​Близнашки – наш сред чужди, чужд сред свои, но шанс за България

Станишев превърна 2014 г. в 1954 г. – преследване на „врага с партиен билет“

Един конституционалист е по-значим от един финансист за кормилото на държавата

проф. Боян Дуранкев

Повод за този ми коментар е постването на част от коментар на статия на Кеворк Кеворкян като мой. Принципът ми е: моето си е мое, но чуждото не е мое.

И все пак, какво е проф. Близнашки като личност и компетентност?

По една или друга ирония на съдбата, но нашите пътища, особено по линия на левите идеи, бяха твърде успоредни.

Спомням си времената след началото на „Голямата промяна“ през 1990 г., когато новата БСП се напускаше масово и, ако се наблюдаваха тенденциите в другите бивши социалистически страни, беше пред пълен разгром на фона на възхода на великото ново и възходящо СДС.

Именно тогава гл. ас. д-р Георги Близнашки стана Първи секретар на столичната организация на БСП, където ме покани да работим заедно при тези тежки обстоятелства (и аз тогава бях гл. ас. д-р). Няма да крия, че още тогава той демонстрира отлични организационни способности и преданост към лявата идея. Но и да крия, това се доказа от един многохиляден митинг зад Партийния дом, който именно той организира. Такъв подобен митинг по-късно БСП не може да организира. Освен това, Георги Близнашки беше експерт към Националната кръгла маса.

Междувременно гл. ас. Георги Близнашки се утвърди като водеща фигура в областта на теорията и практиката на Конституционното право. От една страна, през периода 2004-2005 г. той е единият от двамата или тримата активни участници в написването на новата Конституция, наред с покойния Стефан Савов. В хрониките е отбелязан скромно като „експерт“ към Комисията за изменения и допълнения в Конституцията на Република България, образувана от 39-ото Народно събрание. И този принос на Близнашки е неоспорим. Да прибавя към това и организираното от него издаване на сборник с конституциите на другите европейски страни, който стана христоматия при обсъждането на теорията и практиката на конституционното право във всички университети.

В същото време Близнашки не остави академичната си дейност настрани. Утвърди се като 

неоспорим лидер по теория и практика на конституционното право

В моята библиотека стоят неговите книги: „Принципи на парламентарното управление“ (1997 г.), „Парламентарното управление в България“ (2009 г.),“Конституционализъм и демокрация“ (2009 г.), „Формата на държавата“ (2009 г.), „Петко Каравелов и демокрацията в България“ (2011 г.), както и десетки негови научни статии в специализирани научни списания.

Академичната му активност не се изчерпва с личните му публикации. Благодарение на него видя бял свят поредицата „Res Publica“ на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, в която се представиха най-важните трудове на изтъкнатите български конституционалисти Петко Каравелов и Стефан Киров, както и на световноизвестните Пиер Бурдийо, Филип Брод, Карл Шмит, Жак Шевалие, Пиер Манан, Колин Крауч.

Именно тези академични и практически натрупвания, анализи, синтези и обобщения доведоха Георги Близнашки до напълно заслуженото му академично звание „професор по конституционно право“ през 2009 г. Този негов потенциал е широко използван не само в Софийския университет, но и в ЮЗУ, ВСУ, НБУ и други висши училища. Утвърден е като блестящ лектор сред студентите.

В политическата си кариера по това време също отбеляза еволюция. В периода 2005-2009 г. е народен представител в 40-ото Народно събрание, член на комисиите по образование и наука и по европейските въпроси. През 2005-2006 г. БСП го издигна и изпрати като наблюдател в Европейския парламент, а през 2007 г. – като депутат в ЕП. В Европейския парламент бе избран за член на Конституционната комисия и на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите.

През всичките тези десетилетия Георги Близнашки се прояви като лидер в областите на демократичните промени и лявата политика.

Междувременно най-голямата партия, на която и двамата бяхме членове, БСП направи рязък десен завой в прегръдка с НДСВ и ДПС. Лакмусът, по който икономически се разпознава една десница, е намаляването на данъците върху печалбата на корпорациите и на данъците върху физическите лица. Намаляване, а не плосък данък! Плоският данък се води не като десен, а като безумен даже за повечето десни политици (справка: Барак Обама). Е, Георги Близнашки бе единият от малцината от ръководството на БСП, който се обяви категорично против станишевския плосък данък. Проверете, моля, и публикувайте колко и кои от ръководството на БСП бяха „против“! Сега всички са против, но след дъжд – качулка. 

Злото бе сторено

И понеже споменавам Барак Обама, не мога да не пропусна неговата Харта „Дързостта на надеждата“, която идея изглежда доста по-лява от политиката на Тройната коалиция и в частност на БСП.

Именно при Тройната коалиция БСП започна да вехне както идейно, така и кадрово, а също – и електорално. България, която е с над 60% потенциално ляво общество и с реално 1-2% крайно десни рентиери и едри капиталисти, не можа да открие в „онази“ БСП своя защитник. И не само това, голямата партия създаде и подпомогна доста съвременни олигарси. Дясна политика на лява партия..?!

Именно тогава разбрах, че и Георги Близнашки е с единия (идеологическия) крак извън БСП, но другият (партийното членство) оставаше вътре. За това допринесе и издигането на Ивайло Калфин и други негови идейни „близнаци“ за евродепутати. Чрез тях лявата партия даде знак, че застава около центъра, но не вляво.

