Има начин да бъде разследван произходът на собствеността на Пеевски и използването на медиите за политическо влияние и осребряването му в икономически план
Политиците да си дадат сметка за лакеите, които демонстрират преданост, но щом се сменят господарите, лаят в другата посока, казва пред Faktor.bg известният правозащитник
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Екимджиев, смущаващ ли е фактът, че главният прокурор Сотир Цацаров е участвал на срещи с медийния бос Делян Пеевски и бившия вътрешен министър Цветанов, на които е ставало дума за престъпления, търговия с влияние, но той не е реагирал?
- Въпросът е риторичен, тези срещи не са нормални, но за съжаление се потвърдиха моите аргументи и на група опоненти на Цацаров, които излагахме преди избора му за главен прокурор. Имахме сериозни подозрения за негови политически зависимости и други действия, които хвърляха сянка върху почтеността му като магистрат. Изборът тогава беше предрешен, защото силните на деня имаха свой фаворит. Макар и по-късно, но картинката се подрежда чудесно. Тогава политическият ментор на г-н Цацаров е бил господин Цветанов. Сега Пеевски твърди, че той е поставил условията и изискването да бъде назначена Ася Петрова за зам.-главен прокурор, той го е привиквал посред нощ на рождения му ден, той му е диктувал над кого да разпъва медиен чадър. В един момент обаче палачинката се обръща – Цветанов става г-н Никой, Пеевски почти се издига за шеф на ДАНС и главният прокурор започва да си отмъщава за смачканото его и самочувствие. Тази теза се потвърждава и от факта, че много от нещата, за които Цветанов и Борисов сега са обвиняеми и срещу тях се водят дела, се знаеха и говореха още докато ГЕРБ беше на власт. 3-4 месеца от мандата на Цацаров съвпаднаха с времето, когато Борисов беше премиер, а Цветанов вътрешен министър. И логично възниква въпросът, защо тогава не беше възбудено производството по случая “Мишо Бирата”, или убийството на Чакъра, защо тогава не беше образувано делото срещу Цветанов за подслушването или пък за странните действия с колегата му в Търново. Тези случаи се знаеха, но за Цацаров не бяха тогава не бяха важни.
- От това двойнствено поведение на главния прокурор какви изводи могат да си направят гражданите?
- Лош извод за прокуратурата. Така че очевидно в ситуацията Цацаров дължи обяснение - първо, какво е правил в кабинета на вътрешния министър, после каква е причината Ася Петрова изведнъж да се окаже неочаквано за всички от гилдията зам.-главен прокурор? По думите на Пеевски се оформя впечатлението, че тримата са действали като някаква организирана престъпна група. Не може на 100 процента да вярваме и на разказите на Пеевски. Но така или иначе от казаното е очевидна еднопосочна зависимост на главния прокурор от бившия вътрешен министър.
- Достатъчно ли е, че Цацаров се измъква от скандала с едно изявление, призовавайки Пеевски и Цветанов да се изяснят, но да не забъркват прокуратурата?
- Разбира се, че не е достатъчно. Той, ако искаше да се дистанцира от ситуацията, трябваше да се дистанцира, когато Борисов и Цветанов го издигаха на пиедестал и обясняваха колко стабилен съдия е, и затова ще го направят главен прокурор. Тогава е трябвало да се изяснява, а не сега когато си намери нов политически господар, на когото да служи.
- Преди дни бившият апелативен прокурор Иван Петров попита при тази ситуация, кой ще разследва, след като главният прокурор и заместникът му, след като са замесени във властови сделки и договорки?
- Този въпрос се поставя нееднократно и от Европейския съд по правата на човека, включително и при случая, когато от Англия отказаха да екстрадират важен свидетел по делото за убийството на Ямболската адвокатка. Тогава мотивът беше, че има съмнение, че в това престъпление е замесен главният прокурор (Никола Филчев, б.р.), а в България никой не може да разследва главния прокурор, когато има съмнение, че е извършил престъпление. Това е залегнало в българската Конституция. Помним какво се случи, по време на мандата на Филчев - неговото поведение, беше меко казано дивиативно, но никой не можеше нито да го прати на психиатрично лечение, нито да му потърси някаква наказателна отговорност. И тази ситуация се повтаряше години наред. Сега възниква втори правен прецедент – има ли кой да провери дали главният прокурор е участвал в прикриване на престъпление и търговия с влияние? Отговорът е не! Така че това е важна тема, която трябва да залегне в промените на българската конституция и да има възможност за инцидентно назначаване на независим разследващ прокурор, който да извършва разследване и на главен прокурор. Това е практика, позната в други държави.
