Европейският комитет към Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание (CPT) предприе крайна мярка в опит да накара България да подобри състоянието на затворите и отношението към лишените от свобода.
В официално изявление от днес комитетът отново подчертава, че 20 години българските власти не изпълняват препоръките срещу насилието и условията в местата за лишаване от свобода. Звеното настоява страната ни да изработи нова цялостна политика за затворите.
Приемането на такова официално становище е механизъм, до който комитетът прибягва много рядко и се прилага само по отношение на страни, които не сътрудничат или откажат да подобрят положението съгласно препоръките. Такъв документ се приема с мнозинство от две трети от целия комитет. Преди това на съответната страна се дава възможност да се обоснове и да изрази становище.
"От 1990 г. има само седем случая, в които от комитета са правени такива декларации. Ако ги видите, повечето от тях са за страни, в които са в доста по-лошо положение, отколкото България. Това представлява една много драстична ескалация на критиката по отношение на страната ни и затворите в България", заяви пред журналисти министърът на правосъдието Христо Иванов. Той отбеляза, че за него това не е изненада, не е неочаквано, и допълни, че се говори за проблеми, акумулирани години.
"Имах разговори преди десет дни в Съвета на Европа и това беше посланието, които ни казаха от комитета: Състоянието в България е тежко, но не е най-тежкото в света. Проблемът е, че българските власти са поддържали един доста спорен подход на отричане на проблема и затваряне на очите без предприемане на никакви действия", отбеляза министърът. Той заяви, че ще бъде преустановено с тази практика.
От комитета за предотвратяване на изтезанията от години пишат критични доклади за състоянието на местата за задържане в България. Последният документ излезе преди няколко месеца и беше след посещение на място от март - април 2014 г. Обикновено представители на комитета не посещават една и съща страна в рамките на две последователни години, но в случая след констатираните проблеми от 2014 г. те изпратиха отново експерти и в началото на тази година. И при новата мисия обаче е било установено, че промяна няма.
Преди дни се разбра още, че и съдилища в Германия отказват да екстрадират в България осъдени български граждани заради лошите условия в затворите у нас.
"В продължение на 20 години от 1995 г. насам CPT е организирал десет посещения в България. Неизменно в докладите на комитета са отбелязвани редица проблеми, особено по отношение на полицейските арести и местата за лишаване от свобода. През тези двадесет години са били правени повтарящи се препоръки в тези две области, но огромната част от тези препоръки са останали неизпълнени или са били изпълнени само отчасти", отбелязват сега от европейското звено в декларацията си.
Сред дългогодишните проблеми, някои от които датиращи още от първото посещение в България през 1995 г., се посочва малтретиране на задържаните (както в полицията, така и в затворите), насилие между затворниците, пренаселеност в затворите, лошите битови условия и в арестите, и в затворите, неадекватно здравно обслужване на задържаните, ниско професионално ниво на персонала, проблеми с дисциплината, сегрегация и лишаване от контакти с външния свят. Проблемът с физическото малтретиране на затворниците от персонала остава тревожен в трите затвора, посетени от СРТ в началото на 2015 г. – в София, Бургас и Варна, пише в изложението. Значително се е увеличил броят на твърденията за целенасочено физическо малтретиране, включително и върху непълнолетни, в софийския арест на бул. "Г. М. Димитров". Корупцията в системата на затворите остава епидемична, пренаселването също. Материалните условия дори се влошават. Все по-зле става и здравното обслужване.
На всички тези въпроси българските власти отговарят незадоволително, поради което СРТ няма друг избор, освен да приведе в действие процедурата за официално изявление-декларация, се посочва в документа.
От комитета отбелязват, че не толкова материалната база е проблемът, върху който трябва да се концентрират властите, а трябва да се разработи цялостна политика за затворите, която да доведе до радикална промяна на ситуацията. "Без съмнение стабилната законодателна рамка е важна, но ако законите не са подкрепени от решителни, конкретни и ефективни мерки за изпълнението им, те ще останат само на хартия, а третирането на лишени от свобода в България ще се влоши още повече", допълват евроекспертите.
Министерството на правосъдието вече разработва пакет от мерки - краткосрочни и дългосрочни, които своевременно ще бъдат обсъдени с комитета, се казва в официална позиция на министерството на правосъдието. До края на април ведомството щяло да представи проектопромени в Закона за изпълнение на наказанията. Работило се и върху "екшън план", за да бъдат създадени ефективни средства за защита срещу лоши условия на задържане.
"Обмисля се сериозно преструктуриране на мениджмънта на главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с цел оптимизиране на управлението на системата, което е една от базисните причини за застоя на реформите", допълват от министерството. Отбелязва се, че преди две седмици бяха освободени началниците на три от местата за лишаване от свобода – Софийския и Бургаския затвор и поправителния дом в Бойчиновци.
От министерството обещават още по-стриктен подбор при първоначалното назначаване и при кариерното израстване на служителите в системата на затворите, както и по-доброто им обучение.