Преди 22 години един успял бизнесмен изпрати на италианските телевизии видеозапис, в който обясняваше, че ще поеме управлението на държавата. Опозицията му го прие на майтап. Това бе Силвио Берлускони, пише Джон Фут за в. "Гардиън".
Приликите между него и Доналд Тръмп са удивителни. Те се справят добре в бизнеса, но около компаниите им има неясноти, свързани с данъци и счетоводство. Но успехите допринасят много за чара им. И двамата се представят като аутсайдери, борци с върхушката. Берлускони го правеше дори докато беше премиер. "Гафовете" им са част от стратегията – Берлускони бе известен с чести сексистки, хомофобски и расистки изказвания, както и непоколебимата си вяра, че е неустоим за жените, съчетана с образа на добър съпруг, загрижен за петте си деца. "Гафовете" му обикновено бяха последвани от оплаквания, че е бил грешно разбран или жертва на злонамерените медии. Звучи ли ви познато?
Берлускони създаде и врагове, срещу които можеше да насъсква привържениците си – съдебната система, медиите, политиката като цяло, комунизма, жените, Европейския съюз, еврото. Представяше се като жертва на крайната политическа коректност, като обикновен мъж, който говори каквото мисли. Дори скандалите, в които бе замесен, не намалиха подкрепата му. Точно обратното, дори увеличаваха чара му, а посланието бе: "Бъдете като мен. Не плащайте данъци. Радвайте се на живота, печелете пари. Говорете каквото си искате. Няма да ви пречим".
Берлускони стана толкова мощен, че в един момент реши да си създаде имунитет от съдебно преследване със закон, създаден от собственото му правителство. За щастие италианската конституция предотврати тази чудовищна идея. Но самият факт, че тя съществува, вече бе стряскащ.
Поуката за Америка е, че хората смятаха Берлускони за клоун прекалено дълго. Но в края на никого не му беше смешно. Двайсет години Берлускони в центъра на системата навредиха много на политическата и демократичната култура на Италия, а раните далеч не са излекувани. Независимо дали ще загуби или спечели, Тръмп промени политическия дискурс, кампаниите и организацията. Също както и в ерата на Берлускони, нещата никога няма да са същите.