- Тази седмица съдът окончателно прекрати делото за Костинбродските бюлетини, това не е ли шамар за Цацаров и Сарафов, които на 11 май лично се ангажираха с този скандал?
- Това, което направи прокуратурата с Костинбродската афера, не прави чест на главния прокурор и показа, че той вече има друга политическа ориентация. Държавното обвинение е строго йерархична пирамидална структура. Провалът на всеки прокурор е провал на главния прокурор, който е длъжен да създаде максимална организация. А това дело с бюлетините беше безпрецедентно. То просто повлия на резултата от изборите. Прокуратурата в лицето на главния прокурор, който участваше в тези скечове, при които се прожектираха разни филмчета с камионите, с бюлетините, готови за транспортиране и т.н., тогава се прояви като един много активен политически играч. Допусна или стана причина да се получи този скандал в деня на размисъл. Не знам дали това е просто неволна грешка, подвеждане от страна на Бареков и Мая Манолова, или просто е било част от сценария, но така или иначе, обвинението се оказа един много активен политически играч и то предопредели по- нататъшното развитие на събитията в страната.
- Асоциацията на европейските журналисти поиска да бъде разследван от прокуратурата Пеевски, за това, че демонстрира как медиите могат да бъдат използвани и като бухалка, и като чадър, има ли смисъл от такава проверка?
- Трудно е да се каже. В България за тези неща се говори отдавна, но истината за Пеевски и Ирен Кръстева лицемерно се криеха. Сега много факти просто излизат и стават явни. Наглостта и арогантността на Пеевски е такава, че той смята, че дори няма нужда от това лицемерно отричане на неговото влияние на медийния пазар и в българската политика. Така че, ако наистина има прокуратура, вероятно има и начин да бъде разследван произходът на собствеността му и използването на медиите за политическо влияние и осребряването му в икономически план и т.н. Има какво да се прави от държавното обвинение, от полицията, но зависи от политическото желание, а то няма от къде да дойде...
- А защо Цацаров ревностно брани активно Борислав Сарафов, който му беше опонент при избора на главен прокурор?
- Този избор беше една игра за наивници. Сарафов се беше съгласил да играе тази не особено приятна и привлекателна роля на опонент, особено след като беше разбрал, че няма шансове. Просто това беше част от театъра за наивници. Видяхме какво се случи с Галина Тонева, която много бързо беше разкарана, тя беше единственият реален опонент тогава.
- Година след избора на главен прокурор, започна ли желаното проветряване, да очакваме ли реални промени?
- Категорично не. Има известна смяна в активността на прокуратурата. Но тя е една смяна на приоритетите. По времето на ГЕРБ, прокуратурата им слугуваше, а сега обслужва техните политически опоненти. Видяхте как в един момент Цветанов стана едва ли не човекът с много висящи дела и обвинения. Така че прокуратурата е избирателно активна. Няма еднакво и точно прилагане на закона спрямо всички, а просто както казах, тя се оказа един много ефикасен политически играч, а точно такова беше очакването на запознатите с процесите в съдебната система и с профила на новия главен прокурор. За съжаление се оказах добър пророк. Иначе пророчествата ми не бяха добри, но това което предупреждавах се потвърди.
- Каква равносметка трябва да направи обществото от тези скандали?
- По-отвратително от това не може да стане. Реално хората имат 20-ина процента доверие в съдебната система. Към Цацаров то е малко по-голямо, защото медиите на Пеевски непрекъснато го величаят и обгрижват. Но явно не му пука за общественото доверие. Ако се интересуваше, той нямаше след тези компромати, които излязоха срещу него, да се натиска за мястото на главен прокурор. Ситуацията с Цацаров нека да бъде един урок не за него, а за политическата система. Да си дадат сметка за лакеите, които демонстрират преданост и вярност, но в момента, в който се сменят политическите господари, действат като кученцето – започват да лаят в другата посока.