Огнян Минчев: От Освобождението Русия е най-големият фактор за рухването на България

Преходът създаде ново поколение русофили, които не знаят руски език

„Има реални опасения за линията, че някой тика България в посока извън Европейския съюз към Евразияи и Задунайска губерния. Те са реални дотолкова, доколкото първо има нарастваща по интензитет, по финансиране, по организиране кампания за пропагандиране на руски интереси на българска територия. Тук е ролята и на огромния нарастващ брой на български медии, включително интернет и печатни, които лансират услужливи за руския текущ интерес тези за това, че България е жертва на своето членство в Европейския съюз”.

Това заяви политологът Огнян Минчев по повод опитите за намеса на руската страна в българската политика пред „Канал 3”. „Нещо, което е абсолютна лъжа, но попада на сърцето на хора, които за съжаление, не поради ЕС, а поради нашите собствени вътрешни модели на управление през последните десетилетия, са губещи от прехода през последния четвърт век и са в незавидна финансова, икономическа и социална позиция. Това са хората, които обвиняват демокрацията. Това е първият проблем, който прави изключително чувствителна темата за присъствието на Русия в българската политика. В историята на българо-руските отношения обикновено се цитира колко сме близки и сме братя на културно-историческо основание. Много рядко можете да чуете след Освобождението на България голям световен политически фактор, който да е допринесъл за рухването на българската държава, освен Русия в нейните различни превъплъщения. Включително и СССР, както и 

унищожаването на българската държава след 1944 г. 

и превръщането й не просто на сателит на СССР, както другите централно-източни страни, а до степен на унищожаване на целия български национален елит през първите седмици на 9-и септември и заличаването на българската политическа национална интелектуална традиция. Тези, които защитават руските интереси в различни форми и превъплъщения на българска територия, много отчетливо избягват да правят разликата между културна, религиозна и историческа близост, която е факт, и разрушителното самодържавие, включително и съветското, които са изиграли голяма роля за рухването на България до степен, до която ние не можем да възстановим и до днес”, категоричен е Минчев.

По думите му половин век България съществува като колониална администрация на съветския и имперски режим. „За съжаление след прекратяването му през 1989 г., редица форми на зависимости по икономическа линия и на специалните служби, поради липсата на потенциал за възраждането на българските елити – резултатът е такъв. Ние не можахме да възстановим пълноценно българската държава. Истината е двустранна. Всеки, който е осъзнат като българска идентичност, да разбира тази сложност на отношенията между България и Русия. От една страна – историческите фактори на близост, и от друга – 

системните успешни опити за разрушаването на българската държавност 

с цел нейното сатилитизиране в руското имперско пространство. Политическите русофили са два вида. Единият е от типа на премиера Стоян Данев от Балканската и Междусъюзническата война, чийто девиз е „аз с Русия политика не правя”, т.е. каквото каже руският цар – това е. И до ден днешен има такива русофили, но те не са мнозинство. Политическите русофили в България са наследени от епохата на съветското господство и са русофили по икономически и политически интерес. Тази симпатия към Русия, която се отчита от социологическите агенции е особена. Около 2/3 от българските граждани са с положително отношение към Русия, но също толкова искат България да е член на ЕС. Има известно припокриване, което е симптоматично. За нарастващия афинитет към Русия има няколко фактора. Първият е, че от 25 години ние нямаме реална връзка и информация с Русия на ежедневно равнище. Младото поколение не знае какво е Русия. Вътрешните български дилеми на този посткомунистически преход, който доведе до социална и икономическа поляризация на хората изгони 2,5 млн. души в чужбина. Този преход създаде една значителна част от българското общество, което се преживява като жертви на този процес. Ако тези хора са жертви, търсят обяснението кой и как ги е жертвал. Когато не намират това обяснение, при положение, че преди две години плащахме почти 2 пъти по-висока монополна цена за руския газ, който внасяхме, намират това по линията на най-простото съпротивление, подпомогнати от тези медии – в демокрацията, американците и Европа. Коя е алтернативата – слънчева Евразия. Някой да е бил в Евразия при тези хора? За съжаление фактът, че 25 години не поддържаме ежедневно отношение с Русия създава ново българско русофилство, което прилича на сръбското. 

Това е русофилство на хора, които не знаят руски език

„Опитът на Бойко Борисов да се споразумее с Владимир Путин, преди всичко за тези прословути два реактора за АЕЦ „Белене” и последващите от този опит политически движения от типа „иди да смекчиш тона с Лавров” (думи на премиера към външния министър Даниел Митов – б.р.) създава се едно впечатление за флирт, както и с посещението при Ердоган. Ако този флирт е продиктуван от прагматика, не е лошо. Но тъй като България е страна, която е много драматично зависима от Русия, е много язвителна от руското поведение и политика. Всеки един подобен намек в другия лагер създава тревога, чак до истерия. Това е филофобската драма на разделеното българско общество. Вместо да сме се фокусирали върху собствения си национален интерес и да сме сигурни, че ще защитим първо него, независимо дали обичаме Русия, Англия или Финландия, ние гледаме какво прави другият. Ако той напредва – ние сме в беда, и обратното. Това е психологическият ефект, който всеки подобен индикатор за сближаване на отношенията създава тревога, за което сме си виновни ние. Тук не можем да обвиняваме нито Русия, нито някой друг”, категоричен е Минчев.