Депутатите Методи Андреев от ГЕРБ, Петър Славов и Мартин Димитров от "Реформаторския блок" внасят парламентарен въпрос към министъра на енергетиката Теменужка Петкова с искане арбитражното решение за АЕЦ „Белене“ да им бъде предоставено. Освен искане за самото арбитражно решение, депутатите внасят и конкретни въпроси по него.
Въпросите, които Андреев, Славов и Димитров поставят, са:
1. Какъв е точният размер на главницата, лихвите, съдебните такси и адвокатски възнаграждения по делото и кои правни кантори са защитавали интереса на страната ни?
2. По делото направени ли са възражения от българска страна за липса на подписан Договор за изграждане на АЕЦ Белене, който да съдържа арбитражна клауза, за да може делото да се разглежда от Арбитражния съд в Женева?
3. След постановяване на решението, на основание приложимото международно право, искана ли е неговата отмяна от компетентния съд в Швейцария поради нищожност на арбитражната клауза?
4. В хода на делото правени ли са промени в защитната стратегия на страната ни и защо? Например, първоначално бе обявено, че защитната ни теза е за „неоснователност“ на исковата претенция, докато сега се говори за заплащане „само“ на поръчаното оборудване?
5. По отношение на претендираните наказателни лихви за забава от над 300 000лв. дневно, направено ли е възражение за недължимост поради незавършеност на производството на цялото оборудване, предмет на делото – т.е. липсва произведено на 100% оборудване, което да ни бъде предадено и очевидно забава има и в руската страна?
„Считаме, че след като Народното събрание приема закон, който вменява финансов ангажимент на всички български данъкоплатци от над 1,2 милиарда лева във връзка със схемата „Белене“, най-малкото, което дължим на българските граждани е публичност и яснота по параметрите на осъдителното решение“, пишат в своя въпрос тримата депутати. Те напомнят още на министър Теменужка Петкова, че според Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) при надделяващ обществен интерес, институциите са длъжни да предоставят данните по начин, по който обществото да може да се запознае с тях. „Естествено идва и въпросът за отговорността, защото не можем да приемем, че само 2 лица, заемали ръководни длъжности в НЕК ЕАД към онзи момент, на своя глава, без да има подписан договор и без да уведомят премиера или министъра на икономиката и енергетиката в Тройната коалиция, са си позволили да поръчат това толкова скъпо оборудване“, пишат народните представители в заключение.
Славов и Димитров ще внесат и предложение за допълнение на гласувания миналата седмица на първо четене Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК. Те искат в закона да бъде включен текст, който изрично да посочва, че компетентните български органи трябва да „предприемат всички правни и фактически действия за защита на държавния интерес, включително чрез извършване на независима експертиза на предоставеното оборудване, неговото съответствие с поръчаното от НЕК АД, годността му и неналичието на липси.“
Причината са подозренията, че единият от поръчаните реактори все още не е напълно готов. В такъв случай страната ни би следвало да обжалва лихвите за забавено плащане, които са в размер на над 300 000 лева дневно или близо 10 милиона лева месечно. Депутатите искат още името на закона да бъде редактирано на „Закон за предоставяне на помощ за изплащане на част от задълженията на „Национална електрическа компания“ ЕАД вследствие на необосновани разходи по проекта „Белене„.