Христо Марков
Матей 10:35: Защото дойдох да разлъча човек от баща му, дъщеря - от майка й и снаха - от свекърва й.
Цял живот водя войни. Лични, обществени, политически. Повече от тях – неуспешни, но няма земна сила, която да ме спре да го правя, защото така … трябва. Както и трябва да имаш смелостта да защитаваш публично тезите и убежденията си. Стотици пъти предпочитам явния враг, пред потайния, скрития, човека от задкулисието. И все си живеем с надеждата, така вече четвърт век.
Очистителната роля на изборите все чакаме да се случи, да се появи нещо ново, решително и адекватно на очакванията ни. И все не става, вече 25 години. Дълбок идеологически и ценностен проблем не се разбра от основните политически играчи и го направиха удобен за тях, а избирателите бяха вкарани в една спирала на надежди и крушения, която обуслови и крайното разрушаване на преходния модел.
Причините?
На първо място това е, че без изключение нашия политически елит е либерален по същество, който иска да управлява, но не може, въпреки хилядите НПО-та, заявления, декларации и опити за промяна. Това е страшна драма за политическия естаблишмънт. Нашият сбор от различни политици са практически маргинали, създадени от капризната либерална номенклатура, добре ситуирана и могъщо захранена, който е свикнал да мисли себе си за културен хегемон преживяващ със собствената си оценка за величие, дори с дисидетски заявки. Бившите партийни слуги на БКП, които са се изживявали като колаборационисти сега правят титанични опити да се вплетат в редицата на някакви анти-партийни форуми и партии, но в крайна сметка опитът им винаги завършва при общите интереси. Дори в началото на прехода най-дисидетстващите като президента Желю Желев, Д. Луджев, Ив. Трифонов, Ч. Кюранов се изживяваха и прокламираха като либерали. Нали си спомняте, че Желев бе шеф на някаква либерална партия, Петко Симеонов – също, роди се дори СДС – либерали около Соломон Паси, зелените и т.н. В червените редици също непрекъснато течаха някакви „либерални” тежнения „Път към Европа”, десетина социалдемократически партии и т.н. Накрая за капак и ДПС се писаха либерална партия, дори станаха членове на това европейско семейство, последваха ги НДСВ на Кадета Рилски. Нашата демокрация бе зачената в страх от всичко антикомунистическо, консервативно и дясно. Такава политическа философия бе немодерна, дори плашеща и се предпочиташе грозното и премълчаване. Плахите опити на старите партии бяха съзнателно унищожени, за да няма спомен за това, което е било и влиза в нашата политическа традиция. В нея се помнят имената на такива титани на новата ни държавност като Стамболов, К. Стоилов, Ал. Малинов, Н. Мушанов, А. Ляпчев и още доста. Наследничките на тези партии след 1990 г. бяха умишлено унищожени, превърнати във фон на общата либерална маса. Типичен пример е Демократическата партия на Стефан Савов, човек от старото поколение, носещ традициите на големите български родове, антикомунизма и антисъветизма, която за първи път в програмата си заяви отчетливи десни ценности, консервативен ценностен модел и последователен антикомунизъм и лустрационно верую. Направено бе всичко, за да бъде унищожена, отстреляни последователно бяха хората в нея, които следваха традициите и, за да се стигне след смъртта на Савов до нелепия и комичен Александър Праматарски, който окончателно унищожи тази стогодишна политическа традиция. Същото се случи и с РДП, с БСДП, а случаят с БЗНС-Никола Петков стана христоматиен: в момента са регистрирани над 15 различни земеделски формирования и се движат около статистическата нула като гласове и тежест. А в началото на 20 век Д. Драгиев е писал книга със заглавие: „Земледелчеството и християндемокрацията”.
Българският политически елит е идейно безплоден,
ядосан на всички, болшевизиран и без трайни стойности. Той вече стига тавана на абсурдността и лудостта. Щом откровено психически нездравия Бареков-Дудука се обяви за консерватор, а комсомолската секретарка на Пловдивския университет Мара Мисса/Мария Капон/ е в коалиция „Десните”, разлагането в елита е неспасяемо и тъжно. Теренът е крайно инфантилен, омагьосан от мистичните заклинания на либерали и комунисти, а аксиома е, че олигархията процъфтява точно на инфантилна, умствено недоразвита почва, т.е. на повсеместната недостатъчност. Думите като „Оставка” и „Червени боклуци” се възприемат като гняв на народа, от които не бива да следват последици и пречистване. Тази воля на хората плаши модерните либерали.
