Светослав Светославов
Добере ли се БСП до власт, става пак като БКП. Започва да иска всичко, което си знае от времето, когато беше комунистическа партия. Веднага обявява „дружбата“ със СССР, както и да се казва в момента, за заместител на „въздуха и слънцето на всяко живо същество“ , всячески се старае да обслужи интересите на Москва.
Първото искане обикновено е да се стори АЕЦ „Белене“, а второто да се възобнови добивът на уран. Ако пак им се случи да докопат властта, което горещо се надяваме да не стане, второто може да се превърне в първо. Нали техният идол има нужда от ядрени оръжия, за да изправи окончателно света на нокти. Така си мислим. Иначе винаги идеята за добива идва я от канадски , я от австралийски фирми , а червените просто се грижат за обществения интерес, който вероятно е да доунищожат хората в онези региони, където добиваха урана по време на „най-прогресивния строй“. Тогава в мините работеха и много осъдени на смърт затворници.
Кого ли се канят да пратят там в новия век?
Последният напън беше през 2014 г., когато репликата на икономическия министър Драгомир Стойнев за възможното възобновяване на добива на уран у нас до края на същата годината, за пореден път покачи напрежението, което тогава и без това беше доста високо. Имало интерес от световноизвестни фирми за добив на уран, главно от Канада и Австралия, уточни той. „Атака“ дори внесе законопроект за подновяване на добива на уран.
Опити имаше и преди това. През 2006 г. министърът на енергетиката по онова време Румен Овчаров също обявява възможността за възраждане на уранодобива по повод, забележете, на намерение на канадската фирма Cameko да проучва и добива уран у нас. Не е руска, да не си помислите.
След това към уранодобива в България на няколко пъти проявен интерес - от фирма "Атомсторй" , която сега ни осъди за АЕЦ "Белене" и от ТВЕЛ - която пък и до днес доставя горивото за "Козлодуй“. И двете вече са си руски.
Сетихме се за всичко това, попадайки на блога на един руски журналист, където той е посветил статия именно на
темата „български уран“
Става въпрос за Сева Новгородцев, работил като водещ в Руската служба на Би Би Си цели 38 години. Човек, който остава легенда както за слушателите, така за своите колеги. Пишат го от Би Би Си.
Той е водил последното си предаване в ефир "БибиСеву" през септември 2015-година, след което решил кардинално да промени живота си и се установил в…. Родопа планина, в България. От там пише своя блог, обясняват колегите му от Би Би Си . В него силно впечатления прави статията „Българският уран“. Тя започва със срещата му с един българин. Нейде из планината на Орфей:
„ Срещнахме се на горски път. Стичащи се от планинския поток вадичкиобразуваха тук езерце Закръглен мъж на средна възраст смешно повдигаше крака, опитвайки се да не се изкаля. Той се обърна към нас на български.
"Само на английски или руски" , отговорихме ние.
"А вие сте руснаци“, констатирал той и започнал да говори за себе си, като човек, който копнее да общува с някого.
Той вече е пенсионер, получава 250 евро на месец, половината от парите отиват за котките му , които били десетки. Руснакът се изненадал и попитал къде живее .
В хижата, тя има 60 стаи, обяснил българинът.
Сева подробно обяснява, че на български "хижа" (сходна с русската "хижина")) е къщичка за подслон на планинари, овчари и катерачи в планинските райони, далеч от градове или села.
„Обикновено това е една малка къща в една или две стаи. А тук са 60“, недоумява журналистът.
После разбира, че това е някогашен санаториум за миньори, но не обикновени миньори, а за хора , които са добивали уран.
Говоря в минало време, защото през 1992 г. българското правителство решава да закрие уранодобива. По това време, България е на четвърто място в света и е произвеждала 645 тона радиоактивен метал годишно, уточнява той.
В над 48 мини са били заети 13 хиляди души, повече от 30 мини са били разработени. Предприятие за преработка е имало в Бухово (за София) и Елешница (до Банско), произвеждали концентрата - така нар. "жълт кек", който , разбира се, е изпращан в Съветския съюз.
В тази област често се повтаря историята за това как един камион пренасял на уранова руда от добива в Герзовица (под Смолян), а зад камиона карали инспекторите с Гайгер-Мюлеров брояч и измервали радиацията. В областта на планински езера, тя уж изчезвала.
В хотелите в региона днес описвали този случай в рекламните си листовки, като доказателство, че езерата премахват радиацията.
Инспекторите с броячите не напразно са ходили там - радиоактивните замърсявания са били много тежки. Отдаде ми се да намеря доклада на група физици от Софийския университет и Българския институт за ядрени изследвания, направен през 1991 г., където подробно е описана националната картина на радиоактивно замърсяване. Въз основа на този доклад е било прието решение да се прекрати добива на уран, разказва Сева.
Логиката на събитията е ясна - разпадането на Съветския съюз,
секретността е вдигната,
политически натиск повече няма. Няма търсене на "жълтия кек“. Това е време, за да приведе българското отечество в ред, констатира руснакът. Да де, но вече явно е дошло време червените пак да го разтурват.
Авторът си спомня тук Маяковский, по точно неговото стихотворение
"Разговор с фининспектором о поэзии".
Поэзия – та же добыча радия.
В грамм – добыча, в год – труды
Изводишь единого слова ради
Тысячи тонн словесной руды
Публикувано е през 1926 година. Поетът явно е прозрял в ядреното бъдеще, казва Сева.
Рудата съдържа не повече от един процент от уран, а по-често - по-малко, обяснява журналистът. Тя е разбивана и раздробявана, а след това чрез хидрометалургичен метод от нея е получаван концентрат, жълт прах.
Остават и отпадъци. Те са един излъчващ радиоактивен букет - торий, уран, радий.
През 1960 вече има нов метод "ISL". Външно, той изглежда елегантен –високо налягане, сярна киселина в подземните пукнатини, няма шум, няма трясъци и взривове. Неудобството е, че при него изтичат радиоактивни течности, които постепенно проникват в почвата и водите. Така се убива бавно в продължение на години всичко наоколо. Това за партийните геносета няма кой знае какво значение, нали важното е да има “слънце и въздух за всяко живо същество“, демек
братската дружба да не пострада
„Радиация често се нарича "тих убиец", тя е невидима, няма мирис, няма вкус. Мисля, че българските миньори са имали сериозни здравословни проблеми, този санаториум в гората е построен неслучайно , напомня журналистът. И пише:
„В главата ми неволно се появяват кадри на бивше величие: Съветския съюз като преграда срещу световния империализъм. Ядрена бойна глава, ракети. Атомни електроцентрали. Уран и плутоний, "жълт кек" от братска България.
Базата се е разсипала, а надстройка е останала сякаш да виси във въздуха. От всичко това е останал само горският призрак на полусрутения санаториум“, констатира авторът
Първите находища уранова руда в България са открити от група германски геолози през 1938 г. край Бухово, но производството започва след края на войната през 1947 г., при тотална секретност.
Решението за закриване на уранодобива у нас е взето през 1992 г. от правителството на Филип Димитров, постановление 63 от 20.08 1992 г.
Дотогава работят 48 мини, а още 30 са в стадий на проучване. По „прочутите“ са в Елешница, Сборище, Бялата вода, Долна баня. Има и две край София, а интересът към тях непрекъснато ще нараства.