БХК протестира срещу прекратяване на производството за смъртта на афганистанец

Общодостъпната част от акта повдига сериозни въпроси, твърдят от организацията

Българският Хелзинкски комитет разпространи позицията си във връзка с прекратяването на досъдебното производство за смъртта на афганистанския гражданин Зияуллах Вафа миналата година. Случат беше широко дискутиран и нежежи страстите.

Припомняме, че на 16 октомври 2015 г., Министерството на вътрешните работи (МВР) съобщи, че през нощта в района на отговорност на граничното полицейско управление в гр. Средец в близост до българо-турската граница патрул от двама граничари и един командирован от вътрешността на страната полицай, или общо трима служители, се натъкват на група от петдесетина афганистански граждани под мост край с. Дюлево във вътрешността на страната. 

Съгласно направените тогава изявления от представители на властите, в това число главния секретар на МВР, групата имигранти оказва съпротива и агресия при ареста, при което един от полицаите произвежда предупредителен изстрел във въздуха и при последвал рикошет един човек от групата – 56 годишен мъж – е ранен и убит.

В днешната позиция на БХК се казва, че установените от прокуратурата факти сочат, че групата чужди граждани е навлязла на територията на България още в нощта на 13 срещу 14 април 2016, тоест, почти два дни преди инцидента. Става ясно, че навлизането на лицата в страната, техният брой и посока на движение е било известно на българските власти дни преди опита за арест, приключил със злополучния инцидент, което напълно опровергава твърденията за внезапност на ситуацията, направени от МВР в дните след случилото се.

Постановление от 24.06.2016 г. Окръжна прокуратура - Бургас прекрати досъдебното производство, образувано във връзка с причиняването на 15.10.2015 г. в района на община Средец на смъртта на афганистанския гражданин Зияуллах Вафа в резултат на прострелване от граничния полицай Вълкан Хамбарлиев. За да го стори Окръжната прокуратура в Бургас излага като основен мотив липсата на извършено престъпление от общ характер поради случайност на деянието.

На интернет страницата на прокуратурата бяха публикувани единствено извадки от горепосоченото постановление. На 05.07.2015 г. БХК получи изричен отказ от Окръжна прокуратура – гр. Бургас да се запознае с пълния му текст, се казва в писмото.

„Въпреки това, установената фактическа обстановка и правните изводи на прокуратурата в общодостъпната част от акта повдигат сериозни въпроси относно действията на полицията преди и по време на инцидента и до голяма степен опровергават първоначалните изявления на властите непосредствено след инцидента, а именно - за внезапност на ситуацията и за оказана съпротива от страна на чуждите граждани от групата, с която се е придвижвал убитият афганистански гражданин”, коментират от БХК.

От публикувания текст на постановлението се разбира, че група от петдесет и петима чужди граждани, сред които и пострадалият, е преминала без разрешение границата на Република България с Република Турция, в района на 97 гранична пирамида в землището на с.Белеврен, община Средец, област Бургас през нощта на 13 срещу 14 октомври 2015 г. На 15 октомври 2015 г. в близост до с. Драчево мобилен граничен полицейски взвод на ГПУ Средец, състоящ се от трима гранични полицаи, засича движението на групата чрез използването на ръчна термовизионна камера и подава сигнал по радиостанцията за констатираното от тяхна страна движение в граничната зона на намиращия се в близост гранично-полицейски наряд, в състава на който е и граничният полицай, произвел смъртоносния изстрел.

Установените от прокуратурата факти сочат, че групата чужди граждани е навлязла на територията на България още в нощта на 13 срещу 14 април 2016, тоест, почти два дни преди инцидента. Става ясно, че навлизането на лицата в страната, техният брой и посока на движение е било известно на българските власти дни преди опита за арест, приключил със злополучния инцидент, което напълно опровергава твърденията за внезапност на ситуацията, направени от МВР в дните след случилото се.

Невярно се оказва и твърдението, че патрулът случайно се е натъкнал на групата, доколкото в самото постановление изрично е посочено, че „Хараламбиев и колегите му достигнали мост „Рибарска среща“ и разпределили позициите си от двете страни на моста с цел да обезпечат задържането на групата лица, а при необходимост и да предотвратят възможността да се укрият”.

Никъде в публикуваните части от постановлението не се съдържат данни и изводи относно това, било ли е извършено и по какъв начин предварително планиране на операцията по задържането на такъв голям брой лица от страна на отговорните ръководители на съответните гранично полицейско управление и регионална дирекция на „Гранична полиция“, което да позволи минимизиране на риска за здравето и живота както на чуждите граждани, така и на самите гранични полицаи. Напълно неизяснено от прокуратурата остава обстоятелството защо при вече наличната информация за числеността и посоката на движение на групата чужди граждани, органите на полицията са взели решение патрул, съставен единствено от трима полицейски служители, да се разположи в засада, за да осъществи задържането на група с численост 55 (петдесет и пет) лица, при това в тъмната част на денонощието на място с особено лоша видимост.

