Пламен Иванов
От началото на протеста в Сирия през 2011 г. Турция започна да подкрепя борбата на сирийската опозиция срещу режима на Башар Асад, предоставяйки Истанбул за място за нейните срещи и осигурявайки оръжие, пари, подготовка и екипировка.
С разгарянето на борбата, в сирийската опозиция като най-силни се затвърдиха най-радикалните групировки на Ислямската държава в Сирия и Левант (ИДСЛ) и Ал Нусра. Основно финансово съдействие за тях идва от уахабистки катарски и саудитски финанси, заедно с турска подкрепа. Останалите по-малко радикални групировки или избледняват, или се присъединяват към тях. През юни 2014 г., преименувайки се от ИДСЛ, Ислямската държава (ИД) обяви халифат с център Рака – столица за малко на един от средновековните арабски халифати – Северна Сирия, с територии в Сирия и Ирак и халиф Абу Бакр ал-Багдади.
През последната година конфликтът в Сирия и целия район се разгоря по линията сунити-шиити и борбата на сирийската опозиция се яви удобна за правителството в Турция срещу дотогава приятелския алауитски режим на Асад. Такава сила му бе необходима и срещу кюрдската съпротива в Сирия, водени от местната Партия демократичен съюз (ПДС), обявила през 2012 г. автономия. Подозирайки ПДС във връзки с Кюрдската работническа партия (КРП), турското правителство веднага отхвърли автономията, считайки я за опасно послание към турските кюрди заедно със съществуващата кюрдска автономия в Северен Ирак.
С победата на ислямското движение в Турция от 2002 г. то наложи линия на отслабване на кемализма и подмяна на дотогавашни приоритети във външната политика. Една от основните линии на кемализма бе секуларизмът, чрез който да се премахне възможността за използване на исляма във вътрешната и външната политика, ставайки така една от предпоставките за съществуването на широкото сътрудничество и доверие със запада. Подемът на политическия ислям в Турция бе повод за две намеси на военните: през 1960 г., когато свалиха правителството на тогавашната проислямска партия на Аднан Мендерес, и през 1997 г., каквото сполетя Неджметин Ербакан – създател, ръководител на движението и покровител на сегашния му лидер Тайип Ердоган. Изтласкването на кемализма, обвиняван в авторитаризъм, в полза на въвеждането на т.нар. ислямска демокрация, спомогна за сближаване с ислямистката проблематика и движения в района, а при съвпадане на интересите – дори и с радикалните от тях. По същия начин бе използвана отдавнашната връзка с Мюсюлманските братя на Египет, с които турското движение се гордее в родство. Правителството бе основна външна сила да ги подпомогне в усилията им да похитят Арабската пролет в Египет през 2011 г. и дойдат на власт от следващата година. Подобна е подкрепата за браншовете на брататя в Тунис или Хамас, имащи свои щабове и квартири в Турция. Народното недоволство с 15 милиона по улиците и мерките на военните в Египет свалиха от власт братята миналата година и отново ги обявиха за терористична организация. В терористичните си списъци ги включиха неотдавна Саудитска Арабия и другите монархии край Персийския залив, но те са добре дошли в Турция, както миналия месец заяви новият президент. Но още по-критични се оказа турската връзка с ИД и Ал Нусра.
През последните години ислямистки медии в Турция започнаха да кръщават лидера на движението и неговата управляваща партия Ердоган с прозвището халиф. За благодарност, такова му прикачиха и Мюсюлмансите братя от Египет[1] с пожелание да стане халиф на целия Близък Изток с център Турция и столица Истанбул. Това звучи доста конкурентно на фона на ставащия халифат в Сирия и Ирак, но и допълващо. За разлика от политическия ислям на Мюсюлманските братя, ИД има пряко идеологията на терора и шериата и изграждането на държава на тяхна основа. Заедно с Ал Нусра, тя вече започна нарушаване на установените от Първата световна война граници в целия район (споразумението Сайкс-Пико от 1916 г.) и съществуващите национални държави, валидни до днес.
Заради религиозната сунитска връзка и готовността да даде всичко за победата, само и само да падне режимът в Дамаск и се разгромят силите на местните кюрди, правителството не се поколеба да подпомогне джихадистите. „Врагът на моя враг става мой приятел” стана повече от тактика: идеология и стратегия с взаимно допълващи се цели и средства.
