Кметът на Хасково Георги Иванов не знаел, че старата сграда на затвора, която е била разрушена в петък, е паметник на културата с национално значение. Това каза той в коментар за "Дневник" по повод започналите проверки от Министерството на културата и от окръжната прокуратура във връзка с разрушаване на сградата.
Иванов потвърди, че теренът на апетитно място в центъра на Хасково от около 5 декара е предоставен на общината с решение на правителството през 2010 г. Дотогава той е бил собственост на военните. Поискахме неизползвани имоти на военните и изрично посочихме, че ще се ползват за жилищно строителство и обществени нужди, предоставиха ни този терен, каза Иванов. Той разполагал с договор за предоставяне и протокол за предоставянето на имота. По думите му в документите били описани и сградите на терена, тяхното лошо състояние, паднали покриви и т.н., но никъде не се казвало, че затворът е паметник на културата.
"Като е паметник, защо са го предоставили безвъзмездно на общината", пита кметът. И отново посочи, че в общинската администрация нямало никакви документи, че сградата е паметник на културата с национално значение.
Кметът на Хасково отбеляза още, че подбни решения на правителството за предоставяне на терени по принцип минавали през съгласуване с всички ведомства, които би трябвало да дадат становище и ако от министерството на културата са имали забележки, е трябвало да ги кажат навремето.
Ако сградата е била ценна, защо я оставиха да пустее и да се руши 20-25 години, защо не полагаха никакви грижи, защо са ни я предоставили, пита още Георги Иванов.
Сега окръжната прокуратура и инспекторатът на министерството ще изясняват казуса. Още в петък вечер били връчвани призовки на служители в администрацията, каза Иванов. Той самият обаче не бил викан.
Според действащ от 2011 г. текст от закона за културното наследство при унищожаване на недвижима културна ценност собствениците, концесионерите или ползвателите й са длъжни да я възстановят в същия вид - с оригиналните обемно-пространствени параметри и архитектурни и художествени характеристики. Разпоредбата обаче до момента не е била прилагана.
Законът предвижда също глоба за длъжностно лице, което разреши или допусне унищожаването или повреждането на културна ценност, освен ако деянието не съставлява престъпление - от 800 до 2000 лв.