Антон Тодоров, специално за Faktor.bg
Катастрофалните параметри на комунистическата икономика на България покриват напълно всички аналитични изводи, които прави знаменитият унгарски икономист Янош Корнай в една от своите книги:
„Достатъчно е само някои фундаментално важни цени да бъдат произволни, за да настъпи деформиране на цялата ценова система; произволността на производствените цени засяга разходите на потребителя, което влияе върху цената на продукцията на потребителя и т.н… Създава се порочен кръг с мека бюджетна принуда и слаб интерес към печалбата, от една страна, и произволност на цените, от друга. Тъй като рентабилността не е въпрос на живот и смърт за фирмата, нито продавачът, нито купувачът имат интерес да се борят сериозно за рационални цени. Ако е общоизвестно, че цените са произволни, въобще не си струва да им се реагира. Но изглежда оправдано да се претендира за компенсация за загубите, причинени от деформациите на разходите и продажните цени.“ (Корнай, Я. Социалистическата система. Политическа икономия на комунизма, акад. изд. Марин Дринов, С., 1996, с. 152–153). След няколкогодишни проучвания в различни централни и регионални български архиви мога да кажа категорично, че документалните масиви там дават изобилни потвърждения на анализа на Янош Корнай. В тези архиви се съхраняват в много добро състояние документалните фондове на хиляди заводи, комбинати, фабрики, предприятия и стопански комплекси в някогашните Благоевградски, Бургаски, Варненски, Врачански, Кюстендилски, Пернишки, Сливенски, Софийски, Старозагорски, Хасковски, Ямболски окръзи. Тези регионални архиви съм успял лично да посетя и да изследвам, затова и наблюденията ми са категорични: комунистическата икономика на НРБ е страдала от същностна, системна, финансова, пазарна и иновационна несъстоятелност. Вижте фактите за задлъжнялостта на ключови сектори от икономиката на НРБ в средата на 80-те години. И много моля – не се плъзвайте по глупавата мантра „ама това е средата на 80-те, ситуацията през 60-те и 70-те е била различна“. Не, не е била по-различна, белязана от една и съща непоправима неефективност,
упадък и разпиляване на национални ресурси
е била комунистическата стопанска и финансова система през целия 45-годишен период. Това е непредубеденият извод, който може да се направи, ако се придържаме към истината, която документите удостоверяват. Иначе, за тези които обичат приказките – моля, обърнете се към братя Грим. В началото на декември 1986 г. министърът на финансите Белчо Белчев и председателят на Българската народна банка Васил Коларов пишат „Докладна записка относно задлъжнялостта на някои стопански обединения и предприятия по кредитите за капитални вложения и за създаване на икономически условия за развитието им през деветата петилетка“. Докладната записка е адресирана до тогавашния министър-председател Георги Атанасов, а изводите са просто убийствени. Извършеният анализ на финансовото състояние на стопанските обединения и предприятия ги разпределя в три групи.В първата група попадат стопанските обединения и предприятия предимно от първи ешелон на икономиката, които са натрупали огромни дългове по кредитите за капитални вложения, погасяването на които през годините на деветата петилетка не може да се осигури с техни собствени финансови средства. Това автоматично води до спиране или в най-добрия случай до сериозно ограничаване на по-нататъшното им развитие. В такова състояние е цялата енергетика, основните предприятия на СО „Металургия“ (МП „Ленин“, ПСТВ – гр. Роман, МОП „Оброчище“, МОП „Горубсо“, МОП „Маджарово“, МОП „Христо Михайлов”, МОП „Осогово“ и всички предприятия от бившето СММК „Средногорие“ – МОП „Г. Дамянов“, МОП „Челопеч“, ОП „Елаците“ – Мирково, МДП „Елаците“ – Етрополе, МОП „Панагюрски мини“, МОП „Асарел Медет“). В подобно състояние са повечето от предприятията в СО „Химическа промишленост“, както и тези от СО „Целулоза и хартия“, СО „Инвестмаш“, СО „Строителни материали“, СО „Български държавни железници“, СО „Кварц“, СО „Зърнени храни и фуражна промишленост“, КТМ „Русе“ и т.н. Заключението на Белчо Белчев и Васил Коларов е, че общият размер на дълга за въведените в действие основни фондове на тези организации възлиза на
повече от 4 млрд. лева.