Счита се, че в подготовката на джихадисти в Сирия и Ирак, под контрола на Националната разузнавателна организация (МИТ), са били ангажирани около 1000 турци[2], сред които военнослужещи на редовна служба и такива от самата МИТ. Още миналата година министърът на отбраната на Ирак обвини правителството, че подпомага и подстрекава протестите на сунитската опозиция в страната му. Няколко турски офицери от разузнаването бяха арестувани от иракските власти. Арабска преса съобщи за такъв офицер, арестуван миналата година от египетските власти, докато подпомагал братята в Египет, при което е останало съмнение за
доставяне на разузнавателна информация, оръжие и съветници
Кметът на Мардин, край границата със Сирия, заяви неотдавна[3] на представителите от ЕС в Турция, че „правителството даде разрешение на ИД да пресичат границата... и хора от моя град с очите си видяха как това става”, а по-късно зловещото ù черно знаме се забеляза от граничния Шанлъурфа отвъд на сирийската територия. Джихадистки командири намериха лечение за раните си в турски болници, с разходи покривани от здравното министерство, докато турски линейки сновяха спешно през границата да докарват още пострадали. Продаван нефт и горива от Северен Ирак и Сирия започнаха да носят лесни печалби на ИД чрез посредници от Турция. Чрез изградената от ИД своя търговска мрежа за нефт и горива в Сирия тя дори продава на сили на режима, който продължава да се намира под международно ембарго. По източници на основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП – партията на Кемал Ататюрк), към юни 2014 г. джихадистите са спечелили от турските си продажби 800 млн. долара[4] при цена 50-100 долара за барел: бензин и нафта само за 50-60 цента литъра. За прехвърлянето на евтините горива от Сирия се използваха направени мрежи от меки пластмасови тръби като тези за напояване, преминаващи под границата до пластмасови резервоари направо в къщите в селата. Използваха се и канали за транспортиране на пластмасови цистерни. Повечето линии на черната търговия опираха в граничната област Хатай, до Сирия. От цялата страна там идваха камиони-цистерни да купуват. Хората наоколо считат, че са били оставени да печелят от нелегалния бизнес като отплата за подкрепата им на последните изборите на партията на Ердоган. Хаджъ Паша край границата на Хатай се превърна в контрабанден пункт за такава търговия. По някои изчисления, нелегалните трансгранични продажбина на нефт са основното перо в среднодневните приходи на ИД от 2 млн. долара[5], включващо още всевъзможни тъмни сделки, грабежи или откупи за заложници.
Шефът на сигурността на кюрдските сили в Сирия Дживан Ибрахим обвини Турция заради създадения лагер за подготовка на терористите в Газиантеп край границата. Парламентарната опозиция обвини правителството в използването на още такива лагери, единият от които край Истанбул.
Един от изтеклите в ютюб и туитър през последните месеци разговори на Ердоган показа обсъждане през пролетта на т.г. с шефа на МИТ как да се скрои атака под чужд флаг срещу турски обект от османското наследство в Сирия, която да се използва като повод за турско нахлуване в Сирия. Веднага ютюб бе забранен в цялата страна, както седмица преди това туитър, където отдавна се разпространяваха безпрецедентните разкрития за потулвани сделки и рушвети за милиони, замесен в които бе синът на Ердоган Билял. В изтеклия през март т.г. разговор шефът на МИТ спомена[6] за 2000 тира изпратени в Сирия с оръже и боеприпаси. Цялата операция по турския ангажимент Сирия и Ирак се ръководеше от МИТ, подобно на участието през 2011 г. в международната операция в Либия. Слухове заговориха за използване на център край вътрешноанадолския Коня за нуждите на бойците, откъдето тръгват пратките с оръжие и друго снаябдяване. Всъщност, в Коня привърженици на ИД бяха започнали свободно да раздават брошури и подпомагат вербуването на нови джихадисти.
Някои считат хуманитарната ислямска фондация İHH с централен офис в Истанбул за един от каналите на подкрепа в Сирия. Фондацията е свързана с депутати от управляващата партия. Подпомагането е извършвано със саудитски пари и участие на саудитската фондация „Съюз на доброто”, имаща членове в международни списъци на терористи. Много от доставките чрез камиони и кораби са преминавали през Хатай и са съдържали оръжие, боеприпаси и екипировка. Истанбулската фондация, използвана за изпращането преди четири години на злополучната флотилия Мави Мармара, е със 100-милионен бюджет и дейности в над 100 страни. Забранена е в Германия, Холандия и Израел.
Доклади на разузнавателни служби отдавна посочиха бойци в редиците на ИД от 80 страни, потокът за пристигането на много от които преминава през Турция. Сред тях от Европа и Америка са навярно 2 хиляди. Един такъв от тях – сред още поне 400 британски граждани пътували да се присъединят към ИД – бе известният рапър, оставил дом за 1 млн. паунда в Лондон, който обезглави американския журналист Джеймс Фоли. Журналистът бе отвлечен преди две години до границата с Хатай. Абдел („Джон-джихадистът”), или който и да бе убиецът, навярно бе от екипа за екзекуции на ИД, нарекъл се мрачно „Битълсите”, очевидно с членове от Европа, „приели” техните имена. Преди две години през Турция бе дошъл и Абделрозак[7], един от най-известните гангстери на Копенхаген. След много години в затвора той бе намерил ново просветление да подпомага борбата и прекарва оръжие през границата на Турция с Гърция и Сирия. Тайните канали за идващите джихадистите от цял свят през Хатай отдавна станаха публична тайна. Според експерт по сигурността[8] от Германя, за много от отиващите от Европа първа спирка е Истанбул. Там има прикрит офис на ИД, плащащ им освежаващи 400 долара, и подпомагащ по-нататъшния път до сирийската граница. Първият сборен пункт е летището на Антакия, следва събиране в конспиративна квартира в гр. Рейханлъ, също в Хатай, и после прекосяване нощем на лесно преодолимата граница. Там се започва с падане на колене върху свещената земя на предстоящия джихад със сълзи и молитва за успех. Само един от каналджиите се хвали за 400 души прекарани от него през есента на 2013 г. Потокът прииждащи се увеличава през това лято. От Германия – откъдето има дошли поне 300 души, най-ценните от които служили в Бундедфера – се изразяват сериозни опасения, каквито има и във Франция с поне два пъти джихадисти. От Холандия също има джихадисти, служили преди това в холандските въоръжени сили.
