Д-р Мирослав Дърмов, Легсинктън, САЩ
Най-накрая в БСП нещо се случи. След като загуби безброй избори, компрометира партията и сведе влиянието й почти до това на ДПС, позволи името му да бъде забъркано в множество скандали, някои за конфликт на интереси, други - направо за корупционни схеми, Сергей Станишев реши да напусне лидерския пост. Само че, както бях писал в една от предишните си статии по темата, той възприема това като крачка встрани от върха на партията, а не като излизане от властта в БСП. Надеждата му е да бъде преизбран за лидер на ПЕС и, разбира се, да влияе върху формирането на депутатската листа на партията и сателитите й посредством председателството на структурата „Коалиция за България“. И точно в тези два момента е изпитанието за БСП в стремежа й да покаже, че нещо се е променило. Именно в тази насока нищо ново не се вижда. Партията си избра нов председател, възприеман като послушен на Станишев и нищо повече. Старите кадри от периода на Сергей Дмитриевич в Изпълнителното бюро са на местата си и, както се знае от битието на подобни партии, именно този орган формулира и реализира политиката на БСП. Или казано с други думи, в Изпълнителното бюро
на „Позитано“ 20 няма нищо ново
Колкото до новоизбрания председател, както казва народът, “на нов колега, нов началник, нов председател, нов президент и ... на малко прасе не се радвай, защото не знаеш каква свиня ще излезе от него“. Следователно, Михаил Миков има тежката задача да доказва, че той не е марионетка на Станишев, а наистина има желание да промени и засили партията, а не използва лозунгите за единството и победата, за да продължи агонията. Точно в тази насока новият председател на БСП изпусна първата възможност да се еманципира. А това беше темата за решението на конгреса да предложи Сергей Станишев за председател на ПЕС. Разбира се, конгресът беше подготвен от Станишев и компания в апарата на партията и следователно моментът за предложението БСП първа да номинира Сергей Дмитриевич за преизбиране на лидерския пост в ПЕС, беше предварително монтирано в решенията. Един анализ на периода „Станишев“ и последиците му за БСП като предхождащ елемент на номинацията би показал, че в тази партия има някакви съпротивителни сили. Но уви, подобно нещо не се случи - най-висшият орган на партията гласува това решение и вече няма връщане назад. Единственото, което остава, е да се направи опит да се обясни на социалистите у нас и в Европа защо Сергей Дмитриевич е кандидатурата на БСП. Може би е допринесъл за поредица изборни победи на партията? Или е дефинирал и провеждал успешна лява политика? Или името му е чисто като сълза и не е замесено в никакви скандали? Макар че, ако искат да бъдат искрени, трябва да кажат, че просто той така иска, а те нямат нищо против да бъде по-далече от България. Последното е трудно отстоимо след като му запазват поста на председател на „Коалиция за България“.
Погледнато в исторически аспект, структурата „Коалиция за Бълагрия“ беше създадеда в ранните години на прехода, когато в БКП/БСП неистово се страхуваха да се явят самостоятелно на избори, страхуваха се от изолацията, в която се намираха, а и искаха да покажат, че след като СДС е коалиция, те също могат да формират подобни структури и си създадоха половин дузина
саталити-фантоми, с които да демонстрират единство
Само че времената се менят и в настоящия момент в политическото пространство в страната има само партии като политически субекти и, разбира се, т.нар. коалиция на БСП, която общо взето може да се опише като БСП плюс гражданска квота (разбирай приближени на лидера на БСП индивиди и още няколко човека-партии, кой земеделец, кой социалдемократ или ром). И не случайно много от активистите на БСП негодуват, защото възприемат подобна формула като пилеене на депутатски места, които биха могли да бъдат заети от самите тях. Така се поражда темата в средите на партията за архаизма на формулата „Коалиция за България“. Само че ако я няма, на какво ще бъде председател Сергей Дмитриевич в България и как ще урежда някой близък в Народното събрание? На подобен въпрос следва да отговори новият председател на БСП, а той е в цайтнот. До предсрочните избори остават не повече от два месеца и депутатските листи вече би следвало да се редят. Нима отново Станишев ще реди листите на партията и за каква промяна би могло да се говори, камо ли пък за прилично представяне на предстоящите избори. Но изглежда, че сегашното състояние на столетницата напълно задоволява тези, които си изкарват прехраната от парламентарното присъствие. Отделните заклинания на така нареченото „ляво крило“ в БСП за отстояване на интересите на населението по-скоро повдига въпроса: След като има ляво крило, следователно трябва да има и дясно крило и кои са точно неговите представители в ръководството и чии интереси се отстояват? Това не е илюстрация на промяна. Е, наистина нещо се прави за евентуално покачване на изборните проценти, като оставянето на Бареков, Атака и АБВ на „самоунищожител“, но това са трикове, а не политика. Следователно, следконгресно БСП си има нов председател, но проблемите й остават и като че ли тя не е способна да направи нещо, за да ги преодолее и оцелее.