Проф.Чирков: Лоши храни, обездвижване, злоба и завист убиват сърцето

Избрал да лекува сърца, защото това е най-загадъчният орган, който никой не може да създаде

Мечтая да се върна в „Света Екатерина“. Не съм душевно разстроен, но бих искал да си я имам тази болница, защото аз я построих, аз я създадох. Но дойде един министър, който ме уволни без да разбера защо. Това разкри във филм на Нова ТВ проф. Александър Чирков.

Той обясни, че болницата е изградил със спонсорство на германци, американци, австрийци и холандци, без нито един лев държавни пари. През цялото време е „промивал“ мозъците на колегите си – и в морален, и в професионален план.

Като шеф на клиниката започнах да промивам мозъците на моите колеги – да работят в екип, да бъдат мили към пациентите и техните семейства. Забраних им да третират медицинските сестри като втора ръка. За първи път въведох хостесите – добре облечени жени, които да се грижат за постъпващите в болницата пациенти. Въведох класическата музика по време на манипулации и операции, това е мой патент. Защото сърцето е най-интересният орган, особено загадъчен, защото не може никой да изгради такава машина. Затова избрах да бъда именно сърдечен хирург. Това, което най-много вреди на сърцето са лошата храна, обездвижването, злобата, омразата и завистта. Те, заедно с лошите мисли, са му най-големите врагове, те могат да убият сърцето, посочи професорът.

Той разкри, че след всяка операция прави лицеви опори. Научил се е да не чака благодарност от хора по нашите географски ширини. Но е признателен на децата си – син и дъщеря, и съпругата си, които винаги са го подкрепяли и той много обича. И въпреки, че е преживял големи разочарования от колегите си в България, не изпитва лоши чувства към тях и не е склонен да им дава съвети.

Не бих дал съвет на никого, и д-р Начев, и останалите колеги са достатъчно зрели, за да се замислят какво съм направил за тях. Научил съм се да преодолявам обидата с една философска представа за живота. Винаги съм искал да правя хубави нещо, които да носят радост на хората – това ме прави щастлив, това ми нови удовлетворение, признава още проф. Чисков.