Истинска истерия обхвана кремълските партии, след като правителството взе категорична позиция да оттегли подкрепата си за Ирина Бокова и да номинира нов кандидат за важния пост в ООН. С подкрепата и на московските медии вече се внушава, че заради другарката ни чака правителствена криза и тежка политическа и парламентарна нестабилност. Манипулативно поднесени тези внушения създават отново усещането за катастрофичност в главите на обикновения българин, а истината е много обикновена – Ирина Бокова, независимо от сетните напъни на нейните ментори и пропагандисти, изначално нямаше шанс да се пребори за важния пост в ООН.
Тази истина се потулва умело, а трябва да бъде осъзната, казва изследователят на митовете в българската история д-р Георги Боздуганов. Той е категоричен в своя анализ, че три големи групи причини предопределят провала на Бокова още на самия старт:
1. Тежка комунистическа обвързаност в цялата и биография.
2.Обременености и зависимости от ДС и КГБ.
3. Провал в дейността й като досегашен шеф на ЮНЕСКО.
Дете на Партията
„Бокова не е обикновен член на БКП, каквито са били хиляди редови комунисти. Тя не е като тях, а е друг партиен типаж – висш номенклатурен кадър на БКП. Висшата номенклатура на червената партия е съвсем друга каста – тя трябваше да управлява държавата. Там бяха подбирани хора с правилен произход и затова имаха особено кариерно развитие, акцентира Боздуганов.
Изследователят обяснява, че когато говорим за комунизма, трябва да сме наясно за какво точно става дума. „Комунистическият режим не е българска измислица – той е насаден и докаран в България от съветските танкове и окупатори, от Червената армия. Наложен е с насилие и кръв. Първите трима министър-председатели на България след 9 септември 1944 г. са съветски граждани – Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков. България беше управлявана години наред като съветска провинция в римския смисъл на думата. Тук се получаваха нареждания и задачи от центъра в Кремъл за външната политика, за въоръжаването, за икономиката. Трябваше да се изпълняват безпрекословно, а тези, които не изпълняваха - имаха съдбата на Трайчо Костов. Процесите срещу различно мислещите бяха по указания на Сталин, организирани и правени за назидание, да се знае, че директивите от Москва не се коментират, а безропотно се изпълняват - без възражения и тълкования. Такава беше системата 45 години. Тази висша номенклатура служеше не на българската държава, а на тези, които управляваха държавата ни - СССР. Бокова е рожба на тази система. Завършва дипломация в Москва и специализира в областта на въоръженията, ядрените и стратегически оръжия. Като такъв специалист, още в младежка възраст е изпратена в Ню Йорк да работи в ООН, а тогава 99% от българите не можеха да стигнат по-далече от Румъния. В сърцето на „загнилия“ капитализъм и империализъм тя се развива, работи с хора от нашето и съветското разузнаване. Била е в много близки отношения с лицето Пеньо Костадинов. През 1983 г., разкрит като български шпионин той е арестуван от ФБР, осъден и лежи за шпионаж за ядрени технологии в американски затвор. След провала му Бокова е прибрана в София. Това са само някои от най-едрите щрихи, показващи обремененостите на Бокова от годините на комунизма“, казва Боздуганов.
Тайните комунистически служби
са друг акцент, превръщаш Бокова в лош вариант за световната общност.
„Да си припомним какво казва Тодор Живков през 1969 г. според документ до Юрий Андропов, тогава шеф на КГБ, а по-късно държавен глава на СССР: „Др. Тодор Живков увери др. Андропов, че ДС на НРБ е филиал на КГБ на СССР“. Документът е строго секретен, в 7 екземпляра, разсекретен е от Комисията по досиетата и е нагледен пример какво реално са представлявали българските тайни служби. А днес се оказва, че основната част на щаба на Бокова е изграден от агенти на ДС. От 16 души в нейния щаб, 7 са обявени за агенти на ДС. Тоест тези хора не са работили за България, а за КГБ и СССР. Началникът на щаба и е Райко Райчев, бивш български посланик на България в ООН, обявен за агент на ДС. Останалите също не са случайни агенти. Александър Савов е водел два пъти кампанията й в ЮНЕСКО, той е вербувал шпиони на територията на САЩ, докато е бил дипломат в Ню Йорк в нашата мисия. Карал е школа на КГБ. Тук патриотизмът свършва и се изпарява. В случая не става дума за обикновени доносници на режима, а за шпиони на висше ниво, които работят за чужда държава и това е тяхната отговорност, и респективно вина. Да не забравяме, че комунистическият режим беше определен за престъпен от българския парламент през 2000 г. Освен щаба на Бокова има и една група дежурни интелектуалци, които я подкрепят и пропагандират с подписки и отворени писма. Техният профил е също много интересен – от 9 академици, които са подписали писмо в подкрепа на Бокова, 5 са обявени като агенти на ДС , от 8 дипломати – 5 са офицери на ДС, от 6 журналисти – трима са агенти на ДС и т.н. и т.н.“, посочва Георги Боздуганов.
Провал в ЮНЕСКО
„Дейността на Бокова като шеф на ЮНЕСКО е силно атакувана, заради гафове и злоупотреба с власт и влияние. Първият й гаф е признаването на палестинската автономия от ЮНЕСКО. Според САЩ и Конгреса им, това забавя процеса на мир и дава козове на палестинците да избягват преговорите и да ги забавят. Държавата Израел реагира също доста остро срещу тази позиция на ЮНЕСКО, взета най-вероятно под руски натиск. Заради това САЩ оттеглиха финансиране на ЮНЕСКО в размер на 80 млн. долара. Друг гаф е опитът на Бокова за учредяване на престижна международна награда на името на известен африкански диктатор - управляващия екваториална Гвинея – Теодоро Обианг Нгема Мбасого. Той е обвинен в човекоядство, ядял е телата на своите противници, за да придобие сила, а Бокова беше готова да учреди световна награда на негово име. По време на цялата надпревара за първия пост в ООН Бокова злоупотребяваше с поста, който заема. Опита дори наскоро да връчи на Барак Обама някаква награда за мир, но Белият дом отмина с мълчание предложението й. В доклада за вътрешен одит на ЮНЕСКО от 2015 г., представен на британското правителство и коментиран в медиите, Бокова бе обявена за най-слабия мениджър в системата на ООН. За скандалите в ЮНЕСКО и харченето на бюджета на организацията тепърва ще се говори, но няма да бъде в полза на българката“, предупреждава Боздуганов.