Посланията на Ислямската държава за присъединяване разбираемо откликват повече сред ислямски страни и общности. Преди два месеца полицията на Косово задържа заедно с експлозиви и оръжие 40 терористи. Като свързани с джихадизма в Сирия, те извършваха вербуване на нови членове в местни джамии. Миналия месец полицията задържа нови 15, половината от тях имами. От Косово в ИД навярно се сражават 200 души. Според албански експерт по сигурността[9], бивш съветник на своя президент и външен министър, до юли т.г. от Албания, Босна, Косово и Македония и диаспората за ИД са отпътувавали общо над 1000 албанци. Те минавали основно през Турция и е достатъчно само да се прегледат полетите на Турските авиолинии от Тирана през Истанбул до Антакия, за да се изясняла цялата картина. Наскоро във Франкфурт, Германия, започна съдебен процес срещу германски граждани, някои с корени в Косово, заради участие в ИД. Освен надигащи се фундаменталистки настроения сред мюсюлмани в Санджак, Сърбия, по сръбски оценки още от миналата година[10] няколко десетки местни бошнаци са отишли да воюват в Сирия. Там те оформили с други от Босна балканска салафистка част от 80-ина души. От отделните страни на Балканите босненците се считат за най-много, навярно 300-400 души. В редиците на ИД и Ал Нусра има албански групи, от които някои разпространяват пропаганда за албански халифат. По миналогодишни данни от Британския център за изследване на радикализацията[11], от Македония има 20, а от България има само 1 в ИД (в България не са известни изследвания по въпроса), докато от Румъния и Гърция такива не се посочват. Интересът сред мюсюлманите в Западните Балкани да намерят приложение на мисията на живота си или повече заплащане, е започнал с разгарянето на сирийския конфликт от 2011 г. и е нараснал със засилването на джихадиските организации следващата година. Всички джихадистки групи в Сирия и Ирак, независимо от коя страна и район са дошли, потвърждават, че при радикализма най-напред връзката минава по линията на идеологията им, оставяйки назад националността. През юни т.г. МВР на Тунис извести за 2 400 тунизийци от 10-милионната страна сражаващи се в Сирия на страната на бунтовниците, докато до февруари т.г. тунизийските власти са осуетили отиването на общо 8 хил. тунизийци. Намерен преди няколко месеца в Сирия лаптоп на дошъл от Тунис специалист-химик в ИД съдържаше подробен компилиран от него материал от стотици файлове относно как да се направи евтиното и лесното биологично химическо оръжие бубонна чума, добита от заболели животни. В писмото си отпреди два месеца до Багдади, известният убиец, военен лекар от американската армия, Нидал Хасан от Форт Хууд в САЩ, очакващ изпълнението на смъртната си присъда, отправи „смирена молба да бъде приет в новия халифат, където да стане покорен гражданин и войник”.
В съседна на събитията ислямска Турция интересът не е никак по-малък. Анализи на експертни групи по тероризма от февруари 2014 г. посочиха в редиците на ИД да има постоянно нарастващи на брой 400-700 турци. Други изледвания през август 2014 г. обявиха турците като 10% от бойците на организацията, изчислявана на 15 хил. души, който брой през септември бе увеличен[12] на 31 хил. Някои изследвания посочват армията на ИД като 50-хилядна[13]. Правителствената Анадолска агенция наскоро цитира турското вътрешно министерство да отрича появили се съобщения за 3 хил. турци в ИД, докато други източници посочиха навярно 5 хил. турци[14] пътували за ИД. Тук навярно се включва и членството в Ал Нусра, наброяваща през 2014 г. 15-ина хиляди, удвоени в сравнение с 2013 г. Чува се за 1000 турци само от Германия, с 200 само от Хамбург. С всеки изминал ден бойците от чужбина нарастват и най-вероятно турците са станали повече, не по-малко: командир от ИД няскоро се похвали[15], че темпото на пристигащите чужденци от цял свят е 1000 на ден (!) и не могат да смогнат да ги настаняват.
Група бивши военни от турските специални сили за сигурност (ÖKK), воюващи за ИД в Ирак[16], се оказаха „трансферирани” също чрез МИТ и всичко това е било известно на Ердоган и генералите в армията. Постоянно с увити глави да не бъдат разпознати чрез разпространяваните по интернет кадри, бившите военни от армията, която Ататюрк бе създал с по-различен замисъл, се бяха превърнали в легионери на исляма, воюващи срещу по-големи от пенсиите си заплащания, но, може би, и за идеи. Някои казват, че полагащите се
дневни надници в ИД достигали 150 долара
Командир от ИД, представил се като Абу Юсаф, дошъл преди две години от Западна Европа в Сирия през Турция, в интервю преди месец[17] изказа благодарност на турците за помощта, с която организацията е успяла да превземе голями територии в Сирия и Ирак. Помощта е включвала оръжие, провизии, лечение и др., спомена той, докато магазините и пазарите в граничния Рейханлъ и други градове са били използвани за пазаруване от влизащите в Турция безпрепятствено с униформи и модерни мобифони бойци. Източници от Турция споменаха как бойци похапват в местните гранични ресторанти в почивките между сраженията, и след това се завръщат в сирийската обетована земя.
