Ледената кофа е интересен летен воден атракцион, но не може да бъде квалифицирана като нещо, което, видите ли, върши някаква чутовна работа във връзка с подкрепа или помощ към когото и да било или каквато и да било кауза.
Това каза в предаването "12+3“ по "Хоризонт“ Петър Кичашки от Института за модерна политика.
Повече от ясно е, че това работи в САЩ и в Западна Европа. Там тази „ледена кофа“ се използва по предназначение – в конкретна кампания, във връзка с конкретно заболяване. Заливаш се с ледена вода за една болест, която води до пълна парализа. Краткосрочното, буквално за милисекунди заливане с ледена вода, предизвиква пълна парализа. Тя затова е и създадена по този начин - целта е хората да усетят, макар и за кратко, как се чувства човек, болен от този специфичен вид склероза, за която се събират средства. Това обаче хубаво и прекрасно работи в САЩ, но в български условия един събира за Мизия, каквато и да е логиката в това да се заливаш с ледена вода, за да събираш за място, което е било наводнено, друг събира за децата с аутизъм и се превръща в посредствена лятна PR акция, която избягва от основното си предназначение – да дарява и популяризира.
Кичашки е на мнение, че "ледената кофа", освен когато става дума за популяризиране на рядко явление, следва да бъде лична, а не публична, а в заливането на политици с вода личи стремеж да станат интересни на публиката.
Всички разбраха, че има наводнение в Мизия, от никакво популяризиране няма нужда тази кауза. Всички знаят, че децата с аутизъм имат определени потребности, нужда от определена подкрепа, така че не можем да популяризираме аутизма като болест. Оттук насетне това, което политиците и публичните фигури правят, по-скоро е не подкрепа за конкретната кауза, а личностни PR акции.