Българските и турските жени си приличат по това, че те са майки, възпитателки и играят важна и водеща роля в семейството. Туркинята няма ангажименти само вкъщи. Освен че сплотява цялото семейство, тя ходи и на работа. Това каза по БНР Хафизе Низам, председател на Сдружението за приятелство, взаимопомощ и сътрудничество между българските и турските жени.
Една много голяма част от жените са работещи и са доста образовани. Ако семейството има икономическа нестабилност, това довежда образованието на жената да остава на втори план, но тя със своите лични средства се старае да бъде обучена, да бъде полезна, да работи, да допринася за по-големия доход на семейството.
Българските туркини са образовани и работят, категорична е Низам, която е израснала у нас, но е живяла и в Турция.
"Абсолютно всички работят, а образование имат всички. Дори може да се каже, че има жени, които съвсем самостоятелно отглеждат семейството си и изцяло издържат семейството си", сподели Низам.
Хората в България възприемат неправилно наименованието „ходжа“, обясни тя. "Самото наименование „ходжа“ означава възпитател. Това е човек, който възпитава хората, който им показва пътя към духовната стабилност. Те, разбира се, имат място в турските общности в България, въпреки че този стереотип не е преодолян и когато се видят такива жени, които са забрадени, се мисли, че те са по-скоро не ходжи."
Трябва да се намери синхрон между религиозната и светската тенденция в Турция, убедена е Низам, според която няма подобен сблъсък в турските общности у нас.
Всички туркини в България са светски настроени, но освен това са и религиозно вярващи. Но това, разбира се, не е фанатизъм, категорична е тя.
Относно Сдружението за приятелство, взаимопомощ и сътрудничество между българските и турските жени, тя разказа: "Нашето сдружение се бори за постигане на социално и културно интегриране на българите в Турция и на турците в България, укрепване на сътрудничеството, взаимопомощта и приятелството. Ние като жени се стараем да отделим внимание на жените, защото те го заслужават, и по случай предстоящия празник 8-и март сме планирали посещение на бежанския лагер в „Овча купел“ и по-скоро посещение на жените, като сме им приготвили подаръци. Ще имаме възможността да си поговорим с тях и да ги зарадваме, разбира се, същевременно и ще допринесе и за нашата радост. И ние очакваме 8 март."