30 юни е много особена и показателна дата за морала в българската политика в годините на прехода.
Преди 23 години, точно на този ден вицепрезидентът Блага Димитрова, която е автор и на забранения по времето на комунизма роман „Лице” подава официално оставка и напуска сградата на „Дондуков” 2. В най-новата ни история това е единственият пример на висш държавник, който се е оттеглил от властта, след като не споделя действащите принципи и морал. Единствено исканият няколко месеца по-рано вот на доверие от кабинета на Филип Димитров има сходни ценностни измерения.
На президентските избори през 1992 г. кандидат-президентската двойка Желю Желев и Блага Димитрова, издигнати от СДС печелят 44,66% от гласовете на първия тур, а на балотажа взимат убедително 52,85 % от вота. Разривът между двамата съратници от дисидентските години от времето на Живков и членове на Комитета за екологична защита на Русе и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, започва през лятото на 1992 г. Желев дава неочаквано пресконференция, подготвена от
кръгове от ДС и зараждащата се олигархия
В историята тя е запомнена под името „Боянските ливади“. На нея държавният глава открито критикува остро правителството на Филип Димитров.
„Със съпругата ми Блага Димитрова гледахме по телевизията Боянските ливади и тя бе поразена, уж вицепрезидентка, а не й бе казано нищо. Бяхме на почивка в Евксиноград”. Така коментира скандалния случай отпреди 22 години писателят и бивши депутат Йордан Василев пред Faktor.bg.
„Блага написа протест чрез БТА и след това събра багажа, за да си тръгваме към София, макар да бяхме прекарали край морето само седмица. Веднага се свързахме с Филип Димитров и Блага му каза категорично: „Филипе, Желю иска да сваля правителството!”. Той се засмя: „Но имаме мнозинство в парламента”. Само след месец-два мнозинството се разпадна, започнаха атаки чрез медиите (вкл. изявление на шефа на разузнаването Бриго, нещо нечувано в световната практика) и Блага се оказа права - в края на октомври правителството падна след отказан вот на доверие. Приказките, че се било самосвалило са мръсни внушения - иначе Филип трябваше да остане като една послушна кукла - уж министър-председател. Останалото е известно”, допълва Йордан Василев.
Отношенията между Желев и СДС се влошават, а Блага Димитрова остава вярна на приятелите си от „Раковска” 134 и каузата СДС.
„После дойде правителството на проф. Беров, когато станаха най-големите безобразия и кражби в държавата. Блага не търпя дълго и си подаде оставката - напусна поста на вицепрезидент и отказа дори да ползва служебна кола, която й се полагала още година. Нито ден! Това е голямата драма на България - свалянето на правителството, което започна истински реформи!”, категоричен е бившият главен редактор на вестник „Демокрация” и съпруг на Блага Димитрова.
Когато Блага Димитрова се оттегля от президентската институция известни интелектуалци и популярни личности на СДС открито демонстрират срещу извършената
подмяна на вота на избирателите
и кабинета на президентския съветник Любен Беров подкрепян от ДПС и БСП. Най-ярък пример за протест от лятото на 1993 година е гладната стачка на поета Едвин Сугарев, който иска оставката на Желев.
През последните две години на „Дондуков“2 отново имаше напрежение между държавния глава Плевнелиев и вицето му Маргарита Попова. Бившият правосъден министър дори се бе вживяла в ролята на критик на президента, обяснявайки, че е самостоятелна институция и не е зависима от него. Целта на тази игра, анонсирана от кръгове около проваления политик Бареков бе да се проведе импийчмънт на Росен Плевнелиев, а Попова да заеме мястото му. След провала на заверата обаче Маргарита Попова подви опашка и продължва да заема поста въпреки несъгласията с държавния глава.
За това днес трябва да си спомним за позицията на покойната Блага Димитрова. В най-новата ни история тя единствена показа, че държавникът може да има и достойно ЛИЦЕ. Примерът й остава без алтернатива.