Причините? Според двамата високопоставени комунистически чиновници основните причини са ниската или отрицателна рентабилност, формирана при действащата система на цените, високите темпове на инвестициите през осмата петилетка, влошаването на ефективността по обективни и субективни причини, посочени в справка №4, както и относително високият дял на кредита поради ограничените бюджетни ресурси за инвестиции. Погледнете приложението, разгледайте числата, а изводите не се налага да бъдат търсени дълго. Картината, която рисуват Белчо Белчев и Васил Коларов по-нататък, е страховита: „През осмата петилетка ефективността на въгледобива и електропроизводството бележи тенденция на непрекъснато влошаване. Загубите във въгледобива ежегодно се увеличават, а в електропроизводството печалбата от 180 млн. лева за 1981 г. намалява и става загуба в размер на 57,7 млн. лева през 1985 г. В същото време през годините на осмата петилетка са усвоени капитални вложения в размер на 4 млрд. и 244,2 млн. лева, като за тяхното финансово осигуряване държавният бюджет е предоставил 1 млрд. и 608,6 млн. лева. Преобладаващата част от инвестициите са осигурявани с банков кредит по решения на Министерския съвет. (...) Подобни са и икономическите резултати, допринесли за голямата задлъжнялост на посочените в справка-приложение №4 предприятия към СО „Металургия“. В МП „Ленин“ основните производствени фондове са нараснали през 1985 г. с 247,5 на сто, а за същия период стоковата продукция – със 107,4 на сто. Докато през 1981 г. предприятието е реализирало печалба в размер на 6 млн. 460 хил. лева, то в следващите години на петилетката отчита загуба, която за 1985 г. достига 45 млн. 525 хил. лева. Също така в ТЦ „Металолеене“ (...) дългът е достигнал 161 млн. 668 хил. лева. (...) В системата на СО „Български държавни железници“ дългът по кредитите за капитални вложения възлиза на 492 млн. 825 хил. лева. (...) Основните причини за достигнатата висока задлъжнялост се дължат на ускореното изграждане на материално-техническата база на ж.п. транспорт при очертаната тенденция на постоянно намаляване на рентабилността на стопанската дейност. (...) От посочените показатели в справка-приложение №4 се вижда, че ефективността на стопанската дейност през годините на осмата петилетка намалява с ускорени темпове. Така например рентабилността на 100 лв. производствени фондове намалява с 37 на сто. (...) За намаляване на рентабилността са допринесли и някои промени в цените на горивата и електроенергията [забележете, че това се случва в момент, когато световните цени на нефт, газ и ел.енергия се сриват]. (…) Във втора група се отнасят стопанските обединения и предприятия, които поради сравнително ниска рентабилност са изпаднали във финансови затруднения, но в перспектива могат да си формират финансови ресурси за погасяване на ползуваните от банката кредити за капитални вложения. Става дума за такива организации като: МП „Леонид Брежнев“ [Кремиковци], СО „Селскостопанско строителство и мелиорации“, НПО по „Свиневъдство“, СО „Булгарплод“, СО „Птицевъдство“, СО „Воден транспорт“ и редица други, посочени в списък №2.“(Белчев, Б., Коларов, В., Докладна записка относно задлъжнялостта на някои стопански обединения и предприятия по кредитите за капитални вложения и за създаване икономически условия за развитието им през деветата петилетка, ЦДА, ф. 136, оп. 79, а.е. 415, с. 157–177).
Същата съсипия е била ситуацията и в толкова прехваленото днес селско стопанство по времето на комунистическия режим. Вижте какво пише през май 1985 г. в сигнална записка Станиш Бонев, зам.-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет по планиране, до председателя на МС Гриша Филипов, първия зам.-председател на МС Чудомир Александров и секретаря на ЦК на БКП по селското стопанство Васил Цанов:
„След 1978 г. се очерта тенденция на значително задържане на разширеното възпроизводство на основните стада, особено на преживните животни. За шестгодишния период до края на 1984 г. в обществения сектор кравите намаляха с 12 700 броя, а овцете майки – с 274 400 броя. (…) През последните години намаляват основните стада и за отрасъла като цяло. Само през 1984 г. в сравнение с 1983 г. кравите са намалени с 8100 броя, основните свине майки – с 800 броя и овцете майки - с 286 800 броя. (…) Същевременно не се достигат показателите за продуктивността, както разчетените по плана, така и тези, които НАПС си постави в началото на 1983 г. (...) Очертава се неизпълнение на петилетния разчет за броя на животните за отрасъла на кравите с над 50 000 броя,
овцете майки с около 1 400 000 броя,
а така също на свинете майки и носачките. В страната ни, с изключение на овцете, на 1000 дка стопанисвана земя се отглеждат до два и повече пъти по-малко животни, отколкото в другите европейски социалистически страни. В резултат на това производството на животинска продукция на 1000 дка стопанисвана земя е ниско. (…) Отчетът за броя на животните през I тримесечие на 1985 г. показва, че е налице все още трайната тенденция, установена през последните години – непрекъснато намаляване броя на животните. Така например, говедата през I тримесечие на 1985 г. са намалени с 8600 бр. спрямо I тримесечие на 1984 г.; свинете – с 53 600 бр.; овцете – с 327 400 бр. и птиците – с 532 700 броя. (…) Като прибавим и неизпълнението на разчетите за бройките животни и в личния сектор, където се очертава същата тенденция за намаление, неизпълнението ще бъде още по-голямо.“ Има ли куха комунистическа кратуна, която и след тези убийствени документи и факти в тях, да има нахалството да продължава да трови и замърсява публичната среда с глупостите за „България, която загубихме“!
