В завода се извършва не утилизация, а незаконно се „подмладяват” и препродават с фалшиви документи боеприпаси с изтекла гаранция
Министерството на отбраната приема и предава на купувачите подправените ракети и снаряди
„ВМЗ” АД – Сопот е изоставена от държавната, изпълнителната власт и синдикатите недостъпна офшорна военна зона, където не важат законите на България, изискванията на ЕС и НАТО”, твърди наш читател, който ни изпрати писмо, в което се разкриват престъпни практики на ръководството-както по отношение на вътрешните и международните закони, така и по отношение на живота и здравето, не само на работниците, но и на жителите в Карлово и Сопот.
Писмото е написано дни, след взрива в началото на октомври в цех "Утилизация" на завода за боеприпаси "Миджур" в село Горни Лом, където загинаха 15 души.
Случилото се в Челопечене, Петолъчката, Казанлък, Костенец, Горни Лом, по време на изпитания и демонстрационни стрелби еднозначно доказва, че или контролът е занижен, или че нивото на професионална подготовка на контролните органи е ниско.
Истината, обаче може да се окаже и другаде: не само занижения контрол от страна на държавата, а умишленото заставяне на работниците да нарушават правилата за безопасност и технологичните изисквания за работа с такъв вид продукция от страна на преките им ръководители.
Впоследствие работниците са заставяни да укриват от проверяващите случилите се аварии, за да прикрият своето бездействие и нарушенията.
Работниците във ВМЗ-Сопот признават, че
отиват на работа със страх
Хората в завода все още си спомнят за инцидента от 1978 г., когато в един от цеховете избухват 300 тона хексоген и остава целия град и съседните села без прозорци. И въпреки че тогава всичките 22 хиляди работници са евакуирани навреме, взривът взима две жертви - мъж и жена.
Тази година, само броени дни преди трагедията в Горни Лом само в рамките на една календарна седмица в снаражателните цехове на „ВМЗ” АД – Сопот се случват два сериозни инцидента.
На 23 септември 2014 г. при проверка и „подмладяване” на изключително сложната ракета „Фактория”, предназначена за поразяване на бронирани цели на дистанция до 2500 м, работеща на полуавтоматичен режим на управление, тя се задейства, но за щастие не напуска пределите на цеха, а се забива в защитния вал и се разпада на части.
България е единствената страна от бившият соц. лагер, която има пълен обем документация и лиценз за производството на „Фактория”.
Ракетата се е произвеждала във „ВМЗ” АД – Сопот до 1999 г. Производството й е преустановено поради грешка на управителното тяло на фирмата.
В Русия производството и е прекратено преди повече от 20 г.
Като се има в предвид, че гаранционният срок на изделията е само 7 год., могат да бъдат зададени няколко неудобни въпроса на изп. директор Иван Стоенчев на „ВМЗ” АД – Сопот:
1. Коя е годината на производство на сработилото изделие?
2. Коя е фирмата производител?
3. Коя е фирмата вносител и какво прави ракетата на територията на „ВМЗ” АД – Сопот?
4. От коя страна е внесена ракетата?
5. Какви са условията за вноса и?
По всяка вероятност изделията са внесени за утилизация почти на безценица от страна, която не е в състояние да я извърши, а държавната „все още” фабрика е решила изделията да бъдат „напарфюмирани” във „ВМЗ” АД – Сопот и продадени за жълти стотинки от страна на държавата, но не и от страна на износителя и протежетата му.
И какво би станало ако ракетата беше излязла извън пределите на цеха, заобиколен от складове за готова продукция? Колко ли би бил голям кратера на мястото на инцидента?
Подобен вид „козметика” с извършвана многократно, а печалбите са колосални
В световната практика е възприето правилото, че всеки производител на специална продукция е задължен и има единствен правото да утилизира, т.е. да унищожи произведените от него изделия.
Но не така е в България
Само няколко дни след този инцидент, отново във „ВМЗ” АД – Сопот, в неделя, т.е. на 28 септември 2014 г., изпълнявайки бърза поръчка – производство на бойни глави за ракети „въздух-земя”, вследствие грубо нарушаване на технологичния процес, неспазване на техническите изисквания, нарушаване условията за безопасност и поради ниската квалификация на работниците в процеса на пресоване се получава мощен взрив с тежки материални последствия, които и до момента не са отстранени.
И тук могат да бъдат зададени няколко въпроса:
1. За кого са били предназначени тези бойни части?
2. Има ли тази фирма опит в производството на подобен клас ракети?
3. Защо този клас ракети не се произвеждат във „ВМЗ” АД – Сопот, след като само този завод има пълен лиценз за този вид производство?
4. Съществува ли и друга фирма, която се занимава с производството на този вид изделия, и на какво основание (освен може би финансово)?
