на храни, алкохол, цигари, хранителни заготовки и пр. Световното потребление обаче през последните години е спаднало, заради финансовата криза, и поръчките към родния бизнес са намалели.
Освен на леката и хранително вкусовата промишленост, България разчита и на туризма. Единствено той се развива позитивно през последните години, най-вече заради по-ниските цени на курортите ни. Но неговите параметри на развитие са стигнали разумния предел, Черноморието ни почти изцяло е бетонирано, същото се случва и край удобните планински ски писти.
Има ли България някакъв реален изход от икономическата пропаст, към която върви неотклонно през последните 25 години? Стандартен изход, по калъпа на родни или чужди политици, финансисти и банкери няма.
Ето обаче един нестандартен план за излизане от кризата.
Да бъде построен нов дял на столицата в района на днешното поле от Обеля, Надежда, Орландовци до северната дъга на околовръстното шосе, който да бъде превърнат в целогодишно действащ бизнес, панаирен, фестивален, културен и конгресен център. Няколко големи палати и хотелски комплекси към тях да привличат месечно поне по сто хиляди души бизнесмени, търговци, учени, културни дейци, посетители. Така един гост за две седмици престой ще попадне, примерно, на търговско изложение на обувната промишленост; на мобилни телефони и аксесоари; на фестивал на анимационните филми; на кулинарно изложение на диетични храни; на изложение на медицинска апаратура или на научен семинар за безоперативно лекуване на сърдечни болести. Годишно оборотът от консумация на храни, стоки и услуги в София от туристи и бизнесмени ще бъде от поне три милиарда евро!
Реализацията на подобен план няма да струва и един лев на България, но в същото време ще донесе поне десет милиарда преки инвестиции. Софийската община ще трябва да направи нов градоустройствен план, да определи местата на всички бъдещи обществени сгради, палати, хотели, ресторанти, заведения, търговски молове и пр. Без съмнение ще трябва да бъдат построени и стадион, болница, да бъде прокарано метро. Парцелите с право на строеж на всички тези сгради общината ще продаде на търг, като си запази 20 процента от бъдещите доходи заради земята. Само от продажбата на парцелите общината може да получи един милиард долара.
След това ще последва грандиозен строителен бум, невиждан още в нашата история. За период от пет – десет години в столицата ще се строи, както никога досега. Това ще раздвижи цялата икономика, безработицата ще намалее драстично. Заради строителството, а после и заради дейността на построените бизнес, панаирни, фестивални и конгресни центрове в столицата ще се заселят за постоянно голям брой чужденци. Повишената консумация на храни, стоки и услуги от българи, гости и постоянно пребиваващи чужденци ще увеличи значително ръста на потреблението, което ще доведе и до ръст на производството и търговията.
Подобен план в момента няма нито една страна членка на ЕС.
Всъщност никъде в света няма! България има уникален шанс в рамките на три месеца да излезе на една чисто нова финансовова, бизнес и социална позиция, а в рамките на шест месеца да започне грандиозно строителство. По същество говорим за един нов дирижиран строителен бум, но този път в полза на нацията, а не както беше предишния в периода 2004 – 2010 в полза на шепа „меринджеи“ предприемачи.
Не е изключено към този масив софийска земеделска земя, каквато е тя към момента, да има интерес едно много силно и хитро банково и предприемаческо лоби, което активно участваше в раздуването на цените на жилищата допреди пет години. Едва ли е случайно, че при предишното управление на Борисов беше започната една уж „невинна магистрала“ от разклона на Ботевградско шосе и Кремиковци до разклона при Обеля. Слава богу, от нея бяха построени едва няколко километра. Целта явно е била да се разсече веднъж този масив земя, да бъдат одържавени парцелите там, да се построи магистрала, после ей-там една бензиностанция, по-натам един мол, още по-натам един хотел, зад тях пък един жилищен квартал... Така, без да е обявен план за нов дял на столицата, група „меринджеи“ могат да го реализират постепенно в ущърб на гражданите. На специалистите е ясно, че няма как на пет километра от центъра на столицата да има ниви със зеле и картофи, а главният архитект да твърди „земя няма“, бизнесмени и граждани да се спасяват поединично.
Най интересното за обикновените хора е, че изложеният по-горе план за построяване на нов дял на столицата, който неминиумо ще доведе до нов строителен бум, може да бъде и пряко насочен към решаването на техните жилищните проблеми.
Как по-точно?
* Текстът е част от изследването на Андон Михайлов „Българският преход – обяснението и спасението“. До дни то ще е се появи на книжния пазар. Авторът е завършил философ в СУ Климент Охридски. Изследователят разкрива схемата на ограбването на имуществото, наследено от социализма. Изложена е и една особена идея за излизане на България от финансовата и икономическа криза.