Въпрос на национална сигурност е да се вземат незабавни законодателни мерки
Даниела Горчева*, специално за Faktor.bg
Преди няколко дни руски телевизионен водещ, днес вече депутат от партията на Путин „Единна Русия”, арогантно заяви в лицето на журналисти от Българска национална телевизия (БНТ):"Нужна е дълбока реформа на Европейския съюз, смяна на ръководството му и отказ от политиката на присъединение на страни, които влизат в зоната на национален интерес на Русия."
Тоест, според него ЕС „несправедливо” си е присъединил страната-зона
България, която е виждате ли национален интерес не на българските й граждани, а
… „национален“ интерес на Русия.
И не само това.
Самозабравил се в своята великоруснащина, господинът, комуто очевидно не
подхожда задължаващото фамилно име
Толстой, заяви, че тази „несправедливост” с присъединената към ЕС България е на
път скоро да бъде „поправена”.
Само че тъй като очевидно е доста рисковано това да стане с престъпна
агресивна война, окупация и анексия, както вече бе „поправена”
„несправедливостта” с Крим (защото за беля България „несправедливо” бе присъединена
и към НАТО), ще се случи по „класическия” руски начин – „това, което не може да
бъде направено с пари, може да бъде направено с много пари.”
Русия, впрочем, има
богат опит с подкупи и шантажи
В началото на 1800 г.,
например, чрез подкуп на висш шведски
военен, командир на непревземаема стратегическа крепост, Русия отнема цялата източна част на Швеция
(впоследствие освободилата се през 1917 г. днешна Финландия).
Думите на руския телевизионен водещ и кандидат-депутат прозвучават брутално от
екрана на БНТ:"Просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече купихме".
Изявленията са нагли и без помен от шега. За по-сигурно те са придружени и с жестове с ръце - за онагледяване на напредъка в закупуването на българска черноморска територия. Достъпни и видни са за всеки в архива на БНТ и на Интернет, включително и на руски сайтове (вж: Петр Толстой пообещал купить всю Болгарию).
Два дни след дебелашките си изявления, вече избраният от партията на Путин за руски депутат и арогантен новоизлюпен руски купувач-конквистадор на държави, изправен пред международен скандалслед острата реакция на български граждани (а навярно и „посъветван” от партийния си вожд) се опитва някак да замаже откровено издадената от него руска „стратегия”:„А те взеха тази фраза и ми приписаха, че съм казал, че искам да купя цяла България. Това, съгласете се, изобщо не е точно. Иска ми се българите да разберат в какъв контекст съм направил това изказване – че в него няма никаква руска агресия“ …
"Да се извиняваш за шега, дори за български политици, е малко прекалено“ …
„… тези хора, които се опитват да използват извадени от контекста цитати, се занимават чисто и просто с русофобски спекулации …” …
„Убеден съм, че това няма да изплаши никого в братска България“ …
„И сега не съм депутат – по закон в Русия човек става депутат, когато официално се обявят резултатите от изборите“.
„Това не е мнение на „Единна Русия“ и още по-малко има отношение към външната политика на нашата държава. Аз не съм нито официален говорител, нито лице, упълномощено да прави някакви изявления за междудържавните отношения“ …
„Честно казано съм учуден защо нашите български колеги, бидейки част от структура като ЕС, която декларира свобода на мненията, така страшно се възбудиха по повод шегата, че руски граждани купуват имоти по Черноморието. В това не виждам нищо лошо“ …
( вж: Толстойсе шегувал … )
Въпрос на руските граждани е да се занимават с руските си простаци (не че и българските граждани нямат такива помежду си). За жалост руските избиратели възнаградиха поредната нагла провокация срещу България като изпратиха дебелашкия „шегаджия“ в своя парламент.
Въпрос обаче на българската държава, на държавниците й и гражданите й е тя да не стане
държава-шега и отминал спомен.
Въпрос на българските държавници е да предотвратят България да се окаже закупена
от руски партийци и олигарси и окончателно
„освободена” за трети път „по кримски”
сценарий от руски ескадри (намиращи се, впрочем, на часове разстояние от Варна и Бургас в „освободения“ Крим) по покана на „коренното руско население” на днешното българско Черноморие.
Това руско население, което вече има
услужливо издадени нотариални актове, че притежава руски имоти по българското
Черноморие и за което бургаският кмет се бие в гърдите, че му осигурявал
облекчен режим за придобиване на всякакви права - право на престой, право на
руски училища по руска образователна система(!?!) и т.н.
(Вж: Руско училище отваря врати в Бургас и Кметътна Бургас с награда от Путин ).
А никак не е сигурно, че България вечно ще има исторически късмет като с един
Бисмарк, изхвърлил безцеремонно застоялите се през 1878 г. у нас руски
„освободители”.
Или с един Горбачов, отписал през 1989 г. (временно докато „здравите руски
сили” не го свалиха) възможността за руски танкови гастроли в Източна Европа за
поредното „освобождаване” на „зоната на национален интерес на Русия”.