Кои са основните причини за тази катастрофа в социалистическото селско стопанство? Нека обясня:
Първо, не се е изпълнявал планът за производство на концентрирани, сочни и груби фуражи и не се осигурява необходимият резерв от тях. За периода 1981–1984 г. планът за производство на зърнени фуражи е изпълнен на 80,6%, в т.ч. на соя и грах – 60,5%; на сено – 85,2% и на силаж – 73,5%.
Второ, значителна част от материално-техническата база на животновъдството, особено на овцевъдството и говедовъдството, е била в допотопно състояние.
Трето, спряно е развитието на свиневъдството – изграждането на база за производство на малки прасета за угояване, поради разбирането, че само с говеда и овце ще се решава проблемът за месото.
Четвърто, при нормативен срок за строителство 24 месеца, към 1985 г. все още не са били завършени започнатите още през 1979 г. птицекомбинати за носачки в Слънчево-Варненски окръг и за бройлери в Стара Загора. В далечната 1975 г. е започнато и десет години по-късно е продължавало строителството на птицекомбината в Толбухин, хибридния център в Раниславци – Софийско; свинекомплексите в Бръшлян – Русенски окръг; Никола Козлево – Шуменски окръг; Пъстрен – Старозагорски окръг. В документите има абсолютно скандални факти в тази посока - строителството на свинекомплекса в с. Рогозен, Врачански окръг е започнато през 1972 г. И през 1985 г. още не е било завършено. Какво следва от това всеки с минимални умствени способности може да си отговори. Направете поне тези изводи, дълбоките води като търсене, откриване и систематизиране на горните съсипващи за посткомунистическата митология документи оставете на мен. Вижте каква е била кадровата обезпеченост в животновъдството: само 9,2% от животновъдите са били до 30-годишна възраст, а над 50-годишните са 40,8%. Едва 25% от работещите в животновъдството имат квалификация, докато в ГДР те са 85%. Сърце не ми дава да Ви спестя и следните числа – порадвайте им се:
„През последните четири години (1981–1984 г.) от 100 майки се получават едва 78,3–81,4 телета; 91,5–101,4 агнета и 1462,4–1509,6 прасета. (…) През 1984 г. в обществените стопанства на НАПС са отпаднали (умрели и заклани по необходимост): 72 053 бр. говеда, 1 000 774 бр. овце, 774 454 свине и 17 118 069 птици. От тях умрелите животни са 34 596 бр. говеда, 600 683 бр. овце, 565 025 бр. свине и 16 693 497 бр. птици. (…) Говедовъдството е недостатъчно ефективно, а овцевъдството е губещо. (…) За първите три години на VIII петилетка в обществения сектор на НАПС, средногодишната печалба в говедовъдството е около 28 млн. лева, а през 1983 г. е само около 5 млн. лева. За същия период средногодишната загуба в овцевъдството е около 44 млн. лева, като през 1983 г. тя надхвърля 68 млн. лева…“Документалната истина е, че дори оранжерийните производства на зеленчуци за износ в Съветския съюз са работили на гигантски загуби. Не аз, архивите на самата комунистическа държава го показват:
„Представяме за разглеждане технико-икономическа обосновка за създаване на съвместно научно-производствено обединение по оранжерийното зеленчукопроизводство между НР България и СССР, в частта за българската страна. (...) По съществуващите цени към 1985 г. предложената производствена програма
приключва със загуба 14 033 000 лв.
