В Мексико я видях гола, седнала по турски върху чаршаф, беше в транс
Людмила Живкова се самоуби – това беше единственият начин да привлече вниманието към нея и България. Но тя беше и убита – от тези, които искаха да я елиминират, да изличат нейната историческа роля – 1300-годишнината на България и представянето й пред света като стара цивилизация. Това разкри по Нова ТВ последният български посланик в Мексико Богомил Герасимов.
По думите му през последните месеци Людмила Живкова е била под домашен арест във вилата в Боровец и то със знанието на баща й.
"Руснаците искаха да погребат идеята на Людмила, че България е най-древната страна от славянските, от руската държава и от другите европейски държави. Затова искаха да провалят идеята на Людмила Живков за честването на 1300-годишнината на българската държава. Искаха да и затворят устата с нейните собствени ръце, тя беше натикана в ъгъла, на Боровец тя беше под домашен арест. Това беше дело на ДС, но със съгласието на баща й Тодор Живков. На нея и беше казано, че повече няма да се занимава с 1300 години, че няма да бъде член на ПБ, че тя не е добре. Но тя лично ми е казвала, че не се страхува от смъртта, дори сама ще я потърси, когато види, че няма друг изход", разказва още дипломатът.
Той върна лентата с няколко десетилетия назад, когато по инициатива на Людмила Живкова се организираха честванията по случай 1300-годишнината от създаването на българската държава. По този повод тя пътува с българска делегация до Мексико, където предварително е било планирано отбелязването на тази изключително важна годишнина за страната ни.
"Людмила имаше план да се чества 1300 годишнината от българската държава в цял свят. На 28 февруари тя пристигна в Мексико с цяла делегация. Но вместо да се появи Людмила, от самолета се показа нейният охранител Димитър Мурджев. Оказа се, че Мила не била добре. Когато влязох в първа класа я видях да лежи с разперени ръце и с един поглед, нищо не виждащ. Веднага трябваше да отменят и пресконференции, и всякакви други инициативи. Охранителите й Мурджев и Петров я измъкнаха от самолета, но това нямаше как да бъде скрито от министър Солана и други високопоставени лица. Как се получи, че няма и един кадър в БНТ от това пристигане на Людмила в Мексико, при все че имаше български екип, с камери, с фотоапарати? Мексиканската страна се погрижи тази част от визитата да не бъде излъчена по телевизията. Веднага настанихме Мила в хотел „Камино реал“ – в един апартамент, до който имаше една стая за двамата охранители. От този апартамент тя не излезе до 3-ти март, когато беше планирано честването. Опитах се да доведа лекари, да я прегледат, но те не бяха допуснати защото такива били нейните указания – никой да не я безпокои. През тези няколко дни имах една единствена възможност да вляза при нея. Когато я видях, тя беше седнала на пода по турски гола, върху чаршаф, някакви неща бяха поставени на пода – цветя, камъчета. Нищо не можех да кажа, вероятно съм създал някакъв шум, но тя не се и обърна. Никога не я бях виждал в такова състояние, беше в някакъв транс. Още същата вечер отидох при президента и му казах, че за съжаление тя не е добре, въпреки усилията и добрите намерения. Всичко се проваля. Той обаче беше категоричен, че няма да допусне това. И на 3-ти март беше изпълнена пълната програма – целият протокол се изпълни прекрасно. В град Пуебла трябваше да се открие улица София – така и направихме. След това отидохме в резиденцията на губернатора, където беше подредена пищна вечеря. А на 4-ти март болната Людмила застана нагиздена както си я знаем – цялата в бяло, с прочутата си шапка и ме попита: Какво ме гледате, няма ли отидем да открием изложбата? Казах й, че сме изпълнили цялата програма, но тя настоя да отиде в Пуебла. Наложи се да повторим церемонията – от начало до край - същите гозби ядохме, същите речи се произнесоха, същите подаръци се размениха…И тя ми заръча да напиша всичко, нищо да не премълча, нищо да не изпусна, защото това било за историята", спомня си Герасимов.