Руският вестник "Ведомости" е посветил коментар на приетия миналата седмица закон за "нежеланите организации" и президентския указ за държавния сегмент от руския интернет.
Законът за "нежеланите организации" и указът за държавния сегмент на интернет бяха подписани от президента с разлика от един ден. Законът разширява репресивната база по отношение на гражданското общество, а указът има за цел да засили информационната безопасност на органите на властта. Въпреки различните цели на закона и указа, в тях може да се забележи общ мотив - борба с опасностите. Обект на тези опасности е самата власт, която трябва да бъде удържана, каквото и да стане, пише днес руският вестник "Ведомости".
Защитеният държавен интернет е необходим, за да не използват чиновниците общодостъпните електронни канали - понякога написаното от тях попада в медиите и стават скандали. Логично е, че за държавния интернет ще се грижи Федералната служба за охрана - кой по-добре контролира служителите?
"Институцията нежеланост", въведена с новия закон, е нова юридическа висота, нова качествена неопределеност при определянето на опасността, пише "Ведомости". Той позволява да привличаш под отговорност когото си пожелаеш. Юристите казват, че прилича на допълнение към закона за "чуждестранните агенти": сега могат да бъдат изолирани не само неправителствените организации, получаващи чуждестранна помощ, но да се подвеждат под отговорност и гражданите, които сътрудничат на чуждестранни организации, признати за "нежелани". Правомощията са дадени на генералната прокуратура, съд не е необходим, допълва "Ведомости".
В законодателната борба с опасностите има известно разграничение на аудиториите. Част от новите норми са предназначени за "дисциплиниране на своите" - държавния апарат, олигарсите. Това са нормите, отнасящи се до "национализацията на елита" - амнистията на капиталите, контрола на доходите и разходите, осигуровките, затягането на правилата за използване на държавните контракти, наказания за нарушаването на етиката на държавния служител и т. н.
Другата част от законите е посветена на дисциплиниране на останалите поданици, в чиито глави все още може да витаят мисли за човешки права. Те въвеждат ограничения за неправителствените организации, медиите, митингите и пр. Законодателят се е стремил към максимална неопределеност на понятията и кръга на попадащите под регулацията на тези закони лица и организации.
Ако в законите за "нашите хора" задачата е да се защитят контролираните ресурси, то в законите за другите - да се ограничат възможните действия, коментира вестникът.