"В оспорваното съревнование за най-високия пост в ООН две жени се изкачиха до върха на списъка с фаворитите. Проблемът е, че и двете жени идват от една и съща държава - България, чието правителство е изправено пред ситуация, от която може би няма верен изход: ако една от двете кандидатури бъде пренебрегната, това може да доведе до провал на най-добрата възможност за позициониране на сънародник за толкова важен международен пост.
Нито генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, нито вицепрезидентът на ЕК Кристалина Георгиева желаят да говорят публично за амбициите си за ръководството на ООН. Но колкото повече наближава кампанията за избор на наследник на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун в началото на 2016 г., толкова по-ясно се вижда, че в София, Брюксел, Вашингтон и Москва се провежда "предварителен избор" зад кулисите, съпътстван с боричкане, обработка на обществените нагласи, дипломатически пози и неформална кампания", пише за европейското издание на американското списание "Политико" Бенджамин Орескес.
Според новия процес за номиниране, одобрен от ООН, правителството на Бойко Борисов трябва да издигне своята кандидатура за генерален секретар в началото на идната година.
"Българският премиер Борисов е в трудна ситуация – каквото и да избере, може да се окаже губещ", коментира Орескес шансовете на Кристалина Георгиева и на Ирина Бокова за следващ генерален секретар на ООН.
Надпреварата за поста започна официално, след като по-рано този месец правителствата на 193-те членки на организацията получиха писмо, че номинациите са отворени.
"В дипломатическия вариант на Параграф 22, ако България се спре на Георгиева и Москва реши, че Вашингтон е повлиял на избора, Русия може да даде своята подкрепа на друг кандидат. Същото важи и за Вашингтон, ако Бокова получи аванс пред Георгиева по начин, който изглежда като жест към Москва", коментира изданието.
Американското издание съобщава, че Георгиева се ползва с подкрепата на помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд и на бившия шеф на Световната банка Робърт Зелик. На страната на Бокова са бившият американски посланик в ООН Бил Ричардсън и експрезидентът на Полша Александър Квашневски, които дошли в София специално, за да ѝ засвидетелстват поддръжката си.
"Големият въпрос е стоят ли Москва или Вашингтон зад някоя от тях", пише "Политико".
"Двете българки обаче са в особено добра позиция заради натиска световната организация най-накрая да се оглави от жена, както и заради интереса на Русия тя да е от Източна Европа и следователно да е по-чувствителна към интересите на Кремъл. Като гражданки на най-бедната европейска държава, Георгиева и Бокова са необичайно добре позиционирани".
И двете не само говорят руски, но имат и имат дългогодишни връзки с Москва, добавя американското издание. Георгиева като ръководител на руската служба на Световната банка, а Бокова, дъщеря на известен български комунист, е завършила елитен университети в Москва.
"Мнозина злорадстват, че тъй като идва от известно комунистическо семейство, Бокова трябва да е кандидатът на Москва. Мисля, че това е евтино бърборене, но тя със сигурност ще трябва да отговори на някои въпроси от семейно естество", казва Ричард Гоан от Съвета за международни отношения. В случая с Георгиева никой не е докрай убеден дали връзката ѝ с Русия работи в нейна полза или против нея".
Трудно да се прецени чия кандидатура подкрепя Кремъл. Но връзките на Бокова я правят предпочитан кандидат, който получи добри думи от руския президент Владимир Путин при срещата им в Санкт Петербург в началото на декември. Официално Москва коментира само, че иска следващият генерален секретар на ООН да е от Източна Европа.
Според български източници, пожелали анонимност, един от които е цитиран да казва, че "Георгиева има репутация на неидеологически технократ, допада на руснаците, които са дали знак, че няма да ѝ наложат вето". Добавя се и че тя никога не е заемала пост в българската администрация, но е от същата партия като премиера Борисов – ГЕРБ и много наблюдатели смятат, че тя има вътрешно предимство.
Германския вестник "Ди Велт" пък хвана Бокова, че е подправила официалната си биография, твърдейки че е била външен министър на България, докато всъщност е била само зам.-министър.
С решението си да направи Палестинската автономия член на ЮНЕСКО, тя предизвика възмущението на американския Конгрес и принуди Барак Обама да спре финансирането на организацията, пише медията.
Българското правителство още не е отговорило на поканата да номинира претендент за поста.