Институциите в държавата мълчат гузно, медиите не искат да се занимават с трагедията
Христо Марков
Колкото и да звучи абсурдно и зловещо, но в европейска България могат да те превърнат в луд и да те изпратят принудително за лечение в психиатрия. Реално репресията „лудост“ е доста зловеща форма за пречупване на съдби и малтретиране на беззащитни граждани чрез законите и институциите.
Оказва се, че огромен е броят на дела, които се водят в родните съдилища по чл. 155 от Закона за здравето. Най-общо процедурата и схемата да те превърнат в луд е следната. Намира се някой заинтересован съсед или познат, бивш (съпруг или съпруга, роднина, с който сте в конфликт), той пише изложение до съда и иска да бъдете освидетелстван като невменяем и настанен за лечение. Прокуратурата прави предложение за това и светкавично се насрочва открито заседание на съда. Там се кани психиатър от съответния център за психично здраве, назначава се на обвинения за луд задължително служебен адвокат, защото се предполага, че не е в състояние да организира защитата си, после съдът взима решение да се назначи съдебно-психиатрична експертиза и вероятността да бъдете изпратен на лечение в някоя лудница е огромен. Общо-взето съдебната статистика сочи, че над 50% от предложените са изпращани на принудително лечение за различни срокове. Страшното е, че в лудницата тези хора са подлагани на засилена терапия със силни медикаменти, които по правило са несъвместими с други лекарства, особено такива за диабет, асма, исхемична болест на сърцето, хипертония, белодробни заболявания и т.н. Както се изрази един познат:
„В лудницата и здрав човек да си, ще полудееш.”
В подобна абсурдна схема попада и Иванка Димитрова Дончева от град Плевен. Отчаяната жена изпрати сигнал и куп документи до екипа на Faktor.bg с надежда да дадем гласност на проблема й. Сигнализирала е и други медии и институции, но навсякъде са подминали драмата й.
Иванка попада във водовъртежа на Закона за здравето и води сама битката си със съдии, прокурори, „експерти” – психиатри и злонамерени роднини. Тя е 47-годишна дама, със завидна правна култура, която е приела битката си като кауза за справедливост. Трагедията и започва, след като жилището на починалата й майка е отнето несправедливо от три лица. Измамената жена завежда гражданско дело срещу тази кражба и получава светкавични удари. Начело на групата отнела наследствения й апартамент е Венци Петров, бивш полицай. За да парира претенциите й за скъпия имот, Петров пуска срещу Иванка на 6 август искане до съда да бъде прибрана в психиатрия като луда.
Плевенският прокурор Борислав Дамянов прави предложение до Районен съд за нейното въдворяване в психиатрия. То е издадено на 04.08.2014 г. и така е образувано дело ЧНД 2385/2014 г., в което е записано, че основанието е чл. 157, вр. чл. 155 от ЗЗ.
Бившият полицай Петров успява да вземе в искането до съда и подписа на бившия съпруг на Иванка - Богомил Иронов, но по-късно мъжът се отказва от показанията си и категорично заявява, че бившата му жена е напълно нормална и не е опасна за никого.
Без да й бъде връчен препис от образуваното дело, Иванка Дончева се явява в съда на 8 август и прави възражения срещу искането да бъде въдворена в лечебно заведение като луда. Делото е отложено и се провежда на 15 август, а съдия Светослава Цонева решава, че трябва да се направи тройна психиатрична експертиза на Иванка, но не определя, както е по закон, трите лица, които трябва да я извършат. Като вещо лице се явява психиатърът Георги Георгиев, но той реално не фигурира в списъка на съдебното министерството като утвърдено вещо лице. Дончева подава нова жалба срещу репресията, която искат да й наложат, но въпреки това на 25 август в дома й пристигат двама полицаи, които искат да я заведат насила за извършване на тройната експертиза. Определят и нова дата за експертизата. На 4 септември Иванка се явява, но се оказва, че едно от вещите лица си е направило отвод. Експертизата се провежда чак на 10 септември, а в нея пише: „Поради това, че не можем да вземем решение, относно поставената ни задача, се нуждаем от включването на допълнителни специалисти…”
Едва на 22 октомври е изготвена такава петорна експертиза, със заключение, че г-жа Дончева „трябва
да бъде настанена в лудницата
в гр. Ловеч на задължително лечение за срок от три месеца”. В същото време полицаите никъде не са описали дамата като опасно лице, към нея няма отправено нито едно предупреждение от органите на реда, няма регистрирани битови инциденти, нито жалби от познати и съседи. Беззащитната жена просто си гледа сина и се опитва да се бори срещу системата, като прецизно се опитва да оспори, сама без адвокат множество процесуални нарушения, чрез които е била лишена от наследствения имот на майка. Но схемата е желязна – обявена веднъж за луда Иванка трудно ще докаже, че имотът на майка й е отмъкнат несправедливо.
