​Журналист от Турция към съдия Лилия Илиева: Защо се страхувате от DOST-овете?

Духът на Живков витае в различни сфери на живота в България

Мюмюн Топчу, Бурса

Въпреки волята на прокуратурата, най-новата партия у нас (авторът живее в Турция, но често се прибира в родния край си в България – б. р.) така и не се роди официално с печат. Съдия Лилия Илиева, специалист по търговските дела, затлачи целия алъш-вериш на политическия сокак.

Няма да изпадам в детайли дали това е добро знамение за почистване на Авгиевите обори в съдебната система, дали ще ни гледат под лупа от Брюксел. Няма да повтарям, че на съд трябва да отидат опасни за България типове като Гестапото…

Според съдия Илиева, формално погледнато в регистрационните документи на новата партия „Демократи за отговорност, свобода и толерантност" (ДОСТ), всичко е било наред, но веднъж духът на закона бил засегнат. Ама, че докачлив закон!

Значи, самият съд излиза извън закона, още преди да е започнал 

ловът на вещиците

Голяма махнаджийка (ако позволи израза, който се използва и в моя, и в нейния роден край) се оказва съдия Илиева. Нито харесва името на това недоносче, нито формулировката и конкретизацията на целите на партията. Даже е усетила някакъв недоизказан етнически привкус.

С една дума, съдия Илиева не позволява на турския етнос в България, който живее компактно в определени райони, да учредява политически партии. Излиза, че в Джебел, Черноочене, Дулово или Подайва трябва да се настанят дълготрайно толкова българи (може и руснаци), за да няма етнически превес при учредяването. Едно време Тодор Живков беше командировал в смесените региони учители, но това е друга тема. Лошото е, че духът на Живков витае в различни сфери на живота в България.

Според съдия Илиева, най-добре е да няма нова партия. И без това задкулисието още навремето учреди „Турска партия" за общо ползване, но цялото българско общество бъктиса от този експеримент.

Вместо дренков шербет, насилват ни да пием кръв…

Важно е да отбележа, че турците в България не искат автономно управление, нито пък официализиране на езика им. Мога да се аргументирам и чрез законовите постулати, и с човешките правни норми. Единственият им дерт е заедно с останалите етноси в страната да участват в политическия живот по един свободен начин.

Страхът на съдия Илиева е породен от майчиния език на турците. Тя е забравила, че ние навремето за говоренето на този „чужд" език плащахме по 5 лева глоба. За едното име има стотици лежали по затворите, има убити…

Не бива никой да остава с впечатлението, че календарът на Темида все още сочи 1985 година.

Г-жо съдия, защо се страхувате от DOST-овете си?