Пълзящи призраци на милиционерска държава

​Как МВР и специалните служби се превърнаха в средство за политическа (зло)употреба

Веселин Вучков*

Година време наблюдавам скрит процес на набъбващи тоталитарни практики. Красиви фрази за нормализация прикриват зловещи тенденции. Мантрата „Полицейщината при ГЕРБ“ подменя истински опасните идеи МВР и службите за сигурност да придобият манталитет на тоталитарни придатъци. Това се прави подмолно, целенасочено, (почти) непоправимо…

Примери:

  • През есента на 2013 г. на Консултативен съвет при Президента вътрешният министър Йовчев изнесе доклад, съдържащ скандални тези. Там се измерваха съотношения между спонтанно протестиращи и мотивирано протестиращи, и дори се направи извод, че предсрочни избори няма да решат националните кризи. Но това ли е работа на един МВР-шеф? И как точно се направи това измерване; да не би МВР да има вътрешно-ведомствена социологическа агенция? Възможните отговори са два: а) МВР и службите са проследявали настроенията на хората; б) МВР си измисля пропорции, т. е. разпространява слухове. И двата отговора са скандално неприемливи в развита демокрация през 21-ви век! И по-важно: недопустимо е МВР-шеф да представя подобни доклади пред всички отговорни държавни фактори, защото 
  • на предпоставените си фалшиви тези той може да подчини усилията на всички тайни служби!!!
  • В разгара на протестите МВР събра безброй лични данни на хората, без да посочва основания: проверки на автобуси с протестиращи; проверки на лични документи и пр. А един полицейски шеф от варненско поиска писмено списък на всички членове на политическа партия! Европа размаха пръст, българският Парламент се разшумя, а МВР-шефът от трибуната намекна, че това си е активно мероприятие на ГЕРБ!
  • Парламентарният секретар на МВР сътвори опорни точки, които разпрати до депутатите от БСП (по техни признания). Опорните точки – забележете – съдържаха указания за дискредитация на протестиращите и на опозицията! Но – всяко чудо за три дни: две-три нескопосани недомлъвки заметоха скандала под килима…
  • Провалът „Лясковец“ също подхрани пропагандната мисия на МВР: депутат от БСП „заподозря“ лидера на опозицията в постановка за дискредитиране на „ювелирната“ акция, защото един от „замесените“ оперативни работници преди 15 години служил в звено към ръководството на МВР! Тъпо, плоско и зловонно…
  • Тежка пропаганда, подхранвана от министър, главен секретар и председател на вътрешна комисия, се „понесе“ и около общинския съветник Орлин Алексиев. Внушенията за съучастие на Алексиев, неподплатени с каквито и да било доказателства, бяха поднесени с фалцети, подчинени на политически интереси! Месеци след това случаят е забравен…
  • Но тъжната поредица от красноречиви примери има своеобразен връх: в официален документ (анализ на състоянието на МВР, м. януари 2014 г.) ръководството на МВР въведе специален показател за оценка работата на разследващите полицаи (дознателите): „брой на привлечените обвиняеми лица спрямо утвърдените щатни бройки на разследващи полицаи“.
  • Напомням: разследващите полицаи провеждат наказателни производства по правилата на НПК.

    Подобен критерий за оценка качеството на разследването не е имало дори и в тоталитарно време! Защото: този критерий подтиква дознателите да привличат обвиняеми лица, за да получат по-добра атестация; а това е опасно, тъй като наказателният процес не е конвейр за производство на обвиняеми лица, а път за изясняване на обективната истина! Всъщност, защо ли се учудвам?! Важно е количеството, бройките… Това е вирус, пренесен към наказателното производство от оперативната дейност. В продължение на година главният секретар „засипа“ оперативните работници с изисквания за минимален брой информатори и минимален брой оперативни разработки! Трупат се бройки, оперативните работници цъкат с език, хартиеното безплодие набъбва ли, набъбва…

    А това е подход за работа, присъщ на една тоталитарна държава:

    огромен брой информатори, огромен брой разработки, огромен брой оперативни работници… „Идеалната“ демократична държава в представите на някои ръководители представлява: пет милиона оперативни разработки и десет милиона информатори! Ще призная отчаянието си относно наличие на експертен потенциал т. нар. ОИД (оперативно-издирвателна дейност) да претърпи поне елементарна реформа. Твърдо е убеждението ми, че цялата (секретна) подзаконова база, върху която функционира ежедневната, ежеминутна ОИД на МВР и ДАНС, е в драстично противоречие с Конституцията. Тук без намесата на международни експерти реформа няма да се получи! В професионалния си път срещнах един-единствен ръководител, който положи неистови усилия този порок за бъде отстранен – Калин Георгиев (бивш главен секретар). Заради което – естествено – „заслужено“ беше оплют от днешното МВР-ръководство…

    Тази зловеща поредица от примери може да продължи: 

    фондации и търговски дружества на ДАНС; стартирала проверка от ДАНС срещу Президента (или как Конституцията „пречи“ на всички добри намерения!); елиминиране конкурсите в МВР и пр., и пр. Изобщо - служби за политическа (зло)употреба. Да, това са пълзящи призраци на милиционерската държава, удобно прикрити зад фасадата „борба с полицейщината“. Всъщност греша: народната милиция от преди 1989 г. не е могла да се „похвали“ с някои от изброените „модерни“ похвати…

    *Веселин Вучков е депутат от ПГ на ГЕРБ,

    бивш зам.-министър на вътрешните работи (2009 – 2013)