Но и ИД има свои интереси в Турция, подпомагани от постоянното насищане на обществото с ислямизма. Заловени при полицейски акции през 2014 г. в Източна Турция документи показаха интерес на организацията към Турция и конкретно към Истанбул. По време на срещата на НАТО в Уелс през септември 2014 г. американски антитерористичен експерт изнесе, че ИД изпраща емисари за създаване на спящи клетки, каквито вече имало в областите на Истанбул, Анкара и Коня. Това бе потвърдено по-късно от западноевропейски специалисти. Ако терористите успеят да овладеят цяла Сирия и Ирак, както преди талибаните Афганистан, те неминуемо могат да се насочат към Турция. Всъщност, идеята им за халифата обхваща още Балканите, Азербайджан, Израел, Северна Африка и Испания, както бе отразена на разпространените от тях карти.
Това лято се разшумя за тайна дейност на регистрираната пак като хуманитарна ислямска фондация „Хисадер” от Истанбул. Черната емблема на фондацията съвпада с тази на ИД. Функционери на фондацията са съдействали на турски младежи да заминат като джихадисти в Сирия. „Хисадер” се оказа организацията, изпратила от Турция най-много младежи за ИД. Според разкази на родители, подбират се 18-25 годишни бедни младежи без високо образование, от семейства с проблеми. Повечето младежи са с влечение към ислямското движение или религията, но и такива стоящи по-далеч, склонни да отидат на срещи в джамии или другаде с групи, свързани с набиране на младежи, на които да възприемат повече религиозност и получат пари и наркотици.
Неотдавна стотици турски семейства съобщиха на полицията, че техни роднини са отишли в ИД в Сирия.
Из махалите в Анкара и околните градчета се носи джихадистката слава на Огузхан Гьозлемджиоглу[18], включил се от три години в борбата в Сирия и издигнал се до регионален командир в Рака. Той пътува често до Анкара и когато се връща води със себе си нови младежи, връзката с които в Турция прави чрез джамии. Неколцина от тях оформили „анкарска група” в халифатската столица.
На поляни край Истанбул през юли[19] т.г. по повод отбелязване на рамазана говорители изтъкнаха заслугите на ИД и призоваха младежи доброволно да се присъединяват към към борбата. Из старата османска столица става джихадистки модно младежи да се разхождат с маскировъчни военни униформи или черни дрехи и всички да ги знаят като „защитници на исляма”, както те се наричат. Както това облекло, така и тениски с емблема на ИД и „Аллах е с нас”, се продават по пазари за евтини пари, допълвайки актуалната мода. Продавачите от сергиите са горди, че разпространяват символа на пророк Мохамед, докато раздумки разпространяват геройства на ислямски Че Гевари в Сирия и Ирак.
Младежкият подход съвпада с дълготрайната линия на ИД и други ислямски движения за осигуряване на следващо поколение свежи, енергични и отдадени кадри за джихад и изграждане на нови терористични държави като ИД. Привържениците в Турция и други страни все повече са склонни да изоставят дома и училището за присъединяване към ИД. Те считат, че се надига нов идеологически сблъсък между исляма и християнството, Изтока и Запада, в който трябва да допринесат на праведната страна.
От много общества на запад и в арабския свят се чуха призиви Турция да затвори по-добре югоизточната си граница и увеличи силно контрола по нея. Искания отправиха също общности на кюрди и християни в района, принудени да воюват срещу все по-силен джихадистки противник, който може да промени статуквото в цяла Сирия и района, и отново да страдат от безкрайните му жестокости.
Но трябваше да се случи нещо открояващо се, което да стресне и даде подтик. Най-напред то се случи миналата година в Рейханлъ, когато експлозиите на колите по улиците убиха поне 50 души и раниха 100. ИД бе обявена за терористична след като в съседния град бяха открити нови заредени коли и се видя, че заплахата отива пряко в Турция. Веднага след експлозиите правителството обвини сирийските власти, навярно с умисъл ситуацията да се използва в някакъв интерес на войната срещу Дамаск, но през есента ИД призна за извършеното и осуети. След атентата само държавни медии бяха насърчавани да отиват на място и отразяват трагедията, докато частни и независими бяха ограничавани или забранявани. След като подкрепата и за Ал Нусра стана съвсем очебийна и през 2014 г. оръжейна пратка в камиони на МИТ бе разкрита край Адана, правителството се принуди да признае и нея за терористична. Разследващи полицаи и прокурори бяха ограничавани, уволнявани, премествани и
заплашвани да не разкриват „държавна тайна”
По същия начин, след като и подкрепата чрез İHH бе разкрита, преди няколко месеца правителството се принуди да арестува служители на фондацията. При операцията бяха разкрити връзки на фондацията с местни представители на Ал Кайда. Пак така, като се появиха разкрития за „Хисадер”, правителството обърна повече внимание и на тази фондация.