Защото дебелашката уж „шега” на Толстой е кошмарна истина, колкото и продажни и невежи български политици да я прикриват и покриват. И колкото и непознаващите родната си история български граждани да я подминават нехайно, заети предимно с ракийката и салатката си.
А руските медии са жлъчно откровени и саркастично съжаляват, че с глупостта си
Толстой е привлякъл вниманието в България върху тази истина: „… и
в Кремъл, и в цяла Русия всички знаят, че нещата стоят точно така: да, (Русия)
може да изкупи (България). И руснаци даже вече са изпокупили едва ли не повече
от половината недвижими имоти по черноморското крайбрежие на България. От север
до юг, от границата с Румъния до границата с Турция, от Балчик до Созопол, по
приблизителни сметки руснаци владеят 80 процента (ако не и повече) от
недвижимостите – в хотели-апартаменти, хотели, многоквартирни сгради и частни
сгради ... Но защо трябва гръмогласно да се крещи за това?“ (вж: ПетрТолстой обидел Софию, сказав очевидное… )
Според български медии броят на закупените от руснаци недвижими имоти в България нахвърля половин милион. Това означава, че под претекст на притежавана собственост в България вероятно огромно число руски граждани-собственици със семействата си, са получили и получават българско гражданство, разрешения за заселване и постоянно или временно пребиваване в България и многократни или еднократни визи за пътувания в България. И ако тази руска собственост е концентрирана по българското Черноморие, това означава, че то де факто вече е заселено със значително руско население с руско гражданство, което според международните конвенции напълно законно може да използва правото си на самоопределение и на
отделяне на територията си от България
Освен това, според приет неотдавна руски закон (макар и в нарушение на международното право), руско население и руска собственост могат да бъдат основание за навлизане на руски войски и за руски военни действия в чужбина (вкл. в България) за „защита на руско население, руски интереси и руска собственост“.
Близостта на българското Черноморие до новозавладения руски военен плацдарм Крим (на няколко часа път за десантни кораби и подводници) улеснява неимоверно такава агресия! Да не говорим за практическото отсъствие на що-годе някаква военноморска отбрана на българската държава.
При невъзможност (поради
съществуващите международни конвенции) за постоянно присъствие на военни кораби
на НАТО в Черно море и при несигурността накъде е тръгнала турската държава
(която има контрол над проливите за достъп на средиземноморски сили на НАТО към
Черно море), при изненадващи бързи действия на руски „зелени човечета” от Крим
към българския черноморски бряг, светът и НАТО ще са безпомощни да предотвратят
руска окупация на българското Черноморие (както това вече непоправимо стана в
грузинската Южна Осетия, в молдовския Трансднестър и неотдавна в украинския
Крим).
Продажни българи продадоха собствеността си, а с нея и значителна част от държавата
си на Русия, продажни български политици не им попречиха със силата на закон да
го сторят и с това поставиха държавата България във фатално опасно положение,
за което населението й, приспивано от български политици и журналисти,
продължава безгрижно да нехае.
Стратегията за „изкупуване” на
държави, особено на по-малки и корумпирани, не е само на днешна Русия, но и на
други тоталитарни режими като комунистически Китай и арабски абсолютни
монархии.
Русия е обаче най-агресивната и целенасочената срещу България и вече е
постигнала катастрофален за България резултат.
Може ли все пак в България все още да се направи нещо и какво е то?
Може
Ето какво следва да предприеме България според български и чужди прависти, до чиито съвети прибягнах:
1. Установяване на броя и естеството на чуждестранни собственици в България
Незабавно да бъде установено какъв брой и какви чуждестранни физически и юридически лица (с изключение на такива от ЕС), къде и какъв брой вещни права над всякаква недвижима собственост (право на придобиване и собственост, право на ползване, право на наследяване и пр.) действително притежават в България с оглед посочените по-горе стратегии и рискове.
2. Ограничаване на придобиване от чуждестранни собственици в България
Изхождайки от констатираното в т. 1.
незабавно чрез законови промени трябва да се ограничи придобиването, по какъвто
и да е начин на вещни права над всякаква недвижима собственост в България
(право на придобиване и собственост, право на ползване, право на наследяване и пр.)
от чуждестранни физически и юридически лица до обем и естество,
непредставляващо риск за държавата.
Такива законови промени могат според българската конституция (според чл. 17,
ал. 1 чрез съответни закони за собственост) да бъдат предприети спрямо физически
и юридически лица от всички държави в света (с изключение на държавите членки
на ЕС) и те трябва да бъдат формално дефинирани именно точно така – спрямо
физически и юридически лица от всички държави извън ЕС, за да няма обвинения за
„дискриминационни” и „недоброжелателни” действия спрямо отделни държави.