Нишката се скъса при назначаването на „експертното правителство“ на ДПС-БСП-Атака и абсолютното незачитане на съществуването на ГЕРБ или елементарното свързване на тази партия единствено с името на Борисов. „Експертността“ и митовете около нея рухнаха още в първите дни с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС – едно очевидно

политическо, идейно и кадрово падение

И… започнаха протестите, поредните. Първите три дни бяхме рамо до рамо с Георги Близнашки пред Министерски съвет. Единственият съвет, който тогава и сега бих дал на колегата доц. Пламен Орешарски бе и е „Подавай си незабавно оставката!“. Но „експертното правителство“ се опъна като магаре на мост.

В онези дни БСП имаше два възможни хода. Първо, да събере своето ръководство и да реши дали да остава в тази очевидно парцелирана и парцалена коалиция. Второ, да отстоява морално рухналото правителство. Избра грешния ход. Шах и мат на Евроизборите! И с „царя“ си – от София в Брюксел!

Да се върна към протестите. След третия ден те придобиха видимо „организиран“ характер и много от „професорския“ протестен състав се оттегли – проф. Кръстьо Петков, проф. Чавдар Николов, аз и много други. Още повече че „протестърите“ (що за българска дума?) сведоха исканията си само против един цвят на олигархията – червения. И сведоха протеста си метри под линията, високо издигната от “Occupy Wall Street” и другите световни, регионални и национални движения за „смяна на системата“, а не само на „правителството на Орешарски“ и замяната му с „правителството на Близнашки“.

Капсулацията на БСП продължи и тогава. Вместо да поканят на разговор и в търсене на решения левите хора, протестиращи отвън, най-голямата лява партия се заключи отвътре. Post Factum отстрани Първанов, Близнашки и всеки

„враг с партиен билет“

 2014 г. се превърна в 1954 г.

Междувременно (февруари 2014 г.) Георги Близнашки оглави Инициативния комитет за произвеждане на референдум за изборна реформа. Доколко това е правилен ход, при това с над 100 000 „неправилни“ подписи и имена, ще покажат следващите месеци. Всеки има право на своите грешни стъпки, но и всеки има право на следващ шанс.

От броени дни проф. Георги Близнашки е начело на правителство, назначено от един президент, който като личност едва ли е модел за обаяние и възхищение от страна на професора. Със сигурност единият стои по-високо от двамата, но не заеманият пост прави лидерството, а лидерът издига поста. Без коментари по-нататък.

Правителството се определя от президента, а по-нататък министър-председателят може да предлага промени.

Какво може да се очаква от проф. Георги Близнашки по-нататък?

Първо, служебният кабинет може да продължи да съществува не само в двата месеца, „определен му срок“. Още повече че при лютата закана на лидера на ГЕРБ, че ако няма 121 депутати, няма да състави правителство от „присъединили се“ на трапезата, както правеше БСП. Служебният кабинет може

да „продължи да живее“ и след изборите, и даже и през 2014 г.

В това отношение конституционалист като Близнашки е много полезен за ръководител и организатор на подобно правителство, например, на фона на незабележимия Райков.

Второ, много е вероятно една силна личност и безспорен конституционен професионалист като проф. Георги Близнашки да се опита да се еманципира по най-бърз и най-безболезнен начин от своя назначител. Това ще си проличи и в желанието за „хигиенизиране“ на състава на правителството, което тук-там изглежда, некомпетентно, връзкарски и недостойно. Ако не стори това бързо и тихо, служебното правителство ще продължава да стои с очевидни службогонци, но рейтингът на министър-председателя ще пада. Струва ли си? Ако се гледа още по-далече, дали наистина еманципацията от Президента няма да наруши, някои стратегически планове на професора (напр. Конституционния съд, за който се намеква в някои писания)? Индикаторът ще е дали до месец след назначенията проф. Близнашки ще предложи хигиеничните промени. Да наблюдаваме.

Трето, министър-председателят по дух е демократ и верен на лявата идея. Демокрацията не се заключава в гласуване на Реформаторите или за ГЕРБ, както левицата не се отъждествява само с гласуване за БСП. Има индикации че Борисов, а чрез него и ГЕРБ, се демократизират; може би има и знаци че Миков е подценен като лидер, който може да врътне наляво кормилото за БСП, еманципирайки се от своя предшественик. Нима проф. Близнашки не може да бъде стабилен мост между център и левица – това, на което Президентът не е способен?!

Четвърто, 

един конституционалист е по-значим от един финансист

за кормилото на държавата. Особено „евроориентиран“ конституционалист. Това е добавена стойност за всяко правителство, което би предпочело интеграцията пред дезинтеграцията. И не може да не е забележимо в международен план.

Пето, в много отношения служебното правителство се движи с вързани ръце, поне във финанси и инвестиции. Факт, който не може да бъде заобиколен по никакъв законен начин. Близнашки има два печеливши хода да играе завързан. Първо, да увеличи приходите в хазната, като натисне митниците и НАП, като организира незабавен натиск над сивия сектор, който си играе в името на собствената си печалбица. Второ, като финансовите изворчета не се завъртят към фирми на различни „граждани за европейско развитие на България“. Ако изиграе тези два стратегически хода, дали няма да е следващия парламентарно избран министър-председател?

Въпреки че остава „наш сред чужди“ (ляв след центристи и десни), както и „чужд сред наши“ (изхвърлен от БСП и неприемлив за крайната левица), дали не е „Големия шанс“ за България?