​Русия е пред финансов фалит, руснаците пред избор - пистолети или масло и хляб

Владимир Путин се завръща отново към съветската епоха на самодостатъчност, богатството от петрола се изпарява, а санкциите от ЕС спъват като котва

Ambrose Evans-Pritchard, telegraph.co.uk

Русия е изчерпана откъм финансови средства. Президентът Владимир Путин прави стратегически залагания, разрушаващи последните резервни фондове на Кремъл за покриване на бюджета и дълговете. В същото време плаща и за ескалиращата война в Сирия.

Трите големи световни кредитни агенции предупреждават през последните дни, че публичните финанси на страната бързо се влошават. Липсва перспектива за петролната търговия, докато Саудитска Арабия продължава да наводня пазара.

Standard & Poor прогнозират, че бюджетният дефицит на Русияще бъде до 4.4% от БВП тази година, включително, че ще има краткосрочни спадове в разходите на местните власти и социалното осигуряване. Междувременно правителството се ангажира с още 40 млрд долара за спасяването на банковата система.

Дефицитите по тази скала са управляеми от богатите икономики с големи капиталови пазари. Друга е ситуацията с Русия в разгара на стоков спад и геополитическа конфронтация със Запада. Приходите от нефт и газ покриват половината от бюджета й.

"Руснаците не могат да си позволят дефицит във всичко. До края на следващата година, няма да има никакви пари, останали във фонда за петролни резерви", смята Любомир Митов от Unicredit. Финансовото министерство признава, че средствата ще бъдат изчерпани в рамките на шестнадесет месеца. Алексей Кудрин, бивш финансов министър, призна, че вътрешните спестявания са твърде малки.

Всеки опит за набиране на средства от банковата система ще влоши кредитната криза. Той определи най-новите усилия за изтръгване на повече пари от енергийните компании на Русия като "края на пътя". Кудрин подаде оставка през 2011 г. в знак на протест срещу руската военна експанзия, страхувайки се, че публичните финанси ще стигнат до точката на пречупване. Събитията се разиграват именно както той предположи.

Русия продължи напред с масивно превъоръжаване, достигайки разходи за отбрана до 5% от БВП и рискувайки нещо като военно пренапрягане, фактор, който фалира преди 25 години и Съветския съюз.

Международен институт в Стокхолм определи, че военният бюджет за 2014 е нараснал с 8.1% или с 84 милиона долара. Кремъл е доставил нови Су-34 за далечни разстояния и ракетни системи S-400 земя-въздух. Бюджетът се е повишил с още 15% тази година, и е имало 60% скок в оръжейни поръчки. Това е една изумителна военна амбиция в момент, и то когато икономиката на страната е в дълбока криза. Самият Путин каза по време на капиталов форум тази седмица, че икономиката на Русия е ударила дъното и "нещата се оправят."

В същото време дипломати твърдят, че войните в Сирия и Украйна „изяждат” бюджета на страната. Путин знае, че не може да разчита на нефт и газ по-дълго, като признава, че шистовата технология в САЩ заплашва да ограничи цените на суровината в продължение на десетилетие или повече, и ефективно унищожава бизнес-модела на петролната мощ в Русия.

Олег Дерипаска, водещ на групата Русал, произвеждаща алуминий, заяви, че е твърде пожелателно мисленето, че евтината рубла може да даде тласък на икономиката, задушавана в плетеница от бюрокрация, плачеща за реформи и липсата навърховенство на закона. Централната банка на Русия предупреди в свой доклад, че петролът може да стигне 30 долара за барел, за да спре неумолимата сила на САЩ. "При тези условия, БВП на страната може да падне с повече от 5% през 2016 г.", казват банкери.

Путин твърди, че има коз в ръкава си: Русия ще се върне обратно към индустриалната самостоятелност и заместване на вноса. "Нашите политики не са замразени. Те се адаптират към обстоятелствата ", каза президентът.

Кремъл пуска радикален план за съкращаване на вноса в цели двадесет ключови сектора в рамките на пет години, като се започне от тежки машини за електротехника, фотоника, автомобили, трактори, химикали, фармацевтични продукти и храни.