5. Какви са загубите, които държавното „ВМЗ” АД – Сопот търпи от бездействието на стопанското си ръководство?
Към всичко това трябва да добавим и инцидента на натровилите се с циан (цианкалий) работници при извършване на ремонтни дейности преди броени дни.
Преди месеци пък се самовзриви ракета на около 40 метра след изстрелването й от класа „въздух-земя” при изпитанието и на полигона на „ВМЗ” АД – Сопот по договор от страна-членка на НАТО.
Подобен инцидент имаше и през септември 2009 г. с произведена от същия завод ракета, който се взриви на метри от президента и министъра на отбраната. За щастие взривява се двигателят на ракетата, а не бойната глава.
Вместо да произвежда нови ракети, за които получава пари от купувачите, естествено чрез посредници, ръководството на „ВМЗ” АД – Сопот прави
напълно незаконно пребоядисване и пренабиване на нови номера
вместо утилизиране на стари над 20 години ракети.
Преди модернизирането на същите тези снети от въоръжение ракети преди много години и внесени по незнайни, но проследим ли пътища във „ВМЗ” АД – Сопот, те се подлагат на следната обработка:
Старата боя се снема и след това на струг (което е абсолютно недопустимо в никоя друга страна в света) се снема чрез намаляване диаметъра на металния корпус на ракетата на старата набита маркировка и се поставя нова – все едно, че ракетата е чисто нова.
Следва пребоядисване, нови сандъци, попълване на документи, че „новопроизведената” продукция е годна за следващите 10-тина години, но това не е истина, защото ракетата е с намалена дебелина на корпуса, материалите вложени в нея преди години са състарени, поставените в нея взривове не отговарят на техническите и технологични изисквания.
Следва незаконното издаване на нови документи за новопроизведена продукция, съпроводена с техническа документация, която не отговаря на истинското състояние на изделието, както и гаранционни документи.
Всичко е извършвано по разпореждане на ръководството на завода.
Твърде странно е, че дори Министерството на отбраната приема и предава на купувачите тези ракети и снаряди, които не отговарят на техническите и технологични изисквания за такива изделия, защото са подправени, а не нови.
Какво се случва в завода
Появиха се предположения заявени открито в средствата за масова информация от кмета на Сопот Веселин Личев и бившия зам. министър на отбраната Валентин Радев, че е възможна нова трагедия и то в Сопот, вследствие назначаването преди изборите на нискоквалифицирани работници –роми, които едва ли имат образование, а камо ли понятие от производство на специална продукция.
Нещо повече, твърди се, че чрез ръководство на завода се контролира вотът на избирателите. Факт е, че изпълнителният директор инж. Иван Стоенчев, заплашваше работниците, че ако БСП загуби, „ВМЗ” АД – Сопот ще се ликвидира, а, който надигне глава, че ще остане и без мизерните 300 лева.
Нетните доходи на по-голяма част от работниците се движат около минималната работна заплата, те работят при мизерни и неблагоприятни условия на труд в много опасна и рискова среда.
В снаражателните цехове има строго регламентирани изисквания за температура и влажност, работно облекло, гръмозащита и др.
Да се карат работниците да работят редовна и втора смяна в единия ден, и първа смяна на следващият е просто не допустимо, не само по Кодекса на труда, но и по закона за безопасни и здравословни условия на труд.
Работниците във „ВМЗ” АД – Сопот да се трудят със синтетично облекло, вместо с памучно, поради липса на изискващото се по технологичните норми, което е лично решение и становище на ръководството на държавната фирма, но е абсолютно е недопустимо и е грубо нарушение на трудовото законодателство.
Същото се отнася и за обувките на работещите в завода
Електростатичният заряд, който се отделя от работника по време на работа може да достигне до няколко киловолта, а вследствие на това – искра и фатален взрив или верижна реакция, която ще доведе до жертви и щети много по-страшни от тези в Горни Лом.
Държавните органи и институции би трябвало да се сезират и да поискат следните отговори:
Защо ръководството, което управлява „ВМЗ” АД – Сопот повече от 10 години няма нито един подписан международен договор за изпълнение?
Защо заводът работи само като подизпълнител, след като е единственият производител на територията на България, който разполага с необходимите документи за всички търсени на международния пазар изделия от неговата номенклатура за производство?
Защо „ВМЗ” АД – Сопот получава по около 6,70 лв. (шест лева и 70 стотинки) за производството и гаранцията на една ракета при поръчка от над 200 000 бройки?
Кой и защо толкова време „източва”, т.е. краде от държавната хазна, като официално „ВМЗ” АД – Сопот дължи милиони на държавата?
Дружеството, което продължава да се води към фалит сякаш е необявена от никого и единствена в света военна офшорна зона, в която не важат законите на България и ЕС.
А работещите във „ВМЗ” ги пази само Бог. Но, до кога?