Случи се и още по-опасното: през юни т.г. ИД завзе турското консулство в Мусул, Северен Ирак, с 80 заложници, включващи генералния консул, дипломати и шофьори на камиони със семействата им, и започна да използва сградата му за свой щаб. Докато предния ден опозицията в турския парламент предупреждаваше за опасния риск от нападение, пред който е изправено консулството, а на следващия ден сред забулените му похитители имаше говорещи турски (!), правителството веднага бе отсекло опозицията да спре да разпространява лъжи, тъй като за охраната на обекта били взети всички неоходими мерки. Парадоксът на подкрепата предизвика силни възражения у опозицията в Турция. Председателят на РНП обвини[20] правителството в „превръщане на Турция в страна, подкрепяща тероризма, за което плащаме висока цена”. Председателят на втората опозиционна партия в парламента обвини „тъмната ръка на управляващата партия, хранеща чудовище, докато през границите ни прииждат дивашки елементи”. Депутати написаха писмо до Ердоган и тогавашния външен министър Ахмет Давутоглу, сега премиер, за пояснение, но не получиха отговор. Може би отговорът се намираше в едно от неговите изявления по телевизията[21], че „многообразието” в ИД не позволявало да бъде наречена терористична, докато конкретният виновник за радикалния гняв били режимите на Сирия и Ирак. Преди него външно министерство изтъкваше, че заложниците не били „отвлечени”, а нещо като „интернирани”, подсказвайки за официална представа в Турция за ИД като че ли за благотворителна фондация от същия обряд и за повече ненавист към Асад и кюрдите, отколкото страх от нея.
Преди няколко месеца западни разузнавателни служби, сред които на САЩ и осем европейски страни, предадоха на турското правителство списък с 5 хил. души, за които се опасяваха, че са пътували или опитват да пътуват от Европа и Америка за включване в джихадизма отвъд границата с основна транзитна страна Турция. И те подсказаха правителството да вземе по-сериозни мерки. На най-високо политическо и обществено ниво от западни страни се чуха призиви за по-сериозно турско ангажиране.
Докато ислямското движение в Турция и неговите медии категорично отхвърлят обвиненията, по същия начин както отхвърлящите не приемат, че има външна военна намеса в Украйна, нещата продължават да са критични, а предприеманото от властите – закъсняло и недостатъчно.
След увеличения натиск правителството наистина увеличи ангажираността си за разбиване на граничните канали за хора и горива. Тръбопроводи бяха премахнати или взривени и постове войници поставени наоколо, заради което цените скочиха. Започна съдебен процес в Анкара срещу обвинени в съдействие на джихадистите. Сирийските кюрди изразиха готовност да помагат на турските власти в борбата с нарасналата ислямистка опасност.
Експерти и наблюдатели, обаче, продължават да забелязват недостатъчност на мерките. Остана неясно дали подкрепата за ИД (която от 2004 г. е в терористичните списъци на ООН) и Ал Нусра (от 2013 г. в терористичните списъци на ООН) е преустановена и срещу тях е започната война, след като те остават надеждните съюзници срещу Асад и кюрдите. Местни жители край границата изтъкнаха, че ограничения се налагат, но винаги се намират пролуки и остават резервни канали. Сирийските и турските кюрди и сега продължават да са убедени в официалната турска подкрепа за ИД, каквото потвърждават и египетски представители[22]: на джихадистите се предоставят спътникови снимки и друга разузнавателна информация за кюрдските сили, изтъкват те, а предадените срещу турските заложници бойци на ИД, задържани от Турция, не са 180, а 700 и между тях е имало западни граждани. Не е сигурно доколко здраво бе затворена границата през септември след потока бежанци от Северен Ирак заради кланетата на ИД. Отделно от това, не е ясно какво ще стане с хилядите джихадисти от чужбина, когато започнат да се завръщат по домовете си в Турция и Европа след конфликта или бъдат изпратени на мисия там, каквото вече става. През септември полицията на Белгия и Холандия, от които в ИД има поне няколкостотин мюсюлмани, осуетиха опасна серия от атаки срещу сърцето на ЕС в Брюксел и други европейски столици. Двама от джихадистите бяха холандски турци, дошли от Сирия с полет от Анкара. Властите на Белгия считат, че в страната им вече са се завърнали 90-ина джихадисти. По същото време и австралийската полиция задържа в много градове привърженици на ИД в подготовка на масирана акция за безразборни обезглавявания из цялата страна. Властите в Азербайджан съобщиха през септември за заловени над 20 азербайджански граждани, участвали при ИД и талибаните, заподозрени в създаване на местни въоръжени групи.
