Лютви Местан*, лидер на ДОСТ
Проблемът с двете български кандидатури за генерален секретар на ООН е в много по-голяма степен залог за глобален геополитически сблъсък и анализи, свързани с бъдещето на ООН и неговата съвременна функционалност, отколкото междуличностен егоистичен сблъсък или конюнктурна междупартийна битка в тесните български национални мащаби. От тази гледна точка персонифицираният спор „за“ или „против“ Бокова – Георгиева може и да е изкусителен като интрига, но е дълбоко контрапродуктивен като политически ресурс.
Само преди година светът отбеляза седем десетилетия от края на най-кръвопролитната досега Втора световна война. Датата 9 май винаги е била емблематична като израз на световния демократичен консенсус за препотвърждаване на победата над нацизма. На трибуната на Червения площад в Москва винаги един до друг са стояли президентът на Русия и канцлерът на Германия. За пръв път сега на тази дата до руския президент Путин можеха да бъдат разпознати единствено държавни ръководители на много близки до Кремъл страни. Отсъствието на западни държавници бе израз на осъждане на руската агресия срещу Украйна и окупирането на автономна република Крим. Системата на международни отношения след края на Втората световна война не за първи път бива поставяна на изпитание. Сега обаче разклащането и дестабилизацията на световния ред са особено драматични, тъй като в тях преди всичко се оглежда огромното безсилие на ООН и неговия Съвет за сигурност да играят ролята на коректив, гарант и генератор на стабилност, сигурност и правовост в международните отношения.
На фона на безпрецедентната европейска криза поради окупацията на Крим Руската Федерация е носител на контрастен двойнствен образ. От една страна, Русия е традиционен, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Това означава, че е една от петте държави, призвани да бъдат част от ключовия световен механизъм за отстояване на принципите на международното право и преди всичко на принципа за ненарушимост на териториалната цялост на държавите по насилствен път. В същото време обаче
Москва се сдоби с лицето на агресор и окупатор,
който недвусмислено преследва стратегически имперски интереси. Тези две лица на Руската Федерация, когато говорим за страна – постоянен член на Съвета за сигурност, означават блокаж и невъзможност за ООН да функционира в съответствие със своето призвание.
Далеч назад е останало времето, когато с Резолюция на ООН започва войната за противодействие на комунистическия корейски Север срещу Юга, или периодът отпреди 25 години, когато пак с Резолюция на Съвета за сигурност на ООН бе проведена операцията „Пустинна буря“ срещу Саддам Хюсеин заради окупирания от Ирак Кувейт.
Днес е окупиран Крим. Срещу Русия са въведени санкции на ЕС, САЩ, Канада и други западни страни, но Резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която да осъди руската агресия, няма, а и как би могло? Такава Резолюция би била възможна само ако Русия гласува срещу собствената си агресия – с други думи, Путин да се изправи срещу Путин.
Светът наистина има необходимост от политики и подходи, които най-сетне да започнат да затварят кризисните кутии на Пандора в различни точки на планетата. Един от шансовете да се тръгне по пътя към реконсолидация на международната общност, е процедурата по избор на нов генерален секретар на ООН.
И тъкмо затова
дилемата Бокова – Георгиева не е плакатен идеологически сблъсък,
а е геополитически стратегически избор на личност – носител на консенсусен проект за разрешаване на световните конфликти. Спорът в България обаче продължава да бъда коя да бъде, а не защо да бъде тази или другата. От тази гледна точка според нас трябва да се вгледаме внимателно в понятието консолидиране на международната общност. Такава консолидация може да се постигне само чрез реабилитиране на международното право или чрез „съгласие“ с неговото нарушаване. В конкретния случай поради изключителното право на вето на Русия консолидирани международни отношения ще имаме - или ако Путин отстъпи, или ако останалите четири страни – постоянни членки на Съвета за сигурност, отстъпят пред Путин. Към днешна дата и двете хипотези изглеждат невъзможни. И все пак… Изходът е в реабилитирането на международното право, което означава – ни повече, ни по-малко – деокупация на Крим и възстановяването му на законния му суверен Украйна, която от своя страна следва да гарантира в пълна мяра правата на руското етническо мнозинство в Крим.
На дипломатически език това може да се изрази като формула за деокупация при зачитане на руските интереси. Противното е създаване на опасен прецедент за прекрояването на установените след Втората световна война граници чрез присъединяване с военна сила на чужди територии на основание преобладаващ брой етнонаселение. Този подход е особено опасен, когато е приложен от страна – постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, защото правото й на вето прави невъзможно решаването на проблема от световната Организация и по този начин поставя под съмнение не само ефективността, а изобщо смисъла от съществуването на ООН.
Изборът на нов генерален секретар има за цел и да върне
смисъла от съществуването на ООН
Каузата на бъдещият генерален секретар е не просто кауза на мира, а кауза на търпението на прагматични, взаимноприемливи решения за възстановяването на мира на основата на международното право.
Не Концепция, а и намек за подобно мислене не видяхме и не чухме. Затова и българската редакция на спора е за персоните Ирина или Кристалина, Георгиева или Бокова. Защитата на едната или другата кандидатура от гледна точка на вътрешнополитическите ни идеологически пристрастия е обяснима от гледна точка на вътрешната ни политика, но, видно от изложението дотук, трудно преносима в полето на сложните международни отношения.
На мен като евро-атлантик ми импонира защитата на Кристалина Георгиева от евро-атлантически позиции и естествено съм категоричен, че най-лошата услуга, която може да се направи на Ирина Бокова, е точно Георги Първанов, Корнелия Нинова, Румен Петков, ДПС да й бъдат защитници и ментори, защото я проявяват като неприкрита руска кандидатура. Бъдещият генерален секретар на една организация, която включва в себе си държави с различни интереси, все пак и в крайна сметка трябва да принадлежи на идеологическо направление и да е от държава, които не споделят и не премълчават политика на окупиране на чужди територии.
По въпроса за окупацията на Крим не трябва да мълчи и Кристалина Георгиева. Тя трябва доблестно да оповести както своята позиция, така и свой проект за деокупация. Продължаващото й мълчание ще породи съмнение, че ако Ирина Бокова е неприкритата руска кандидатура, Кристалина Георгиева би се оказала прикритата кандидатура на Кремъл.
Компромис с Крим и със санкциите срещу Русия не може да бъде цената на избора на когото и да е за генерален секретар на ООН.
*Текстът е публикуван в партийния сайт dost.bg