​С чадъри почетоха 38-та годишнина от убийството на Георги Марков

Държавата да поиска официално наследниците на КГБ да разсекретят материалите за екзекуцията му

Приятели, колеги, роднини и граждани се събраха днес пред паметника на писателя Георги Марков в столицата, за да почетат 38-та годишнина от убийството му на моста „Ватерло“ в Лондон. Силният дъжд принуди присъстващите да разтворят чадъри, а така символично напомниха за тайното оръжие на ДС и КГБ, от което е изстреляна отровната съчма, умъртвила писателя. 

Сред присъстващите бяха Алекс Алексиев и Димитър Бочев, колеги на Марков от „Свободна Европа“, политическите затворници Петър Бояджиев, Фреди Фосколо, проф. Георги Фотев, писателят Тони Николов, бившият вътрешен министър Веселин Вучков, депутатът Методи Андреев и треньорът по тенис Юлия Берберян. По късно тази вечер в книжарница „Гринуич“ ще бъде представена и нова книга с есета на Георги Марков, четени по „Дойче Веле“, заради които писателят получава задочна присъда у нас от 6,5 години. Изданието е подготвено от Тони Николов.

„Не е необходимо да раздаваме присъди, но е вредно и да бъдем безразлични – особено по теми, вълнуващи четящите и мислещи хора. Думите ми са за убития на този ден писател Георги Марков – талантът на неговата белетристика сякаш е „затиснат“ от ярката му политическа публицистика. Аз вярвам, че младите хора могат да открият много вълнуващи сюжети и герои в разказите, новелите, романите и пиесите на Георги Марков. И така ще разберат защо не му е простено: защото Марков притежава най-мощното и всепоразяващо оръжие – оръжието на думите и Словото“. Това заяви пред Faktor.bg бившият вътрешен министър Веселин Вучков, който присъства на поклонението.

„Съзнавам, че дистанцията на времето сякаш понижава интереса към зловещото убийство на талантливия писател. Но дори и кандидат-президентската надпревара трябва да постави акцент върху важни за нацията теми. А една от тях – убеден съм! – е отношението към тоталитарното минало и неговото наследство. За мен лично е важно да зная: дали кандидатите за президенти са склонни след изборен успех да поставят пред Русия на най-високо държавно ниво проблема за пренесените през есента на 1944 г. български архиви, включително и искане за запознаване с протоколите за разпит на държавния елит до 9-ти септември 1944 г. по време на „пребиваването“ в Русия преди връщането за съдене от т. нар. Народен съд? А за убийството на Георги Марков – задължително е да бъде поискано разсекретяване на материалите от руските специални служби, наследници на КГБ. И това искане трябва да бъде направено публично и настоятелно! Това няма да е израз на реваншизъм, а общозначимо дело – опит за осветляване на истината…“, допълни още Вучков.