Не спирам да се изненадвам на вселенската наглост на хора, попаднали в политиката. Те си загубват ума и се веят зомбирани в публичната сфера. Мая Манолова гласува "за" и защитава депутата Пеевски, заради когото страната се вдигна на крак цяла година; защитаваше полупрестъпното правителство на Орешарски; твърдеше, че протестите са срещу кеш заплащане; после ги нарече форма на временна заетост. И какво ли не... И сега заема позиция на конституционно определен защитник на гражданите. Само умопомрачен човек може, веднъж казал тези неща и заел такива позиции, да реши да става не друго, а омбудсман. Това е абсолютно принципен въпрос, казва в интервю за "Дневник" философът д-р Стефан Попов - изпълнителен директор на фондация RiskMonitor.
На мен лично тази жена ми е симпатична, има нещо младогвардейски непосредствено в нея, коментира още философът. "Твърдението, че може да се справи, е несериозно, защото не това е е проблемът. Все едно утре Сидеров да стане комисар по ромска интеграция, а Борисов - главен драматург на Народния театър. Сигурно и това може, всъщност. Но и начинът, по който се мисли за омбудсмана в Народното събрание, е умопомрачителен."
Помолен да направи прогнозата за стабилността на управляващата коалиция и за евентуални промени в конфигурацията й, Стефан Попов посочва: "Тази коалиция нито е стабилна, нито е нестабилна. Тя е тип мнозинство, което всеки ден се предоговаря, по всеки повод, за всеки конкретен въпрос. Може това да не е толкова зле. Едно предимство в този тип коалиране за България виждам във факта, че всичко, което става, е много повече публично, отколкото преди. Недостатъчно, но повече. Спомнете си тайнствата на злощастната тройна коалиция цар-Станишев-ДПС. Това беше доста уродлива конструкция."
За ролята на ДПС философът обяснява: "Ролята на ДПС е да има роля във всичко. И я има."
На въпрос какво очаквате да покажат местните избори, изпълнителният директор на фондация RiskMonitor отговаря: "Никакви изненади. Много ГЕРБ, малко БСП, ДПС е като числото-константа Пи."
Стефан Попов коментира и референдума. "Аз съм против недобре промислени референдуми, какъвто смея да кажа е случаят. Това беше еуфория от протеста, но не беше добра идея. Остана смисленият въпрос за електронното гласуване. Останалите въпроси не са добри и президентът не трябваше да се ангажира с тях.
Първият въпрос, за задължително гласуване е насилие на държавната власт над себе си. Освен това е неизпълномо в масови мащаби, не може да бъде приложено, няма надежден правоприлагащ механизъм.
Вторият, просто питане дали да има мажоритарно избрани депутати, е доста неопределен. Не е ясно за какво се пита. Добре е да се опита със смесена система с процент, може би 20-30% мажоритарен вот. Може да стигне до 50%, както беше през 1990 година. Но е рисковано да се вдига над това ниво. Трябва да се експериментира с един разумен минимум и след това да се оценяват резултатите.
Изобщо въпросът с избирателния закон бе свръхдраматизиран преди 2-3 години, включително по време на протестите. Аз съм сред малкото, които не смятат самото законодателство за значителен проблем. Проблемите са другаде, не в пропорционалния вот. И въобще не са в процедурната форма, а в дълбоката криминализация на институциите, а тя няма да помръдне от смяната на Изборния кодекс.
Като цяло, мисля, че парламентът и по-специално ГЕРБ бламира (своя) президент и това не е добре. Но тук има пореден системен дефект на конституционно ниво - инициативите на президента за законодателство, за конституционна промяна или за референдум са рискови инициативи. Ако мнозинството го поддържа, няма нужда от неговата инициатива. Ако не го поддържа, той бива бламиран. Това е ситуация на "загуба-или-загуба", каквото и да направи. Или е зле, или е излишно. Така че подобни правомощия трябва да се вземат от президента, за да не се излага самият той, както стана сега.
Единственият начин да прокара нещо подобно в парламента е да лобира и да събере подкрепа по неформален начин, с публични послания и с авторитета на институцията. А не с формално предложение, което може да бъде отхвърлено или окастрено. Някой зле го съветва, щом той не разбира тази си зависимост от Народното събрание."