​В ХХI век пак се озовахме на XIV конгрес на БКП

Г-н Радев ни удави в социалистически клишета и всеизвестни истини

Деница Бояджиева

Кухо, шаблонно, празно, черногледо, служебно, обло, скучно, сиво, претенциозно. Така политици и експерти определиха тронното слово към парламента и българския народ на новоизбрания президент Румен Радев. Сал една Корнелия Нинова намери сили да го нарече

достойно

Каква наистина беше речта на Румен Радев, без да използваме"предозираната" стилистика на противниците му?

От журналистическа гледна точка - досадна и изморителна. "Моето кредо е малко думи, но резултатни действия", каза той и ни удави в поток от "социални некрози", "духовни фалити", "пустини на прехода" и други нищо неказващи витиевати фрази. Както иронично написа един колега: "Текста чете: Румен Радев". И, ако трябва да сме честни, чете го със сериозни затруднения.

В тази реч изобилстваха тъжни констатации - президентът започна от печалното състояние на демокрацията, здравеопазването, образованието и съдебната система, мина през вересиите по селата и гурбетчиите, за да стигне до дългоочакваното си изявление за международното положение. И там ни изненада - нито дума, или по-скоро точно само две думи

за неговия любим Крим,

дето де факто беше руски, нищо че де юре и според международните закони не е!

Сега тази мантра прозвуча просто като "имаше криза в Източна Украйна" и толкоз. Като "имаше терористични актове в Турция", "имаше президенстски избори в САЩ", "имаше война в Сирия" и "имаше дерайлирал влак в Хитрино".

Радев известно време мънка и после сякаш доби увереност, за да направи изключително тъпа вметка към депутатите, че им остава една седмица живот. Това им даде основателен повод да напуснат залата, както така или иначе смятаха да направят.

За протоколните дефицити само ще отбележим - Радев пропусна да се ръкува и поздрави Патриарх Неофит, не уважи и главите на останалите вероизповедания - мюсюлманското, католическото, протестантското и пр.

Общо взето усещането от инаугурацията на президента бе като на ХIV конгрес на БКП по същото време, само че през 1990 г. Тогава партията смени името си от БКП на БСП и обяви курс към пълна промяна. Доколко тя се е състояла, можем да съдим от изявлението на президентския продукт на социалистите г-н Радев.