„Много е трудно да се направи такава преценка колко са опасните и занемарените паметници на културата у нас, защото нямаме обществен списък на сградите с този статут. Дори не знаем колко са на брой. Оттам е много трудно да се оцени какъв процент от тях са в лошо или опасно състояние. Всеки от нас, когато се разхожда из градовете на България подсъзнателно си дава равносметка, че доста голяма част от старите сгради всъщност са в лошо състояние, а някои от тях дори в опасно. По моя преценка и впечатления бих казал, че поне половината от паметниците на културата в България са в лошо състояние и поне ¼ са в опасно състояние”. Това заяви пред „Фокус” председателят на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България арх. Борислав Игнатов във връзка с пожара на тютюневите складове в Пловдив и необходимите промени в Закона за културното наследство.
„Случаят в Пловдив е проблем не само за града, но и за цялата ни страна. За съжаление, когато нещо бъде унищожено, то няма как да бъде възстановено в оригинален вид. Оригиналът винаги е един и когато бъде съсипан, не може да бъде възстановен. Може да бъде направена само някаква негова реплика по информация, която е запазена в документите. Основното нещо, което трябва да се направи, е да се обърне внимание как такива случаи да бъдат предотвратени в бъдеще. Тези неща наистина са уникални и съсипването, събарянето или изгарянето на дадена сграда е безвъзвратно действие и нейно възстановяване дори в приближен към оригинала вид първо загубва историческата й стойност и второ е много скъпо”, коментира архитектът.
По думите му що се отнася до останките от сградите, които имаме в момента най-неотложното и незабавно нещо, което трябва да се направи е тяхното укрепване. „Вътрешната конструкция на всяка сграда укрепва фасадите. В момента тази конструкция вече липсва и при един силен порив на вятъра или леко земетресение тези фасадни стени могат да се срутят. Това ще бъде още една голяма загуба от културната стойност на този квартал и също така представлява опасност за минувачи и хората, които могат да бъдат в близост. Трябва да направим всичко възможно да предотвратим такова развитие на събитията”, обясни Игнатов.
„Собствеността на паметниците на културата може да бъде, както частна така и публична- общинска или държавна. Във всички случаи на собственост Законът за културното наследство предвижда задължение на собствениците, по член 71, в който ясно е казано какви са задълженията и в какъв вид трябва да бъдат сградите. Там е описано, че всеки собственик се задължава да поддържа сградите си в добър и безопасен вид, и в оригинално състояние. Ако това не бъде направено, законът предвижда механизъм за издаване на заповеди за принудително ремонтиране и реставриране на сградите. Ако собственикът откаже, няма възможност или декларира, че няма да го направи, въпреки заповедта, тогава общината, където се намира паметникът на културата е длъжна да предприеме авариен ремонт и реставрация. Сумата от ремонта трябва да бъде задължително изискана от собствениците. Ако те нямат възможност да я покрият или отново отказват тогава, се преминава към отчуждаване на собствеността, ипотекиране за сумата от ремонта и ако ипотеката не бъде погасена имотът преминава във владение на общината. Едно от нещата, за което настояваме като първа стъпка, е да бъдат инспектирани такива сгради, застрашени от самосрутване, и да бъдат предписани действия на собствениците. Смятам, че с един или два такива прецедента изведнъж коренно ще се промени отношението на всички други собственици към това, което притежават. В момента те са оставени встрани от погледа на изпълнителната власт. Непрекъснато има съобщения за рухнали сгради някъде. Като се разхождаме по централни градски части в градове в цялата страна, не само големите, но и малките населени места, виждаме, че разрухата е обхванала голяма част от тях. Това е именно поради намалена взискателност към собствениците и неприлагане на механизмите на закона. В бъдеще трябва да се помисли и за прецезиране на тези механизми. Трябва да има и категоризация на различните паметници на културата и съответно мерките спрямо собствениците на всеки от тях. Дори със сегашния закон, във вида, в който е сега, могат да се предприемат доста строги и ефективни действия”, каза още архитектът.
Той допълни, че информацията за това колко са сградите паметници на културата трябва да бъде подготвена и предоставена публично от Института за опазване на недвижимо културно наследство към Министерството на културата. Този списък обаче до този момент не е публичен, а би трябвало той дори да бъде онлайн и интерактивен, което не е изпълнено по ред причини, като липса на ресурси и на възможности. „Това пречи на работата и на опазването на паметниците на културата. В момента наистина е много трудно да се намери информация коя сграда е паметник на културата и с какъв статут е. Често има списъци по общините, които се различават от тези в Министерството на културата. Това е недопустимо и много опасно. Случаят със склада на ул. „Одрин” 8 в Пловдив, където беше започнала строителна дейност по разрушаването му, а след това се оказа, че е паметник на културата. Това е точно такъв пример, когато се четат един или два различни списъка и по удобство на възложителя се използва единият от тях. Затова направихме официално писмо до Министерството на културата с покана за среща, на която искаме да представим две важни инициативи. Едната е електронна карта на недвижимите културни ценности, която е подготвена от двама наши колеги. Тя е действаща и в момента онлайн и покрива централна градска част на София. Изключително интересна е и се прие с голямо одобрение от широката общественост. Това е нещо, което е полезно за всеки собственик, както и за професионалистите и обществеността. На тази карта, когато се кликне на всяка сграда излиза информация кога е обявена за паметник на културата, какъв е статутът й, кога е построена и други интересни данни. Има снимки и точно местоположение на сградата. Със сигурност това трябва да бъде направено за цяла България. Невъзможно е да се довърши ако нямаме съдействието и сътрудничеството на Министерството на културата. Готови сме да им помогнем със знания и експертна помощ обаче това трябва да бъде инициирано от тях и заедно да го довършим. Затова искаме да се видим с министъра на културата и да чуем мнението на министерството по този въпрос. Другата важна инициатива е да се приеме знак, който да означава всяка сграда паметник на културата. Идеята е до входа на всяка такава сграда да се сложи знак, който да бъде с подобна графика като знака на ЮНЕСКО, който е възприет в цял свят. Знакът е изработен от наш графичен дизайнер и има мотив от Рилския манастир, което го свързва и с нашата история. Ако сложим такива знаци на всички сгради, които са паметници на културата тогава всеки минувач, гражданин, турист, професионалист или член на съответната местна власт ще може, когато минава по улицата, дори подсъзнателно, да идентифицира тези сгради. Ако се забележи проблем или опасност по някоя от тях ще може да сигнализира своевременно, за да нямаме такива случаи на сгради, които са ценност и носят исторически дух на България да стоят необитаеми с десетилетия и накрая да стигат до разруха, пожар или друг вид вандализъм”, категоричен е арх. Игнатов.