(таблица №10)...“. Фактите и истината за времето преди 10 ноември 1989 г. се заменят от митове – няма по пряк път към „робството“ от този. Една друга, също много фалшива ария на комунистическите носталгици е тази как „...преди 1990 г. консервната промишленост в България била сред водещите в Европа. Осеяните из страната консервни комбинати, заводи и фабрики бълват големи количества продукция. Износът е гарантиран. Зад нас е огромният съветски пазар, за който страната ни изнася значителна част от продукцията на преработвателните предприятия. Плодови и зеленчукови консерви произвеждат над 40 предприятия в България, които дават препитание на десетки хиляди работници. Дворовете на консервните комбинати са били пълни със суровина, а работници почти винаги не са стигали.“. (Какво се случи с най-големите ни консервни комбинати от времето на соца?, 4 февруари 2014 г., Спомени от Народната република, Соц.бг).
Това е митологията, защото тя напълно игнорира фактите – и за т.н необятен съветски пазар, който едва ли не поглъщал всичко, без значение на качеството (чудя се това може ли да е повод за гордост, нима все някога не е нормално съветските потребители да прогледнат), и за износа по второ направление (напълно нерентабилен и много по-малък в обемите си от декларирания). А за качеството да не говорим – изследвал съм архивните фондове на десетина консервни комбината, в различни райони на страната. Навсякъде е било едно и също – разсипия, изключително ниско качество и на входящите суровини, и на изходящата продукция, висока себестойност и много брак. От всичко, по много. След падането на болшевишкия режим в България всичко това лъсва като въшка на чело. Започвам с фактите. Истинските факти! Четем „Отчетен доклад за дейността на ОСП „Булгарплод“-Стара Загора за 1975 г.“:
„През 1975 г. не се произведе продукция за 257 х.лв., производителността на
труда се изпълни едва на 76 % и се допусна преразход на ФРЗ с 25 х.лв. Задачата на цеха в Чирпан беше да донесе 71
х.лв. печалба..., а се реализира 142 х.лв. загуба...През годината имаше
редица пропуски в производството, за което говорят редица факти – върнат вагон
с нектар праскови от границата, преработка на вагони с краставици и домати на
пристанището при налицие на бомбаж, спрени вагони с лютеница за лоша
заготовка...Основното производство на
плодов цех – компот от белени праскови, не е на нужното ниво. Лошо
почистване на прасковите, лошо измиване след обелване, лоша сортировка...През
1975 г. на ОСП „Булгарплод“ беше поставена задача да изнесе 14,5 тона плодове и
зеленчуци. Ние изнесохме едва 8
тона...от 8 тона осъществен износ загубихме 182 х.лв., ако бяхме изнесли цялото
предвидено количество, това значи да загубим над 300 х.лв. Защо се случи
така? – Защото ние имаме над 80 върнати вагона от нашата и чуждестранните
граници, а всеки върнат вагон за нас е от 1000 до 1500 лв. загуба навло,
строшен амбалаж, бракове и фири.“(Отчетен доклад за дейността на ОСП „Булгарплод“ – Ст. Загора за 1975
г., Архив на Държавен консервен комбинат „Петко Енев“-Ст. Загора, ДА-Стара
Загора, ф.687, оп. 5, а.е. 16, л. 1-20). Нека видим какво е положението в
Консервния комбинат в Димитровград през 70-те години на миналия век:
„Отчетохме, че имаме
преразход на заплатите, на суровините, на текущия ремонт, на вода, на пара и ел. енергия, а всичко това, в
крайна сметка, се отразява на резултата. А
за отчетното деветмесечие при нас резултата (печалбата) е много лош.“ (Кратък анализ за финансовите резултати към
30.IX.1970 г. на ДКК „Раковски“-Димитровград, Доклади, отчети и информации на
отговорни длъжностни лица във връзка с производствената дейност на
предприятието и протоколи от съвещанията, 1955-1972 г., ДА-Хасково, ф.1019,
оп.1, а.е.7, л.149). Как да е добър резултата, след като:
„...всички машини и съоръжения от трите
основни цеха са модел отпреди 1939 г., с ниска производителност, с
изключение на две затварачни машини. В предприятието се намират три фасулочистачни