Ограничаването следва да бъде на квотен принцип по
отношение на всяка българска община и граждани на всяка чужда държава (с изключение на граждани на страните от ЕС). Примерно:
граждани и предприятия на една и съща отделна чужда държава да не могат да
надхвърлят по брой като собственици на вещни права над недвижима собственост в
общината 4% от броя на всички отделни недвижими имоти в общината и едновременно
да не надхвърлят 2% от броя на всички жители на общината.
Ако квотата е достигната, граждани и предприятия на съответната чужда държава
да не могат да придобиват вещни права над недвижима собственост в общината, а
при непреодолимо придобиване на вещни права над недвижима собственост в
общината по наследство ще трябва в определен срок (примерно една година) сами
да ликвидират тези права и ако не го сторят държавата да ги ликвидира според
чл. 17, ал. 1 от Конституцията.
Съсобственост над вещни права над недвижима собственост в Българиямежду български граждани и граждани на чужда държава
(с изключение на граждани на страните от ЕС), да не променя и облекчава квотния
принцип по отношение на гражданите на чуждата държава. Чуждестранни физически
лица (с изключение на граждани на страните от ЕС) да могат да съпритежават
вещни права над недвижима собственост в Българиясамо
като членове на едно и също семейство по дефиницията на българския закон за
семейство. Чуждестранни юридически лица (с изключение на такива от страните от
ЕС) да не могат да съпритежават вещни права над недвижима собственост в
България. Чуждестранни юридически лица (с изключение на такива от страните от
ЕС), кандидати за придобиване на вещни права над недвижима собственост в
България, да не могат да произхождат от т. н. офшорни територии и държави с
офшорно законодателство. Придобиването на вещни права над недвижима собственост
в България от чуждестранни физически и юридически лица (с изключение на такива
от страните от ЕС) да бъде по разрешителен режим след проучване и преценка на
български органи за сигурност дали кандидатите представляват риск за
сигурността на държавата.
3. Намаляване на броя на чуждестранните собственици в България
Изхождайки от констатираното в т. 1. незабавно чрез законови промени трябва да започне намаляване и ликвидиране на вещни права над всякаква недвижима собственост в България (право на собственост, право на ползване и пр.) от чуждестранни физически и юридически лица (с изключение на такива от страните от ЕС) до обем и естество, непредставляващо риск за държавата. Такива законови промени могат според българската конституция (по реда на чл. 17, ал. 5 за задоволяване на нуждата от сигурност на държавата) да бъдат предприети спрямо физически и юридически лица от всички държави в света (с изключение само от държавите членки на ЕС) и те трябва да бъдат формално дефинирани именно точно така – спрямо физически и юридически лица от всички държави извън ЕС, за да няма обвинения за „дискриминационни” и „недоброжелателни” действия спрямо отделни държави.
Намаляването следва да бъде според квотния принцип в т. 2. Намаляването следва да стане основно със забрана за прехвърляне от чуждестранни физически и юридически лица ( с изключение на такива от страните от ЕС) на вещни права над недвижима собственост в България на други, освен на български физически и юридически лица, на българската държава и на български общини, докато квотата в т. 2 в съответната община е превишена. При констатиран от български органи за сигурност риск за сигурността на българската държава намаляването на квотното превишение както и при отсъствие на квотно превишение да може да става по реда на чл. 17, ал. 5 от Конституцията.
Горните мерки са напълно легитимни и
осъществими.
Осъществяването им е въпрос на национална отговорност.
Неосъществяването им е въпрос на национално предателство.
*Даниела Горчева е магистър по българска филология и история на СУ „Климент Охридски“. От 1990 година живее в Холандия, омъжена, има един син. От 2003 година е издател и главен редактор на „Диалог" – списание за политика, култура и история, което излиза на български в Холандия и има читатели в цял свят. Списанието е замислено като мост между културите и успешно осъществява мисията си. Събеседници и автори в изданието са личности от България и Европа. Всички издадени броеве на списание "Диалог" се съхраняват в Националната библиотека „Кирил и Методий" в София и в най-голямата библиотека в света - Конгресната библиотека на САЩ във Вашингтон. По инициатива на Даниела Горчева на 24 май 2011 в родния град на Рембранд – Лайден, точно срещу сградата на кметството е открита стена с изписано на нея стихотворение на талантливата българска поетеса Данила Стоянова (1961– 1984). Стихотворението е изписано на български и в превод на английски. Даниела Горчева е сценарист на документалния филм „Гьоч – да прекрачиш границата" на режисьорите Ирина Недева и Андрей Гетов, в който прокудените от комунистическия режим български турци разказват пред камерата на Любен Бързаков за болката си от т.нар. „възродителен процес" и за любовта си към България. През 2012 година Даниела Горчева бе победителят за България на престижната награда на Европейската комисия за журналистика „Заедно срещу дискриминацията". През май 2016 година на медийната среща в Прага издаваното от нея списание "Диалог" получи наградата на НДФ "13 века България" за популяризиране на българската култура в чужбина.