Петър Бояджиев, Франция
"Българите са много интересни хора. Въпреки че са наясно със своята отговорност и вина, те търсят някаква причина, извинение или поне някой, който да бъде обвиняван вместо тях за провала им." Думите са на американски разузнавач и са произнесени през август 1944 г.
Зад нас остана и 25-ят 9 септември, след официалното падане на тоталитаризма и признанието за третата национална катастрофа, до която българските комунисти доведоха страната. Предвид повратния исторически момент, който живеем в Европа и света, очаквах да прочета и чуя по-интересни и задълбочени изводи и оценки за тоталитарното минало и червеното наследство, за да има надежда за българите, за бъдещето им. Но нищо такова не се случи, не се появи нито един задълбочен анализ за този мрачен и спорен период. Отново се повториха класическите крякания в блатото. Още по смущаващо е, че страната се намира в предизборна ситуация, а се мълчи по важни теми, които не трябва да бъдат подминавани, а осветлявани.
България е наистина малка страна, но дори само поради географското си положение е силно зависима от външни фактори. С други думи просперитетът на страната зависи до голяма степен от политиката, която тя води към външният свят.
Независимост е красива дума, но тя е заредена с
илюзии и заблуди
Та кой на този свят е независим в смисъла, с който идеологически е заредена тази дума. Зависими сме и още как. Друг е въпросът какво е поведението ни в цялата плетеница от неизбежни зависимости.
Традиции в областта на външната политика страната ни няма. При един бегъл поглед назад, в кратката ѝ нова история се набиват в очите куп грешки, които днес са едва ли не очевидни. Да, но по времето когато са се случвали е имало дори опасност за живота на личности несъгласни с определени политики и действия.
Както и да погледнем културата на външната ни политика, тя винаги е била Андрешковска. Този парвенюшки манталитет е доминирал и страната е плащала скъпо илюзиите на силните на деня, че ще могат да излъжат историята.
Няма да отивам много далеч. Ще взема само като примерът на външна политика периода след Втората световна война.
По старите си спомнят изхвърлянията на комунистическия водач Тодор Живков за огромният икономически и социален напредък през периодът когато е управлявал. Елементарно, но неразбирано в България. Ако това е било така, как и защо страната се намира неотстъпно на последната скамейка в Европейското семейство.
Грешките във външната политика имат своите последствия с десетки години по късно.
В средата на 80-те години българската икономика беше на 70% зависима от съветската. Докато при другите бивши соцстрани този процент беше чувствително по нисък. И след като съветската икономика тръгна по нанадолнището към катастрофата естествено, България я последва с много по-висока скорост в сравнение с другите си съюзници от Източния блок.
Вече 25 години няма политик или политическа сила, която да си е извадила изводи от грешките от близкото минало. Нещо повече, в този сложен исторически момент, единствен президентът на републиката се опитва да защити някакви перспективни виждания, но едва ли те могат да си пробият път сред Андрешковщината, която доминира и ще доминира при партиите.
Не искам да съм лош пророк, но ако не се видят и разчетат знаците, които външните партньори на България дават доста ясно, не съм оптимист за бъдещото ѝ развитие. Много посредственост и много примитивизъм доминира в тази област.
Европа се намира пред сериозни изпитания и предстоят стратегически промени. Ако България, не разчете точно това и не се впише в хода на тези промени, като естествен партньор на Запада, просто ще направим поредната грешка и ще я добавим към
огромната колекция от грешки в миналото
Тези дни посланикът на Великобритания изрази позицията на своята страна по доста силен за дипломацията начин : « …..България трябва да преустанови и елиминира зависимостта си от Русия в областта на енергетиката. "Южен поток" не помага за постигане на енергийна независимост на България от Русия. Европейският съюз е готов да помогне на България да направи енергетиката си независима, ......по отношение на Русия прогнозите не са лесни и затова е важно да се намерят нови енергийни източници както в България, така и в други членки на ЕС.......».
Отговорността която пада върху ПП Герб като първа политическа сила в страната в тази сфера е огромна. Опасността от евентуална грешка и последствията от нея могат да бъдат катастрофални както за партията така и за страната. Необходим е много разум, много информация и още по-много кураж. Ще ги има ли, бъдещето ще покаже. Ако и тези политици сгрешат, няма да са изключение от традициите. Но, ако се преборят с предизвикателствата, ще поставят може би основите на едно нова начало.