Драматично звучи апелът на г-жа Дончева към ВСС и главния прокурор Цацаров: „Уверих се, че в България много лесно се справят с бедния и беззащитен човек, много лесно се изкарва нормалния човек за луд, много лесно се изготвят психиатрични експертизи и никой не осъществява контрол! Често, от юни 2014 г. влизам в съдебната палата в Плевен и всеки път се справям сама, сама внасям документите по делата ми, ненормален човек не би се справил! Нормален човек съм! Не съм опасна за никого, нито за себе си! Не съм извършила нищо нередно, добронамерена съм към хората!”
Иванка Дончева внася и множество приложени документи, категорично потвърждаващи думите и, но … така е в България.
Жалбата й е от 2 октомври 2014 г., а на 5 ноември Плевенският районен съд, Пети наказателен състав решава, че „Иванка Дончева на основание чл. 162 от ЗЗ трябва да бъде настанена за задължително лечение в ДПБ-Ловеч за срок от три месеца при стационарна форма на лечение”. Преди това, на 30 октомври председателят на комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” към ВСС Ясен Тодоров и отговаря йезуитски, че „жалбата е извън правомощията на ВСС.” Всъщност отчаяната жена праща жалби и до редица други институции. Никой обаче не обръща внимание на зловещата трагедия, в която може да бъде вкаран всеки беззащитен в България.
Плевенският съдия Николаев, постановил решението и дава „поясненията”, че може да обжалва решението пред Окръжния съд, но обжалването не спирало изпълнението на решението, т.е. въпреки тази възможност тя трябва да бъде настанена в лудница. Не е обърнато никакво внимание, че г-жа Дончева е 51 % инвалид с бронхиална астма и панкреатит, че в съдебното заседание се е явил нейният син, който категорично е защитил и подкрепил майка си, че тя не представлява опасност за никого!
Никой от години в страната не обръща внимание и не се съобразява с Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание на ООН, ратифицирана от България още през 1986 г., която третира точно такива случаи.
Последното възражение на Иванка Дончева е от 25.11.2014 г. През последните дни обявената за луда плевенчанка е в непрекъснат кошмарен стрес. Изтръпва при всяко позвъняване на телефона или почукване на вратата, очаква всеки момент принудително, като особено опасна за обществото да бъде вкарана в лудница.
Това ще е най-зловещият Коледен подарък, който може да получи живо същество. Осъзнавам целия абсурд, но
безсилна съм сама срещу системата
Не за един апартамент, а дори и за дребна сума в България могат да те отстранят. Няма нужда да те убиват, просто те превръщат в ненормален по документи, заяви днес по телефона тъжно Иванка при последния разговор с репортер на Faktor.bg.
Отчаяната майка разказа още, че със сина й са успели да съберат и внесат в съда подписка от близки и съседи, които категорично заявяват, че Иванка е напълно нормален човек, може да се грижи сама за себе си и за сина си, а престоят в психиатрията - ще я убие.
Внесох и ново искане да съда да бъде спряно настаняването ми в психиатрия, а също така и възобновяване на наказателното дело, за да се докаже, че по време на съдебното заседание не са се съобразили със свидетелските показания, а обстоятелства около състоянието ми са манипулирани.
Ако не се случи някакво чудо, аз ще загина, няма да издържа чисто психически. Това е една мафия, която мачка всеки беззащитен за да трупа пари, категорична е Иванка.
Психиатри признават, че настанена в клиника отношението и лечението към Иванка ще е „като към луда”. Беззащитната жена ще бъде лишена от присъствието на сина и близките си, ще бъде третирана по жесток и унизителен начин.
Заради този кошмарен случай се замислих за жестоката сила на Съда, на вещите лица (да знаете, че България е единствената страна в света, в която няма Закон за вещите лица!!!), за онези злонамерени хора, които от злоба или от неправомерен интерес са в състояние да обвинят някой, че е луд и да се разправят с него, независимо от състоянието му. В същото време по улиците на страната се разхождат хиляди хора с тежки ментални проблеми, извършват престъпления, включително и убийства, но не предизвикват реакция, защото са видимо безинтересни и никой няма финансов или друг материален интерес от отстраняването им, нито пък да задейства могъщата Съдебна власт!? А това са съдби на живи човешки същества… В такива случаи остава само намесата и благосклонността на Бог, нищо друго.