Инициативата за международен съд за престъпленията на комунизма се отлага за есента

България заедно с Румъния и Украйна са посочени като заявили положителен интерес към инициативата след приемане на декларация по повод Деня в памет на жертвите на престъпления, извършени от тоталитарните режими, на 23 август 2015 г.

Министерството на правосъдието е заявило интерес за участие в инициативата на Естония за създаване на международен съд за престъпленията на комунизма. Това се разбира от писмения отговор на министър Екатерина Захариева във връзка дали оглавяваното от нея ведомство има официална позиция към инициативата.

Захариева обяснява, че министерството осъществява постоянни контакти с колегите си от Естония. 

България заедно с Румъния и Украйна са посочени като заявили "положителен интерес към инициативата" след приемане на декларация по повод Деня в памет на жертвите на престъпления, извършени от тоталитарните режими, на 23 август 2015 г. 

Според последната информация, с която разполага Министерството на правосъдието, консултативният съвет за обсъждане на правните аспекти на инициативата трябва да представи в средата на август своите коментари за създаване на специализиран международен съд. 

Предишното очакване това да се случи до края на май не се е осъществило.

За момента проектът на акта се изготвя от експерти и следва да бъде изпратен след становище от консултативния съвет на държавите - страни по инициативата, обяснява още Захариева и допълва, че министерството е поискало проекта, за да направи коментари и бележки по него.

След подготовката на проекта и отварянето му за подписване следващата стъпка е правосъдното министерство да направи експертен анализ за съответствието му с конституцията, законите и международните задължения на страната. 

На тази база ще се изготви доклад до Министерския съвет, където да се обоснове необходимостта от сключване на договора, да се посочат очакваните резултати и финансови последици от прилагането му.

Последва съгласуване на проекта за международен договор и този за доклада до кабинета се съгласуват с министъра на външните работи, както и с други министри и заинтересовани ведомства. 

В случаят, отбелязва Захариева, проектът на доклада трябва да се съгласува и с главния прокурор и Върховния касационен съд, доколкото материята на договора ще е свързана с наказателното законодателство.

Захариева посочва, че след съгласуване с всички министерства и заинтересовани ведомства законът предвижда Министерският съвет да одобри с решение проекта на международен договор и след неговото подписване да предложи на Народното събрание да ратифицира договора със закон.

Присъединяването към договора става след приемането на съответния закон от парламента.