В допълнение, както се очакваше, променена Турция, доминирана от антикемалисткото си правителство и ислямското политическо течение, отказа през септември 2014 г. присъединяване към формираната от САЩ коалиция срещу ИД. Подобен отказ се случи в началото на войната в Ирак през 2003 г., когато правителството умишлено постави непосилните условия от 6 млрд. долара американска помощ, 24 млр. кредити, турски войски в Северен Ирак и изключителни преференции за турския бизнес в САЩ в замяна на позволяване на развръщане и преминаване на американски войски и оръжия. Като член на НАТО Турция има удобна 900 км граница със Сирия и 300 км граница с Ирак, разполагайки с 24 натовски бази и модерно въоръжена армия с американско оръжие. Модерната ù, по американски образец авиация, втора в НАТО след САЩ, може да стигне с полет през границата за няколко минути до важни цели от инфраструктурата на ИД. Към коалицията повече интерес проявиха страни от арабския район, Западна Европа или Австралия. Докато на срещата на НАТО в Уелс Турция се очакваше да бъде един от важните 10 съюзници в опитаната тогава коалицията от западни страни, скоро нещата се оказаха с обратен знак. Правителството отказа използване също на територия и авиобаза Инджирлик. 60-годишната американска база е критично важно разположена на 100 км от сирийската граница. След силното разочарование се появиха американски коментари тя да бъде затворена и преместена в по-надеждна съюзническа страна в района. На 11 септември, изтъквайки продължаващия проблем със заложниците си, Турция отказа да подпише общата декларация от Джеда, в която бе осъден тероризмът и ИД и очертана готовност за съдействие от 10 арабски страни. Но въпросът е с много по-обхватно от съдбите на заложниците измерение. Депутат в турския парламент от кюрдското политическо движение уточни[23] защо Турция обръща гръб на коалицията: „Турция не подписа, защото ИД се нарича нейният посредник, движен на място от сунитските актьори, чийто конци дърпа тя.” Правителството продължава двойната игра да се преструва едновременно на (технически) натовски съюзник и (сърдечен) приятел на радикалната сунитска кауза в района, включваща другарството с ИД. Всъщност, още преди декларацията стана ясно, че управляващата партия в Турция, за разлика от присъединяващите се държави, вижда в стратегията за изграждане на коалицията чуждоземен конспиративен - натовски, американски и европейски - капан за Турция, в който тя не трябва да попада. Такъв капан Ердоган и партията му виждаха в някакво външно подстрекателство и на протестното движение от Гези. На заседание на съвет по сигурността с премиера Давутоглу през септември правителството бе подчертало да не се гледа благосклонно на коалицията и се заема пасивна позиция. Представители на правителството допълниха, че не се предвиждало и обществото да изразява симпатии на коалиционните действия. Дълго време правителството изтъкваше като причина за неангажирането си наличието на заложниците в ръцете на ИД, но и след освобождаването им през септември т.г. не настъпи активизиране. Такова е положението и след парламентарното позволение през октомври да се ползва при нужда военна сила. Всъщност текста на решението не споменава ИД, а КРП, а в подкрепящо го заявление след него Ердоган изтъкна, че „ИД и КРП са едно и също и защо светът не се ангажира срещу КРП както прави срещу ИД”, подсказвайки за турското отношение. Танкове бяха предвижеди до границата със Сирия, до която опират крайните квартали на градчето Кобани, само да наблюдават отчаяното сражение на кюрдите в него срещу настъпващите джихадисти. Надделява реториката за голямата ангажираност с иначе сериозния бежански проблем и вероятното създаване на буферна зона за сигурност покрай границата. Правителството също така изтъква нуждата от обявена обща сухопътна операция на коалицията и създаване на въздушни зони без полет.
Сприятеляването с радикални ислямски грурпировки и използването в подкрепата им на службите за разузнаване и сигурност повдига въпроса доколко самите служби, а и цялата система на сигурност, стават оръжия на политическия ислям, с които той толкова много иска да работи. Изтеклото през есента на 2013 г., че МИТ е провалила десетина израелски агенти в Иран и те са били екзекутирани от властите, доведе до замразяване на американска доставка на безпилотни разузнавателни самолети и поредно охлаждане в американско-турските отношения. Германски и други източници наскоро публикуваха[24] официален американски секретен документ, от който се подразбира загриженост заради отдавнашна връзка на шефа на МИТ с иранските тайни служби. Неотдавна норвежки източници, свързани с отбраната, оприличиха[25] ролята на Турция спрямо Сирия през 2010-те като на Пакистан спрямо Афганистан през 1990-те (подпомагането на талибаните). Кюрдски коментари изразиха съмнеие, че ИД е станала близкоизточното крило на неоосманската стратегия на турската външна политика в района. Те допълниха, че навярно заради близките отношения е последвало благосклонно разпореждане от Багдади за заложниците, които, ако бяха немюсюлмани щяха да бъдат сполетени от друга съдба.
В началото на 2014 г. демонстранти в подкрепа на Ердоган издигнаха лозунги „Ердоган – муджахит: Ти си нашият герой, никога няма да те изоставим” (муджахит тур. = джихадист англ.). Ердоган, който през 1994 г. като кмет се бе нарекъл „слуга на шериата”, и партията му възприемат това със задоволство. Също „муджахид” наричаха привържениците идеологическия баща на ислямското движение Ербакан по партийните конгреси и на погребението му през 2011 г., когато търговци с шалчета и фланелки с този надпис заработиха за един ден повече, отколкото за цялата си. Преди няколко дни стана ясно, че Ердоган през септември 2014 г. е признал пред вицепрезидента на САЩ Джо Байдън, че Турция е допуснала пропуски по отношение на ИД. Но с продължаважата липса на турско ангажиране сякаш правителството очаква ИД да победи в Сирия, разбие режима на Асад и кюрдите и поеме властта.
