Социолог: Чуждите инвестиции ни предлагат само експлоатация

Външните инвеститори не са решение за проблемите на България. Това, което ни предлагат те, е само експлоатация на останалия жив труд в тази държава. Преди 23 години според статистики на ООН ние бяхме сред развитите страни в света и това в никакъв случай не е някаква посткомунистическа риторика. Това обяви по Би Ти Ви социологът Иво Христов.

 

Той посочи, че е грешен пътят, ако чакаме да дойдат инвестиции отвън и затова трябва да разчитаме на собствените си ресурси и да създадем условия да се развива родния бизнес, защото няма нормална страна, която да се е постигнала просперитет само с чужди инвестиции, убеден е социологът. Освен той Христов подчерта, че политиците трябва да си отговорят и на един основен въпрос – каква държава искат да бъде България, за да дефинират точно приоритети в своите програми, които да изведат страната от тежката криза и създадат условия за нейното просперитет. 

Социологът посочи, че управляващите най-после трябва да разберат, че този път тяхното оцеляване е свързано и зависи пряко от оцеляването на хората. В противен случай ще загубят всички. 

Христов изтъкна, че около 1 млрд. евро по статистики на международни организации се губят всяка година от държавата заради корупция. Тези пари могат да бъдат използвани за инвестиции и за насърчаване на инициативи на гражданите. 

Той препоръча на управляващите първо да се направи дисекция на проблемите в държавата, преди да се пристъпи към конкретни действия

Според социолога най-реално е кабинетът на Орешарски да просъществува една година. Но като се има предвид различните интереси и сили, които стоят зад него, то може да има и по-дълъг живот.

Социологът отчете още, че сложна ще бъде и ситуацията в сегашния парламент. Според него БСП, независимо че стои най-твърдо зад правителството, няма да дава безгранична подкрепа и това било много ясно казано от изказването на Янаки Стоилов, който предупреди, че партията му повече няма да подписва празни чекове.

Христов смята ГЕРБ сега трябва да изживее своя парламентарен пубертет  като опозиция.