​Небесна читанка

ПРОКЛЯТИЕ

Александър Геров

Капе тежък покой.

От небето се струи тревога.

Като хищно око

е луната, червена и строга.

Нещо диша в нощта.

Нещо стъпва край мене и съска.

Капят черни листа.

Бягат сенки - уплашени гъски.

С бели, бесни очи

аз се втурвам да бягам безумен.

А след мене пищи

един стар и настръхнал игумен.

Самотата е той!

Самота, нетърпимо жестока!

Ледни капчици пот

ме изгарят и щипят до болка.

О, какво съм сторил?

Лъскав нож във ръцете ми свети.

Хора, страшни и зли,

хищни хора, бъдете проклети!