Докато политиката на изграждане на неосмански сфери на влияние и закрепване в близки стратегически дълбочини чрез прилагане на религиозно-идеологически парадигми само помага за намиране на краткотрайни опасни сюзници, проблемите в дългосрочен план остават нерешени и тревожни. Терористичната заплаха нарасна като никога досега и още преди лятото джихадистите заредиха победа след победа. Нов, гротескно-халифатен Франкенщайн, природèн на афганистанския си брат, заплашва всички съществуващи баланси в сърцето на Близкия Изток, точно до границата на Турция. Освен другото, верни на джихада, терористите започнаха кампания на пълно премахване на неислямското население, вземайки на прицел стотици хиляди от една от най-древните християнски общности на земята, каквато е от 2 хиляди години тази в Ирак. Прогонени, обръщани насила в исляма пред смъртта от меча или екзекутирани, те са изправени пред нов геноцид и налагане на шериат на 21-я век. Иракската им общност на практика изчезна като такава. Бежанците и разселените от Сирия и Ирак надхвърлиха милиони.
Наскоро британският премиер Дейвид Камерън нарече ИД по-различно. Премиерът я обяви за
чудовище, по-опасно от Ал Кайда и талибаните,
а заплахата от него в района и за Великобритания за пряка заплаха, която страната му няма да подмине, а заедно със съюзници ще се бори да унищожи. Освен с прекия си тероризъм, съвременните международни джихадистки групи станаха опасни радикални политически сили. Те са не само борци за вяра, но и политически революционери с визия за изграждане на държава, каквато вече започнаха да налагат в завладените територии. В своя халифат те създадоха власт с правителство, шериат, администрация, търговия, данъчна система, социално подпомагане, армия, морална полиция. Използват похвати на централно организирана пропаганда с редовни издания (напр. сп. Dabiq) и годишни доклади по терористичната дейност (докладът на ИД за 2013 г. посочи извършени 10 хил. операции в Ирак, от които 1000 убийства, 4 хил. използвани взривни устройства, няколкостотин освободени затворници и др.). Пропагандата им заговори за завземане на Багдад за столица, „отвоюване „на Испания от католическите кръстоносци, проникване в САЩ през Мексико и забиване на черния флаг пред Белия дом. ИД се превърна в най-популярната и най-силната терористична организация[26] съществувала някога с огромната си въоръжена сила, финансови средства и стичащи се бойци и пръвърженици. Преди 20-30 години международните терористични групировки като нея бяха само няколко. Днес те са 50, с нарастващ призив и обхват. Халифатът бе считан допреди 2-3 години за абсурдна идея. В конкуренция, и Ал Кайда обяви преди месец проект за халифат от мюсюлмани в Индия и Пакистан, докато се заговори за трети в Нигерия, а и емират в Либия. Исторически, закрит през 1924 г. и забранен от Ататюрк, идеята за халифата намира все повече привърженици по света. Сред турското ислямско движение дори се издигат гласове за преразглеждане на резултатите от Първата световна война и слухове за изтичане на Лозанския договор през 2023 г. Според мнозина от тях, от времето на Ататюрк в Турция е наложен подчинен на държавата, разводнен ислям продължаващ досега, докато истински бил ислямът в халифата. Там той бил практикуван свободно и като държавна религия, неограничавана от никого. Наложената религия в Турция била обида за истинските мюсюлмани, които можели да преоткрият истинската си идентичност и практикуват религията в действителната ù форма точно в халифата.
Ататюрк несъмнено бе потръпнал в гроба поне няколко пъти от 2002 г. в недоумение какво става с неговата Турция, прегърнала толкова силно ислямизма, който той изтласкваше от държавните дела, и убягваща от западната посока, която той стремително ù бе придал. На инаугурацията през август на новия президент не дойдоха много от поканените високи гости. От Европа и Америка нямаше държавни и правителствени ръководители. Такива имаше само от няколко балкански страни и още по-малко от Средна Азия, докато САЩ изпратиха своя отпътуващ временно управляващ посолството. Надеждата за промяна в политиката се запазва, но продължават и усилията, поставящи я под съмнение. Новият ръководен тандем, поел държава, правителство и управляваща партия, не очертава скорошна промяна. Триумфът на президентската победа на Ердоган ознаменува идеи по-скоро за организации от „Евразия” и не намери място на изборната трибуна на предшественика Абдулах Гюл или на идеи за Европа. Там Ердоган придърпа до себе си президента на Киргизстан, допълвайки посланието на груповото евразийско диктаторско приятелство. Новият премиер Давутоглу, отдавнашен привърженик на ислямското движение, обяви, че ще прави „ремонт на 90-годишната щета за Турция” (кемализма), а новият президент вече „затвори вратите на стара Турция, отишла в миналото”. Докато из ефира се носят посланията им за „Нова Турция”, отнасящи я все по-далеч от Европа, ислямистката връзка им в района хвърля все по-дългата си сянка върху европеизма и дори евроатлантизма.
