Бунтовете на преименувани с български имена турци и мюсюлмани през лятото на 1989 г. срещу режима на Тодор Живков и БКП продължава да бъде една от големите загадки и фалшификации. Вече 26 години българските историци и академичната общност мълчат по болезнената тема, опитвайки се да не настъпят политически интереси и зависимости. В същото време ДПС последователно и настъпателно, използвайки и ресурса на държавната власт налага фалшивата историческа версия, че лично Меди Доганов – Ахмед Доган, ръководи от затвора и направлява зад решетките протестите на хиляди жертви на Възродителния процес. Целта е, първо, да бъде прикрита зловещата роля на Доган – Сава, като щатен агент и провокатор на Държавна сигурност, внедрен в Пазарджишкия и Старозагорския затвор, за да донася за нелегалната съпротива срещу комунистическия режим. На втори план, обаче, службите и ДПС изграждат на лидера на партията измамния образ на автентичен борец срещу тоталитарната власт, притежаващ даже свръхестествените способности да контролира народните бунтове дори и
зад стените на затвора
Този май възпоменанията дори станаха повод за остри провокации и скандали по време на тържествата. Най-симптоматично беше поведението на ДПС в Джебел, на 19 май. Кликата на Доган освирка турския посланик, граждани, политзатворници и жертви на тоталитарния режим, събрали се да почетат паметната дата. ДПС не иска да изпусне монопола върху тържествата, отказвайки на хората да пазят и помнят историята без идеологически и партийни клишета и мантри.
Протестите през май 1989 г., включващи гладни стачки, мирни демонстрации, изпращане на петиции до международната общност са най-масови в Кърджалийско, Разградско, Шуменско, Толбухинско, Търговище. В селата Дулово, Пристоя, Тодор Икономово и др. падат и жертви, пронизани от милиционерски куршуми. Те са мотивирани от провеждащата се в Париж конференция по правата на човека, където специално е отделено място на ситуацията в България. Протестите от пролетта на 1989 г. на турци и мюсюлмани за граждански права и религиозни свободи предизвикват в края на май така наречената Голяма екскурзия, а на 29 май Тодор Живков официално обявява, че българите могат да пътуват в чужбина и отваря границата към Република Турция. В следствие на това над350 хил. български граждани от смесените райони се изселват от страната.
В продължение на 25 г. ръководството на ДПС, оглавено от офицери и агенти на ДС, всяка година ритуално чества майските протести, продължавайки да митологизира образа на Доган и на нелегалната организация на турци политзатворници, преродила се по-късно в ДПС. Прадоксален факт обаче е, че днес нито един от тези политзатворници не е останал в политическата партия, която се олицетворява със задкулисието и мафията, и има отново апетите да управлява България.
Faktor.bg публикува автентични документи от прокуратурата и МВР, получи от политическия затворник Неджмедин Хак. В тях се посочват конкретни лица като разследвани и задържани в ареста за организиране на бунтовете през май 1989 г. в Толбухин (виж ТУК документите).
Неджметин Хак
Според обвинителен акт на прокуратурата в Толбухин, изготвен от зам. районния прокурор Георги Желев, по това време в областта е действала организирана група, която целяла да провокира социалистическата власт, да разедини народа и да урони авторитета на БКП като ръководител на държавата. Като основни организатори са обвинени Рени Алекова Хаджиев (Руфкия Халил Мехмед), Невен Емилов Миланов (Шабан Еминов), Емил Асенов Хаджиев (Емин Хамди) и Мартин Емилов Мартинов (Мустафа Еминов).
Според държавното обвинение на 22 май 1989 г. стотици мюсюлмани се събират пред сградата на МВР в центъра на град Толбухин, днес Добрич, с искане за задгранични паспорти. На 25 май пък е организиран протест пред партийния дом в областния център. Бунтарите издигали плакати с надписи: „Искаме правата си!”, „Върнете имената ни!”, „Свобода на политическите затворници!”, „Искаме свобода за изселване!” и др. МВР установява, че повечето от активните участници в протеста са свързани роднински и са участвали и в демонстрациите в селата Бенковски, Тервел, Безмер, Дулово и Каолиново. За тартор на групата е обявена Рени Алекова Хаджиева (Руфкия Халил Мехмед). По същото време съпругът й Давид Асенов Хаджиев – Неждмедин Хак, е политически затворник в Пазарджик. През март същото година по време на свиждане в затвора той и дал указания за стартиране на протестни действия - щафетни гладни стачки и седящи мирни демонстрации. За да изпълни указанията му Рени Хаджиева провела поредица срещи с лица, настроени срещу народната власт и организирала бунтовете, установява разследването.
„Сега различни лица претендират да са организатори на майските протести, фаворизира се и името на Доган, пренаписва се историята. Но истината е, че той беше просто част от една група политзатворници, които обсъждаха, приемаха и опитваха да реализират обща стратегия на протест срещу Възродителния процес и отнетите ни граждански и религиозни права. Сред активистите в затвора в Пазарджик бяхме аз, Мохамед Узънкъш, Ахмед Доган, Заип Вахит, Сали и други. Чрез жена ми изнесохме от затвора и възванието до Парижката конференция по правата на човека. То наистина беше оформено от Меди Доганов, но всички участвахме във формулирането на тезите”, разказва пред Faktor.bg Неджмедин Хак.
Съпругата му Руфкия си спомня, че са арестувани и близо седмица са държани в следствения арест в Толбухин. По-късно им повдигат обвинения, започва процес, но се проваля, защото вече е стартирала Голямата екскурзия,
Живков е отворил границата с Турция
Нашата задача беше, след като политическите затворници обявят гладна стачка, ние да поведем мирни граждански протести, които да получат международен отзвук. Но хората се страхуваха. Освен турци и мюсюлмани ни подкрепяха и много българи. По моето дело като свидетели трябваше да бъдат докарани в съда Неджмедин и Ахмед Доган, но процесът пропадна, защото и комунистическият режим изживяваше последните си дни на агония, свидетелства днес Руфкия Халил Мехмед(Рени Алекова Хаджиев).