машини, от които две са български. Поради някои недостатъци в конструкцията,
двете български фасулочистачни машини, производство на ДМЗ „Червено
знаме“-Стара Загора, не работят изобщо.“(Осигуряване изпълнението на плана за снижение себестойността на
продукцията чрез организационно-техническите мероприятия, Годишни планове по
нормативната себестойност и приложенията към тях в ДКК „Раковски“-Димитровград,
1961 г., ДА-Хасково, ф.1019, оп.1, а.е.19, л.17-18). Качеството на
произвежданата продукция е много лошо, защото и входните суровини са
некачествени. Както ще прочетете в документа по-долу – връщат се заради това
ниво на качество десетки тонове и десетки вагони от пристанищата, което прави
дейността на комбината напълно нерентабилна:
„Червената капия беше недостатъчна, в по-голямата си част
дребна, неедноцветна, което създаваше големи трудности при изкупуването, тъй
като ТКЗС-тата настояваха за голям процент екстра качество, влизахме в спорове
и се стигаше в някои моменти да връщат колите и да отиват в Първомай или Стара
Загора. Истината е обаче, че капията
отговаряше за екстра качество не повече от 30 %. Все по същата причина се
наложи да изкупим и зелена капия, която се работи като зелена с разрешение на
кантората...По производството на фаршировани пиперки...От експедираните 1100 тона ни се върнаха от пристанище Русе 40 тона
заради миризма на фенол и прегоряло олио...Върнати ни бяха 23 вагона домати от
пристанището поради пресечена заливка, наличие на зелени петна и смачкани
такива...“ (Обзор към отчета за брака и
бомбажа през IV-то тримесечие на 1969 г. при ДКК „Раковски“-Димитровград,
ДА-Хасково, ф.1019, оп.1, а.е.173, л.56-57). Днес често може да чуете или
прочетете, че млечните произведения преди 10 ноември 1989 г. били с
неподражаемо високо качество, изработени единствено от първокачествени суровини
и едва ли не сме заливали външните пазари с висококачествени сирена, кашкавали
и други млечни произведения. Ама дошло лошото СДС и съсипало всичко. Горе-долу
това е глупавата и напълно невярна мантра, която се върти в главите на част от
сънародниците ни. Каква е документалната истина? Поради липса на достатъчно
място ще бъда съвсем тезисен, а ми се иска да представя поне минимална част от
това, което съм открил в регионалните архиви. Четем „Доклад за изпълнението на
плана за социално-икономическото развитие на комбинат „Млечна промишленост“ –
Враца“ през 1979 година:
„Извършените през м. януари т.г. съвместни проверки с ОАПС показаха, че болшинството от кравефермите в окръга нямат
условия за охлаждане на цялото произвеждано количество мляко нямат условия за
окачествяване млякото за киселинност и чистота. Особено тревожно е
положението с овчето мляко, където няма почти нищо. Но най-нерадостна е
картината с приемането на млякото от личните домакинства – няма изградени пунктове, няма вани за охлаждане, няма никакви условия
за окачествяване…Поради завишена киселинност през 1979 год. бяха върнати 167 т
мляко, макар истинската цифра да е най-малко два пъти по-голяма. Приети са
171 т инхибиторни млека и 801 т оводнено мляко и то без заведенията в Криводол,
Михайлово, Липница, Кнежа, Селановци и К. поле, където не провеждаме никакъв
контрол, а и никой от нас почти не се интересува от този въпрос...По-горе стана
дума за организацията в изкупуването. Действително при нас тя сериозно издиша
особено през м. април, май и юни. Недостигат коли, цистерни и приемчици, не се
спазват почти никакви графици. Возенето
на млякото трае по 15-18 ч. на ден, колкото време горят неоправдано и парните
котли...“(Доклад за изпълнението
на плана за социално-икономическото развитие на комбинат „Млечна
промишленост“-Враца през 1979 година, ДА-Враца, ф.430, оп.7, а.е.7, л.4-5). Нека видим какво е било
състоянието на комбинат „Млечна промишленост“ в Сливен през 1989 г. Четем
„Доклад-анализ за стопанската дейност и икономическото състояние на предприятие
„Млечна промишленост“-Сливен за 1989 г.“:
„Обезценената продукция за 1989 год.