[1]الإثنين 18 أغسطس 2014 - 14:57 بتوقيت غرينتش القرضاوي: "جبريل" يدعم أردوغان وإسطنبول عاصمة الخلافة!+فيديو (Шейх Юсуф ал-Карадауи,TV Turkia, 18 август 2014 г.) http://www.alalam.ir/news/1624047
[2]Has the Turkish Army trained ISIS in Fallujah?,FiratNews, 14.06.2014http://en.firatnews.com/news/news/has-the-turkish-army-trained-isis-in-fallujah.htm
[3]‘HükümetIŞİD’eizinverdi’, Sözcü, Haziran 13, 2014http://sozcu.com.tr/2014/gunun-icinden/hukumet-iside-izin-verdi-531938/
[4]Guler Vilmaz, Opposition MP says
ISIS is selling oil inTurkey,
Al Monitor, June 13, 2014http://www.al-monitor.com/pulse/business/2014/06/turkey-syria-isis-selling-smuggled-oil.html
[5]Ken
Dilanian,Islamic State
group's war chest is growing daily, Stars and Stripes, September
14, 2014.http://www.stripes.com/islamic-state-group-s-war-chest-is-growing-daily-1.303048.
Hon. Matthew G. Olsen, Director,
[6]Ankara’daki savaş lobisinin kirli Suriye planı: Türkiye’yi bombalayalım!, Aydınlık Gazete, 28 Mart 2014http://www.aydinlikgazete.com/mansetler/36682-savas-baronlari-turkiyeye-8-fuze-attiririz-iste-o-ses-kaydi.html
[7]The Danish Gangster Fighting For Islamists In
Syria,Journeyman Pictures-
YouTube,Published on Jul
8, 2014https://www.youtube.com/watch?v=_mA8J2U88hw#t=270
[8]Ralph Sina,Die EU als Rekrutierungszentrum für IS, TagesSchau, 08/28/2014http://www.tagesschau.de/ausland/is-terroristen-eu-101.html
[9]Albanian expert:Turkey
waypoint for Balkan jihadists
[10]Blic team,Dozens of
Jihadists from Sandzak fight inSyria
[11]Aaron Y. Zelin, Up to 11,000 foreign fighters in Syria; steep rise among Western Europeans, SVT Se - ICSR Insight, December 17, 2013http://www.svt.se/ug/ug-referens/article2064403.svt/binary/UGR-2014V-17-03.pdf
[12]CIA: As Many as 31,000 Islamic State Fighters in Iraq, Syria, VoA News, September 11, 2014http://www.voanews.com/content/kerry-secures-arab-backing-for-push-against-islamic-state/2446934.html
[13]Riyadh Mohammed,Islamic State Expands: Up to 100,000 People Have Joined, Experts Say, Mashable, Aug 26, 2014http://mashable.com/2014/08/26/100000-people-join-islamic-state/
[14]Türkiye'den 5 bin kişi IŞİD'e gitti, Taraf - DHA,21 Temmuz 2014http://www.taraf.com.tr/haber-turkiyeden-5-bin-kisi-iside-gitti-159681/
[15]Mariam Karouni,In
northeastSyria,
Islamic State builds a government
[16]MİT’tenIŞİD’eparalı asker, Aydınlık, 07 Temmuz 2014http://www.aydinlikgazete.com/mansetler/45308-mitten-iside-parali-asker.html
[17]Anthony Faiolaand Souad Mekhennet,InTurkey,
a late crackdown on Islamist fighters
[18]FerhatAktaş,Ankara-Suriye,Rakka-IŞİDHattı!, TahaHaber, 2014-05-11
http://www.tahahaber.com/haber/5329-ankara-suriye-rakka-isid-hatti
[19]ISIS Supporters Make Call for Jihad in Istanbul, Aydınlık Daily, 29-07-2014http://www.aydinlikdaily.com/Detail/ISIS-Supporters-Make-Call-For-Jihad-In-Istanbul/4070#.VAher9IW2i2
[20]‘Hükümet teröre destek verdi',Taraf, 17 Haziran 2014http://www.taraf.com.tr/haber-hukumet-terore-destek-verdi-157036/
[21]DavutoğluIŞİD’inDışişleriBakanı!, RojavaReport, ÖzgürGündem, 07.08.2014https://rojavareport.wordpress.com/2014/08/07/turkish-foreign-minister-defends-isis-against-accusations-of-terrorism/
[22]Aaron Klein,Turkey'Providing Direct Support to ISIS’, WND Politics,
10.10.2014http://www.wnd.com/2014/10/turkey-providing-direct-support-to-isis/
[23]AyselTuğluk,Türkiye,IŞİDbildirisineimzaatmadı,@ayselltugluktweet, 11 Sep 2014https://twitter.com/ayselltugluk/status/510151643938447360
[24]Information Paper: NSA Intelligence Relationship with Turkey – MIT and SIB, National Security Agency - Central Security Service, 15 April 2013, 4 pp, стр. 4http://www.spiegel.de/media/media-34654.pdf
[25]Jonathan Schanzer,An Unhelpful Ally: ISIS and other violent factions have benefited from Turkey's loose border policies, The Wall Street Journal, June 25, 2014http://online.wsj.com/articles/how-turkey-is-exacerbating-the-mideast-crisis-1403722487
[26]Global Violence:
Top 10 Most Dangerous Groups Threat Index (GTI),