Констатациите на прокуратурата, касаещи обстоятелствата непосредствено преди произвеждането на изстрела, също опровергават първоначалните изявления на МВР след инцидента за оказана съпротива и агресивно поведение от страна на задържаната група.

Според публикувания текст на постановлението, когато групата приближила патрула – цитираме: „…шумът от придвижването им и тихия говор били чути от Хамбарлиев и двамата му колеги, а предвид тъмнината и характера на местността в района около моста - обрасла с тревиста и дървесна растителност и силната акустика под него, служителите на ГПУ възприели единствено факта на присъствие на множество хора, които се движили в тяхна посока. В изпълнение на вменените им служебни задължения да задържат нарушители на държавната граница, Хамбарлиев и един от неговите колеги, обръщайки се с лице към подмостовото пространство извикали по посока на движещите се срещу тях хора: „Стоп! Полиция!“. Въпреки издадените със силен глас разпореждания, служителите на ГПУ възприели, че същите не се изпълняват, а хората продължават да се движат срещу тях, викайки на неразбираем език. Отчитайки тези обстоятелства, както и необходимостта от задържане на лицата, за чието противозаконно пребиваване в граничната зона били налице достатъчно данни и с оглед осигуряване на личната си безопасност, св. Хамбарлиев заредил служебното си оръжие пистолет „Макаров“ и произвел изстрел.”

В позицията се казва: „От гореизложеното е видно, на първо място, че са липсвали каквато и да е съпротива или агресивно поведение от страна на чуждите граждани. Трудно може да се приеме, че простото придвижване или посоката на придвижване, доколкото такива са били възприети адекватно предвид тъмнината и гъстата растителност, както и говоренето на висок глас могат да се възприемат за пряка и непосредствена заплаха за живота и здравето на полицейските служители. Непонятно е и защо полицейските служители са очаквали лицата от групата да изпълнят незабавно и безпрекословно предупреждение на неразбираем за тях език, идващо от неизвестна посока и от неразпознаваем в тъмнината източник и при положение, че подобно на полицейските служители те също не са могли да видят кой стои срещу тях или да ги разпознаят по униформите и другите им отличителни знаци.

Не на последно място, сериозно недоумение буди констатацията, че – цитираме: „…служителите на ГПУ възприели единствено факта на присъствие на множество хора, които се движили в тяхна посока”, въпреки че преди това в същото постановление прокуратурата е установила, че патрулът се е разположил на конкретното място, именно за да задържи тази група, за чиято численост, местонахождение и посока на движение са получили сигнал от друг полицейски патрул и в очакване на появяването й.”

В мотивите на постановлението многократно се преповтаря констатацията, че изстрелът, довел до смъртта на чуждия гражданин, бил произведен докато полицейският служител изпълнявал вменените му съгласно служебните задължения функции и поради това очевидно е в съответствие със законовите норми, защото са били налице достатъчно данни, че лицата са извършили престъпление и се опитват да избягат.

Този извод е алогичен и явно превратен при положение, че в в същото постановление прокуратурата посочва, че полицейските служители са се ориентирали само по звука, не са знаели колко са лицата и че единствено по дочуваните гласове са възприели, че хората продължават да ги приближават. В тази връзка е непонятно как прокуратурата стига до абсолютно противоречащия на горните факти извод, че чуждите граждани очевидно са извършили престъпление и очевидно са се опитвали да избягат. В противоречие с всякаква житейска логика е лица, които се опитват да избягат, същевременно да продължават да се приближават към предупреждаващите ги полицаи, доколкото двете действия са диаметрално противоположни едно на друго.

Сред мотивите на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, особено впечатление прави тенденциозността, с която са цитирани правни стандарти, касаещи употребата на сила и помощни средства. Действително, както е посочила и прокуратурата, според член 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) лишаването от живот е законосъобразно при определени обстоятелства, ако е в резултат от употреба на сила призната за абсолютно необходима. Прокуратурата обаче - в публикуваните извадки - не прави основния и задължителен анализ за наличието на абсолютна необходимост от произвеждане на конкретния изстрел в нарушение на съответните разпоредби и стандарти в тази връзка в националното законодателство и в практиката по прилагането на Европейската конвенция за правата на човека, която иначе цитира, са казва в позицията.