Покойният политзатворник Авни Вели, осъден още преди началото на Възродителния процес за действия срещу комунистическата власт и създаване на нелегална организация също бе категоричен в интервю пред Faktor.bg, че години наред ДПС налага фалшивия мит за Доган.
Авни Вели
Самият Вели, заедно с Исмет Паниш е организатор на протеста в Джебел, на 19 май 1989 година. Той обаче никога не става член на ДПС, а и години наред партийните секретари на Доган не го допускат до тържествата, посветени на майските протести на турците.
„От ДПС ме увещаваха да обявя, че Ахмед Доган е ръководел протестите в Джебел, а ние сме получавали от него конкретни наставления от затвора. Това е
абсолютна измама,
тогава за Меди Доганов дори не бяхме чували. Отказах категорично да участвам в тази фалшификация, която цели просто да създаде на един агент на ДС образа на народен борец“, разказваше Авни Вели.
Неджмедин Хак и Мохамед Узункъш, които са съкилийници на Доган от затвора в Пазарджик, също настояват автентичната история за драматичния май 1989 г. да бъде правдиво разказана. Хак се оказва и сред учредителите на ДПС във Варна, но постепенно е изолиран от организацията.
Мохамед Узункъш
Мохамед Узункъш, който е водач на нелегалната организация «Дългата зима“ и до днес няма отговор защо „опасният” Меди Доганов е пуснат от затвора в края на декември 1989 г., а той и други противници на Живков и режима излизат на свобода седем месеца по-късно, след като изборите за Велико народно събрание вече са проведени, ДПС е конструирана като партия, а ръководството й е овладяно от агенти на тайните служби.
Името на политическия емигрант във Франция Петър Бояджиев също е свързано с Майските бунтове от 1989 г. Ето неговият коментар за „ръководната“ роля на агент Сава:
Петър Бояджиев
„Това са процеси, в които участвуваха много хора,съвсем съзнателно, активно и с цената на много рискове, а някои и консумираха рисковете, плащайки със живота си. Аз съм един от активните и може би най-активният координатор и не отричам – вдъхновител на станалото. Поддържах връзка от Франция с неформалните лидери по места, осигурявах им гласност по европейски медии. В своя книга дори покойният генерал от УБО Георги Милушев документира ролята ми ( виж в галерия) в тези важни събития. Но никой няма право да налага монопол над такива процеси. Всъщност Доган първи се опита да си присвои заслугите за тези бунтове.
Още в началото на демокрацията Ахмед е дал едно интервю за в. "Поглед", в което е заявил, че посредством Янко Янков е получил възможност да изнася писмени инструкции от затвора и по този начин е организирал гладните стачки и манифестациите през месец април и май 1989 г. от затвора. Не обърнах внимание - дърдорения. Тогава антикомунистите бяха повече и от обявения брой агенти сега - /около милион и половина/.
Но през зимата на 1991-1992 г. се стигна до първата ми лична среща с Ахмед в неговия дом. Събра ни Димитър Томов, а с нас беше и моят преподавател от Университета Благовест Сендов. Правителството на СДС беше съвсем новобранско и поддържано от ДПС и Доган. В края на срещата ни, уж между другото запитах: "Абе, Ахмед, чета във вестник "Поглед", казал си, че от затвора си организирал майските събития." Той се стресна доста, цялото изражение на лицето му се промени. Погледна към Димитър Томов и после изрече следните думи: "Нали знаеш какви са журналистите, ти им казваш едно, те пишат друго и т.н., журналистически измислици." Пак погледна към Димитър Томов и продължи : "Поне в тази стая има двама, които много добре знаят какво е правено и ставало – ти и Митко." Отговорих, че му вярвам и сам съм бил също понякога потърпевш от журналистическите измислици. И наистина му повярвах, или поне бях склонен да му повярвам.
Но малко по-късно когато се прибирахме Томов ме сюрпризира : "Ти какво направи бе, Петьо, не видя ли, че човекът щеше да получи инфаркт, защо не ме попита предварително?". Недоумявах, а Томов продължи : "Човекът помисли, че съм те довел да го разобличим и наистина се уплаши". Помолих Митко да ми обясни за какво разобличаване става дума. И той разкри: "Ние тримата, когато бяхме екип – аз, Янко Янков и Ахмед, решихме да казваме, че лично той е организирал от затвора майските събития за да му повдигнем имиджа пред избирателите. Човекът дори много-много не желаеше – как казва, нали се знае какъв е режимът на политическите затворници. Ние с Янко излязохме с предложение, че Ахмед ще казва, че Янко му е изнасял конспиративно кореспонденцията и по този начин версията ще бъде по-достоверна. Още тогава той прие с известно недоверие и специално на мен ми постави въпроса: "Ами твоя приятел Петър Бояджиев ?". Аз го уверих, че при нужда ще говоря с теб, но знаех, че ти имаш намерение да се отдалечиш постепенно от българските проблеми и не намерих за нужно, а и време, да говорим по този въпрос. И сега, след като ти му зададе въпроса, той се уплаши, че сме дошли двамата с трети свидетел да го разобличим."
Днес Доган вече изобщо не се бори да спасява тази лъжа, но папагалите в ДПС, услужливи журналисти и историци, свързани с ДС я повтарят и легализират. Така мръсната пропаганда успява, но само в главите на тези, които не искат да научат истината.
Екип: Faktor.bg