възлиза на 103 241 лв. при загуба от 52 115 лв., а обезценената продукция за
1988 год. е 59014 лв. при загуба от
23429 лв. Обезцененото 8882 кг. Краве сирене е производство на цех Сливен,
суровината е с изключително лоша посирваемост потвърдено и от повиканите
комисии от София и Видин, сиренето
влошава своите качества още на 10-15 ден от неговото производство, има сладникав
вкус и неприятен мирис...Цеха за производство на сирене в гр. Нова Загора също
изпълни производствената си програма и произведе в повече 72 т. Сирене, но
постигнатите икономически резултати на цеха не са добри като спрямо
постигнатото през 1988 год. цеха отчита
72000 лв. загуби от недостигнат рандеман...Най-тревожно е положението в
цеха за производдство на сирене в Сливен, Котел, Стара река. Отчита се за
годината влошаване качеството на произвежданата продукция, от неизпълнение на
рандемана Сливен има загуби на стойност
104000 лв. и преразход на спомагателни материали за 3733 лв., Котел загуби от
рандеман 35770 лв., загуби от гориво за 5040 лв. и Стара река загуби от
рандеман за 7162 лв.“(Доклад-анализ
за стопанската дейност и икономическото състояние на предприятие „Млечна
промишленост“-Сливен за 1989 г., ДА-Сливен, ф.701, оп.5, а.е.9, л.7-8). Какво, добре ли чух? Според кухите кратуни
на комунистическите носталгици това били данни от края на 80-те години, когато всичко вече вървяло
надолу. Аз обаче съм подготвен с данни от началото на 80-те години на 20 век,
при това за състоянието на качеството на млечните произведения в друг окръг –
Кюстендилски. Четем „Информация-обзор за качеството на продукцията, произведена
през 1981 г. в поделение „Млечна промишленост“-Кюстендил“:
„През 1981 г. са изкупени 26752,3 т. краве и 8279,1 т. овче мляко при средна
масленост 3,6 %. Качество на изкупеното
мляко (оводнено – 7423,1 т. или 21,19 %)
през отчетния период не беше задоволително. Особено лошо беше през летните
месеци. Въпреки двукратното му изкупуване се получаваха прокиснали млека…На
много места в личния сектор няма елементарни условия за охлаждане и съхранение
на млякото…Тревожно е положението с рефракционното число, което за кравето
мляко се движи от 37 до 38, 8…Овчите
млека в края на сезона идваха масово оводнени…Маститни млека се съдържат в цялото количество краве мляко…В цех Ст. Димитров няма хладилник за
съхранение на масло. Същото се съхранява при висока температура и влошава
качеството си. Сметаната е преокачествена за по-ниска масленост…Кравето
сирене на цех Ст. Димитров получи оценка „2“. След оценката цехът спря работа и
са произведени само 10 т. за поправка на оценката…“ Това е положението през
1981 г. Да видим дали нещо се е подобрило там две години по-късно:
„През 1983 г. са изкупени 27 090,5 т. краве и 8084,8 т. овче мляко, при средна масленост 3,6 %...Качеството на изкупеното мляко не е задоволително…По отношение на бактериалното замърсяване млеката са много лоши. Това личи и от редуктазните проби, макар те да не отразяват съвсем реално картината особено през зимните месеци. Общия броя на микроорганизми в суровото мляко се движат от порядъка на 50 до 100 млн. в мл. През летните месеци получавахме и фалшифицирани млека. Най-често се среща смесването на здрави с кисели млека, които при термизация се пресичаха. За прикриване на оводняването прибягваха до поставяне на сол, захар и др. В завода постъпват ежедневно големи количества оводнено мляко, особено в края на годината. Въпреки мерките, които се вземат
не сме в състояние да спрем този вид фалшификации
От страна на ДВСК не получаваме никакво съдействие, а напротив – като че ли се стремят да прикрият истинското положение…“ (Информация-обзор за качеството на продукцията, произведена през 1981 г. в поделение „Млечна промишленост“-Кюстендил, ДА-Кюстендил, ф. 551, оп.4, а.е.27, л. 10). Винаги когато се заговори за наследството от неефективни, губещи, с изостанали технологии и оборудване социалистически индустриални предприятия, обикновено веднага се появява много креслива, но също толкова стряскащо неинформирана група от прокомунистически носталгици, които започват да носят от девет дерета вода, за да доказват какви технологични „бижута“ сме загубили. Тези носталгици винаги са много далеч от документалната истина за обектите на тяхното преклонение и напълно лишени от усет към истинските факти. Ползвайте всичко от тази поредица, за да да доказвате демонстративната им глупост. И помнете – тези документални факти не им оставят никаква възможност за победа. А в подобни битки нищо не може да замени победата.