​Службите с PR акция – откриха третия атентатор от Сарафово, но мълчат за четвъртия?

ДАНС и Гранична полиция не можаха да установят, че Ел Хюсеини е влязъл с истинските си документи – и две години не е излязъл от България

Крум Благов, специално за Faktor.bg

По случай втората годишнина от атентата в Сарафово ни сервираха парче информация: установена е самоличността на загиналия атентатор, който е носел раницата с взрива. Това е Мохамад Хасан Ел Хюсеини, роден в Ливан на 27 май 1989 г., гражданин на Франция и Ливан. Той е използвал фалшивата шофьорска книжка на името на Жак Фелипе Мартен, която е оцеляла. Роднина е на другите двама заподозрени като съучастници, чиито снимки МВР разпространи повече от година: Мелиад Фара, роден на 5 ноември 1980 г., австралийски гражданин, използвал името Браян Джеремая Джеймисън, и Хасан Ел Хадж Хасан, роден на 22 март 1988 г., с канадски паспорт, с фалшиви документи под името Ралф Уилям Рико.

Съвместното съобщение на ДАНС и прокуратурата очевидно има за цел

да парира въпросите около датата 18 юли

Вероятно на разследващите това е известно от няколко седмици, ако не и от няколко месеца. Как са разбрали за Ел Хюсеини? Внимателният прочит на текста показва, че това е станало чрез проследяване на профили в социалните мрежи, където „близките и роднините на Хюсеини са публикували… възхвали на смъртта му в ролята му на „мъченик”. След това е била направена ДНК експертиза (интересно как?) и сравнена с тленните останки на атентатора в Сарафово.

Името Хасан Ел Хюсеини носят няколко десетки профила във фейсбук, като няколко от тях не съдържат никаква информация освен датата на създаването си. Най-вероятно става дума за човека, който е регистрирал профил на 7 септември 2007 г. Тогава бъдещият атентатор е бил на 18 години.

От по-раншни изявления на разследващите е известно, че другите двама предполагаеми терористи, Фара и Хасан, са били в България от 28 юни 2012 г. до атентата, като са минали границата с истинските си документи, но в страната са използвали фалшиви, все от американския щат Мичиган. Те пък са били правени на принтер и явно не биха издържали проверката на Гранична полиция. Нещо повече, известно е, че някои агенции „рент-а-кар” са им отказали автомобили срещу тези документи.

Нормално е да си зададеш въпроса под какво име е влязъл Ел Хюсеини в България – но не и ако си български журналист. По телевизията услужливо питаха само под какво име загиналият се е подвизавал по морските ни курорти. А то е известно – книжката на Рико беше първия документ, чието факсимиле МВР публикува. Най-вероятно и Ел Хюсеини е влязъл с истинските си документи – и две години не е излязъл от България. Чрез регистрите на Гранична полиция това би трябвало да се установи лесно и бързо. Едва ли са много чужденците, заседели се толкова у нас. В съобщението на ДАНС и прокуратурата обаче нито дума не се споменава за съдействие от нашите граничари.

Следващият въпрос е: кой е взривил Ел Хюсеини? 

В началото на 2013 г. бургаската следователка Станелия Караджова даде едно любопитно интервю, заради което беше отстранена от случая. В него тя каза: „Поведението на директния извършител в дните преди атентата показва, че той не е имал намерение да слага край на живота си. Това е установено от свидетели, които са го разпознали в хода на разследването, със записи от камери – ние виждаме движението му в определени населени места, където е ходил, какво е купувал.”

Според свидетели секунди преди експлозията атентаторът влиза в пререкания с израелските туристи край багажното отделение на автобуса, след което се отдалечава. По всяка вероятност мъжът е искал да остави раницата си там, но не са му разрешили. В такъв случай няма логика той да се отдалечи, а после да взриви бомбата. Щеше да го направи веднага. Остава възможността експлозията да е била причинена дистанционно, без той да очаква, от някой, който е имал визуален контакт с него.

Кой е натиснал копчето?

Няма как Фара или Хасан да са взривили своя съучастник, защото по време на атентата са били на стотици километри. Ливанската телевизия LBC съобщи, че Мохамед Фара е бил в родината си. Според системата за граничен контрол на Ливан Фара е влязъл на територията на страната през международното летище „Рафик Харири” с ливанския си паспорт на 17 юли 2012 г., т. е. един ден преди взрива в Сарафово.

Хасан пък малко преди атентата е наел такси от Варна за Русе. Използваните от него документи с името Ралф Уилям Рико са били намерени до крайпътен кош за отпадъци в Североизточна България. Забележете – те са хвърлени ДО, а не В коша, сякаш за да бъдат намерени. Това едва ли е от небрежност, след като цялата подготовка на атентата е изпипана така добре.

Логиката води до извода, че има и четвърти атентатор, човек, който докрая е останал край Ел Хюсеини. За подобно нещо през февруари т. г. намекна главният прокурор Сотир Цацаров. Караджова също каза, че има данни за „още едно, четвърто лице, но по установяването на неговата самоличност, както и за контактите с другите три все още се работи”.

Според НПК починалите не могат да бъдат съдени, а прокуратурата трябва да докаже не само извършеното престъпление – то е ясно, а и участието на обвиняемия в него. Не е сигурно дали Хасан и Фара ще бъдат предадени на българското правосъдие, а НПК изрично казва, че наказателният процес се спира, когато „разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина”. Изводът е, че без да се знае тайнственият Четвърти, съдебен процес не би могъл да започне. На ДАНС им трябваха две години, за да открият кой е третият атентатор, с чиито останки разхолагаха. Колко ли ще им е необходимо, за да стигнат до четвъртия?