Договори за държавни поръчки ще бъдат управляеми за компании, които произвеждат в страната, независимо дали те се конкурират по отношение на качеството. Но превключването към този модел също струва пари, с които правителството не разполага. Търговските експерти вече клатят глави. Такъв рефлекс обикновено означава държавата да върви извън релси. "В повечето от случаите, които познавам политиките на заместване на вноса са се провалили. Те разграждат икономиката ", казва Паскал Лами, бивш шеф на Световната търговска организация.

В момента във фокуса са събитията в Сирия, но инженерно-промишлената база на съветската епоха до голяма степен е издълбана от надценената рубла по време на бума на суровините. Много от най-добрите инженери и техници са емигрирали, усеща се хронично изтичане на мозъци. Руските икономисти казват, че далеч не е ясно дали страната може изведнъж да започне собствено производство на машини и други необходими продукти.

Владислав Иноземцев, от Центъра за изследване на постиндустриалността в Москва, заяви, че вероятният изход е отстъпление в самодостатъчност, която ще стане през оттегляне от световната търговска система. "Този начин ни води към една квази-съветската икономика откъсната от света и, в същото време, горда от своята самодостатъчността, към по-влошаваща се икономика, която компенсира спада в стандарта на живот с всепроникваща пропаганда ", пише той.

Путин разчита на 50% девалвация от началото на 2014 г. до възстановяване на загубената конкурентоспособност и възпламеняване на производствения ренесанс. Той прегърна добродетелите на една слаба валута с усърдието да я преобразува. „Ние трябва да спрем да гледаме обменния курс и да помислим за икономическата политики, от които наистина имаме нужда. Главният ефект би бил свиване на руската икономика в глобален мащаб. БВП е 2,3 трилиона в своя пик. Сега е 1.2 трилиона долара, и се опасявам, че ние се връщаме до нивото от 1998 г., когато е бил 700 милиарда долара ", каза той.

Игор Сечин, ръководителят на петролния гигант Роснефт, твърди, че девалвацията е фалшива стратегия. „В известен смисъл, г-н Путин има малък избор. Той не може да си позволи да изгори валутни резерви, за да защитава рублата. Те вече са паднали от 520 милиона долара до 371 милиона долара. Standard & Poor твърди, че две пети от тези пари не могат да бъдат считани за "използваеми".

"Ние бързо се доближава съдбоносната минута, когато на 50% на доходите на средното руско семейство ще бъдат изразходвани за храна. Отново ние се превърнахме в страна на бедните хора ", казва Иван Стариков, бивш заместник-министър на икономиката

Тези резерви изглеждат големи на хартия, но са близо до минималните за безопасен прием, необходими да поддържат доверието и за покриване на външния дълг. Ясно е, че опитът на Русия да се преосмисли като „индустриален тигър” ще отнеме години, за да даде плод, ако е възможно изобщо.

Неенергийният износ се срина с 25% през третото тримесечие на тази година. "Това е ярък пример на дълбока рецесия на икономиката и липсата на конкурентоспособност. Теоретично, слабостта на рублата трябва да поддържа конкурентоспособността на износа извън петрола. В действителност, това не помага на всички", уточнват от BNP Парибас.

Капиталът на Русия е толкова зле, че ерозира девалвацията и може да изтече в повишаване на цените и "стагфлация", без повишаване на продукцията. Елвира Набиулина, управителят на централната банка, заяви, че плаващата рубла е действала като "амортисьор", когато кризата удари. Това е предварително условие за възстановяване, но не е достатъчно само по себе си, без дълбоки реформи. "Ние трябва да преглътнат горчивия хап", каза тя.

Какво е тревожно е, че при компаниите се наблюдава покачване на неочаквани печалби от почти 40% тази година от девалвация, но инвестициите са намалели с 6.7%. "Защо не инвестират? Това е основният въпрос за икономическата политика в Русия ", каза тя. Реалните доходи са спаднали с 9.8% през последната година. Цените на хранителните стоки са скочили 17%. Проучванията показват, че Путин остава популярен, но пълната сила на кризата започна да удря дома, и той вече не може да се отлага избора между „пистолетите и маслото”.