Ексминистърът социалист водеше битките си срещу капитализма по "сталинградски"
Деница Бояджиева
Спирането на АЕЦ „Белене“ е като да затворят банките в Швейцария. Така през 2012 г. депутатът от БСП Петър Димитров обрисува гибелните последици от решението на премиера Бойко Борисов да се откаже от изграждането на втора атомна централа.
Четири години по-късно швейцарските трезори продължават да работят като добре смазан часовников механизъм; България е осъдена да плаща неустойки на Русия за нереализиран ядрен проект в размер на 620 млн. евро (без лихвите), а г-н Димитров е клиент на прокуратурата заради неизгодната продажба на стария реактор на "Белене" през 2007 г.
По това време той е министър на икономиката и енергетиката в кабинета “Станишев“ и като такъв би следвало да е упражнявал контрол върху всички сделки, свързани с проекта. Поне така счита държавното обвинение.
Не е ясно дали поради неизпълнение на тези му задължения, или тъкмо обратното, но под благосклонния му поглед в подопечните му структури се е реализирала поредната схема за грабеж.
Как НЕК беше ограбена?
Бившите директори на Националната електрическа компания (НЕК) Любомир Велков и Мардик Папазян сключват договор с руската “Атомстройекспорт“ за продажба на старото оборудване, намиращо се на площадката на "Белене". Уловката е, че контрактът предвижда разходите по изпълнението да бъдат за сметка на българското държавно дружество. И руснаците, разбира се, си приспадат всички суми от общото плащане - за товарене, транспорт, разтоварване, застраховане, ремонтно-възстановителните работи, данъци, мита, такси и пр. В крайна сметка НЕК губи над 77 млн. евро, което допълнително разклаща и без това отрицателния й баланс.
На влизане в следствието преди три дни Петър Димитров заяви с каменното спокойствие и видима ирония на червен мастодонт : "Не знам за какво ме викат, дойдох да участвам в предизборната кампания".
Дали кандидатурата на ген. Румен Радев, или някое друго от крилата в БСП, чиято перушина малко по малко започва да окапва, ще му помогнат в този сюблимен момент - предстои да разберем.
В министерското кресло
След семплото му участие като народен представител в четири парламента г-н Димитров стана енергиен министър през 2007 г. в кабинета на Тройната коалиция, и то в тягостна обстановка по време на сериозни политически катаклизми. Именно тогава Румен Овчаров беше принуден да подаде оставка заради мегаскандала с източването на "Топлофикация-София" и прокурорската проверка за подслушване и изнудване.
Към онзи момент за повечето хора беше трудно да си представят, че с предшественик като Р.Овч., както стана известен в медиите министъра на Станишев, новият наследник може да изпадне в по-неприемлива за общественото внимание ситуация, но сравнително кратката му история на поста опроверга тази наивност.
В потока от празнословия, с който Петър Димитров заливаше аудиторията по време цялото му двугодишно министерстване, се родиха някои непреходни бисери. Като например откровението му, че "събира газ по кьошетата" в разгара на газовата криза в началото на 2009 г., когато искаше да демонстрира усърдието си да докара в България синьо гориво.
Последваха още неадекватни ходове в тази "студена война" за българите. Димитров трогателно ни утеши, че ако не друго, поне няма да плащаме високи сметки за парно. Когато излязоха шокиращите януарски сметки, той намери радикално решение и нареди цените да се замразят за три месеца. Впоследствие тази "антикризисна мярка" ни беше изкарана през носа.
Емблематично беше и министерското тълкувание на причините за колапса на "Кремиковци", докаран до несъстоятелност именно по ДимитрОвско време: "Не може на входа му да влиза 1 лев, а да излизат 40 стотинки". Схемите за източване на металургичния комбинат обаче очевидно останаха за него загадка до самия му фалит през 2009 г.
По геополитическите въпроси Димитров не остана назад и се прослави с твърдението си за „Сталинградската битка”, която бил водил с Путин в София по условията за българското участие в проекта „Южен поток” за пренос на руски газ.
Педя човек, лакът брада
Сред макроикономическите прозрения на доцента в Икономическия университет във Варна беше и опитът за обяснение на големия дефицит по текущата сметка: "Като искаш да си пуснеш брада, известно време изглеждаш небръснат. Така сега ние изглеждаме небръснати по текущата сметка".
Другата класика, която завинаги ще остане в икономическите анали е, че румънците причинили инфлацията в България, защото твърде много пазарували в нашите магазини. Впрочем, във въпросния период (август-септември 2007 г.) увеличението на цените беше в пика си - над 12 на сто. Когато обяснението за съседската инвазия не бе прието насериозно нито от експертната общност, нито от простолюдието, Петър Димитров се хвана за пеньоарите на домакините и обяви, че цените трудно ще се успокоят заради есенното затваряне на буркани. И беше посвоему сериозен...
За да сложи все пак някакъв ред в този инфлационен хаос, верният кадър на БСП реши ежеседмично да публикува бюлетин с идеалните ниски цени на основните храни - хляб, яйца, кренвирши и пр. За да не бъде обвинен в намеса на пазара, нежели в чиста проба социализъм, той въведе терминологията "препоръчителни цени на стоките", които малко по-късно станаха "средни". Тази антипазарна практика, уж за ориентир на потребителя, разбира се, отпадна бързо.
Безспорно, една от перлите в короната на Димитров е приносът му към потушаването на мащабната учителска стачка през есента на 2007 г.
Под заплахата протестите да отложат началото на новата учебна година премиерът Станишев свика спешна пресконференция, на която икономическият министър излезе с предложението да се въведе данък "образование", за да се съберат пари за тази сфера и да се увеличат учителските заплати.
Той се аргументира исторически:
"Българинът е плащал за училище, когато не е имало и държава".
Това беше толкова "необорим" довод, че чак и Станишев се принуди да се разграничи мигновено от тези мъдри разсъждения, макар и да не е пословичен с прозорливостта си и кадровите си преценки.
Произвеждайки лаф след лаф и гаф след гаф, ексминистърът Петър Димитров изкара две години министерски мандат, а само до преди няколко дни продължи да бъде на държавна хранилка - член на Управителния съвет на ДП“Радиоактивни отпадъци“ .
Особено интересен щрих е откриването на инвестиционния форум в "Харвард клуб" в Ню Йорк през 2008 г., когато той каза така: "Бог се върна обратно в България, за известно време беше напуснал райската природа".
После някой нещо го допълни ли, обори ли го, или просто му се подигра, та той се видя принуден да подчертае дебело: "Българите не са песимистично настроена нация. Започваме деня си с черен хумор".
След развитията в последните дни нямаме друг избор, г-н Димитров. Но черният хумор е личностна утеха, той не може и няма претенциите да върне на държавата и обществото 77 млн. евро.