Най-отчетливият либерален проект последните години е т. нар. Реформаторски блок или коалиция „Д-р Енчев”. Опитват се да жестикулират някаква алтернатива, но самите те не си вярват, нямат нито идеология, нито ценности, нито лидер, имат само непреодолимо желание да се докопат до властта, за да се спасят поименно. Типично изкуствено сглобено НПО за либерални стратегии. Ами вижте блога на Радан Кънев и какви ги пише там. Две-трети от материалите са в защита на педерасите и хората с обратно, трето мислене, бясна защита на гей-парадите… Я да ми обясни някой като как това се свързва с дясното, консервативното мислене, с традицията??! Либералната формация РБ ще завърши или с грандиозен скандал или с някоя грандиозна, фрапантна глупост. За нищо друго няма да им стигат силите. Те са си фенове на „Хот Чокълейт” и „Пуси Райън”, нищо повече не могат да постигнат.
Друга форма на политическия живот през последните години при липса на алтернативи е нареченият от западни политолози
стил на „Настъпателният абсурд”,
който заема все по-обширни територии и в западните общества. Най-ярки представители в БГ са Дудука Береков, Волен Сидеров и Яне Янев. Най-общо това звучи така: „Аз ще съм следващия премиер, ще направя заплатите 1 000 евро, ще ги вкарам всички в затвора, ще направя България като Швейцария” и т.н. до безкрай. Най-общото е да представиш личната амбиция за всеобща надежда, желаното за действително, а такива типове са най-изявените брокери, ако се докопат до политическо представителство и убедително го доказа вече няколко пъти Волен, а сега е последван от непресъхналата амбиция на Дудука. Страшното при тях е, че за тях всеки беден е глупак, а всеки олигарх е пример за успех, умност и приспособление. В това отношение либералната ДПС няма равна на себе си – електорат блъскаш по нивите и депутати, обсипани блажено в богатства и разкош – боянските сараи като пример за тютюноработника, сюжетът на „Тютюн” в действие, само че ролята на Борис Морев се играе от Доган.
За БСП не отделих специално внимание, защото те се превърнаха върху тази почва на промените в типичен класово-партиен синдикат и така си живеят чудесно върху либералните боричкания и мерене на силите.
И така. Герб има шанс, ако победи убедително на 5 октомври да прекъсне българския либерален 25 годишен модел, да разтури този всеобщ сговор на всичкоправене за един малък елит и тотално затъпяване и безразличие на мнозинството. Да така е – Герб имат много остатъци от комунизма при тях, като кмета на Пловдив, който преди изборите намери да кани на официален концерт операта на Шанхай, за да му пее „Ода за комунизма” и три години отказва да се направи музей на злото, сторено от ДС – но в момента имат историческия шанс да поставят началото на вярната посока, да вкарат консервативната, дясна традиция в политическия ни живот. Ако го пропуснат ще изпаднат в пълна абстиненция, в мъчително лашкане от популизма до крайностите. Преминаха фазата „Власт – Опозиция” и издържаха без големи трусове, провокацията „Пеевски” им даде шанс
да се проявят като надежда и у хора,
които не ги долюбват, издържаха на неизбежните трусове във фазата на парламентарна опозиция и сега имат шанс, имат огромен шанс да се възпре порочният и движещ се по инерция катастрофирал либерален модел в българите. И трябва да знаят, че гражданското общество вече ще протестира срещу конкретни безобразия, ще дорасне като общност, макар и малка, но в страната вече има такава общност, която няма да се примирява и лесно уморява. И да се научи Герб, че диалогът с хората е жизнено важен за всяко управление. Герб трябва да разберат, че добрият гражданин е вечно недоволният гражданин и да не правят театрални спектакли/оставката на правителството/ от един уличен бой като в първия мандат. И в никакъв случай да не изпада в самодоволство/за съжаление се наблюдават вече такива тенденции/, защото самодоволството е детската болест на фанатизма за непогрешимост. Трябва да се забравят либералните преходни мантри за решения тип „и така, и така”, а грубо и безцеремонно да се обърне към хората, към обикновените хора, не олигарсите, не държавната администрация, а тези дето създават нещо за тази страна. Грубо и безцеремонно да им се обясни, че правилата вече ще са други – десни, антикомунистически и консервативни. Така и само така ще се смени политическия елит, не само като персони, а като стил и идеология! Руският консерватизъм избуя върху де факто опозиционната тема за „малкия човек” и клерикалните навици, но бе унищожен от революцията на плебса, на масоните и евреите през 1918 г.
Иначе… Иначе ние, българите сме на път да изчезнем окончателно, заради сбъркания път на обществото ни. Поляците ги крепи католическата църква и силната вяра, унгарците – национализма, чехите – мощният им интелектуален потенциал, словенците – субординацията със Запада, а
нас не ни крепи нищо,
абсолютно нищо, защото преди 25 г. един сбъркан политически елит реши, че много модерен и силен е либералният модел, който катастрофира безжалостно и изпаднахме в захлас на пустотата. Вече сме се превърнали в общество на дромомани, които мислят от сутрин до вечер как да поемат Пътя навън, по-далеч от това прекрасно, но прокълнато място, наречено България. Дали Герб го разбират това… Не знам, нито съм техен член, нито имам достъп до върховете им, дано проиграе традиционният техен усет за опасностите. Защото, както е казано още в Библията: „Има два пътя – десен, другите са грешни.”