Божидар Димитров: Покрай Лувъра направихме мощен бизнес десант

Френските фирми със сигурност вече са изкушени да се възползват от ниското данъчно облагане и доста по-евтина работна ръка у нас, убеден е ученият

Ефектите от изложбата в Лувъра са поне три, твърди пред в. "Марица" директорът на НИМ, който е който е комисар на изложбата "Епопея на тракийските царе - археологически открития в България" в Париж. Дивидентите са преди всичко в културно, познавателно, образователно отношение. Изложбата запознава френското общество, а и милионите гости на Париж, с живота на древна цивилизация, асоциирана обикновено с българските земи, със земите на древните траки.

Има и втори, политически момент - експозицията демонстрира недвусмислено пред французите, че България е европейска страна, че нашите земи винаги са се развивали в рамките на европейската цивилизация. Ако можем да наречем така цивилизацията на древните гърци, траки, римляни, етруски, гали в земите на днешна Франция. Без да се обиждат днешните французи, но древните тракийци са малко по-напред в цивилизационно отношение от галите.

Демонстрираме го с тези блестящи златни съкровища, каквито галите нямат. Тяхната цивилизация е дървено-глинена-бронзова. Докато ние имаме и дърво, и бронз, и глина, но имаме и злато, и сребро, и то в изобилие

Има и трети важен ефект - изложбите във Франция са съпътствани с мощен бизнес десант начело с министъра на икономиката Божидар Лукарски. Участващите български бизнесмени, които вложиха пари в правенето на тази изложба по покана на Френския културен институт, успяха да завържат контакти с френски фирми, които бяха поканени да инвестират в България. Със сигурност ще бъдат изкушени да се възползват от ниското данъчно облагане и доста по-евтина работна ръка у нас. Досега ги спираше корупцията, срещу която в момента някои институции водят борба с пълна сила.

Много важни са дивидентите в посока подобряване на имиджа на България. При всички случаи вече не сме само ония мръсни черни цигани, които грабят, изнасилват и убиват французи и французойки, с което ни познава тая част на света, и които Франция периодично ни връща на тлъсти порции, за да се върнат след няколко дни отново там. Вече става ясно, че сме и нещо друго - дори нещо повече от тях във вековете назад. За съжаление не и сега.

Нека кажа и за неуморните хейтъри, които тръбят в интернет, че България си плаща щедро, за да излага съкровища по света. В случая - в Лувъра. Не е вярно, разбира се. От времето на Людмила Живкова се носят такива слухове, нищо че тогава нямаше интернет. Изложбата ни в Лувъра е като всяка изложба - част от разходите поема френската страна, друга част - българската. Като главен комисар на изложбата не виждам нищо по-различно от тези близо 120 изложби, които съм правил от 1974 г. досега. Наясно съм с финансовата страна. В момента става дума за 395 000 лева, сравнително поравно разделени между френската и българската страна.

Абсолютни измишльотини са слуховете за платени суми, не им обръщайте внимание. И за най-незначително нещо да се обадя, веднага ме атакуват. За съжаление сме свикнали да оплюваме всичко. Но не е само български синдром. Ето вчера бях в Италия - и те се оплюват. И французите също.

Ефектът от изложбата ще се почувства съвсем скоро в Пловдив, където ще гостуват експонати от Лувъра. За широката публика е важно да знае, че музеи като Ватиканските и Лувъра не правят изложби навън с оригинали. Доколкото знам, досега от Лувъра са изнасяли само Джокондата.

Преди години съвременно копие на Мона Лиза беше дошло у нас. А ние го порязахме с ножче - един луд скочи в Националната галерия и разряза картината. Та изложбата от 25 предмета, която предстои в Пловдив, е изключение за практиката на Лувъра.

Правят жест на Пловдив, защото той даде доста злато, в Пловдивския музей може би има най-много тракийско злато. Дори Панагюрското съкровище, което е при нас, е на Пловдивския музей. Заради това Лувърът прави изключение да изнесе толкова експонати в чужбина. Досега е изнасял, но поединично, по един много ценен предмет.

Тази изложба не можеше да стане по-рано - трябва да се говори по определен начин. А Вежди Рашидов е майстор, просто е такъв - сваля много бързо дистанцията между себе си и съответния френски министър. Казва направо:
Наздраве, приятел, дай сега да направим една изложба!

Така бе постигнато съгласие, започнахме да работим и накрая изложбата стана. Понякога и детските мечти на министрите се сбъдват.

Чувам подмятания, че Вежди искал да пробута своя изложба. Нека да е ясно, че няма как това да стане в Лувъра - там експонатите трябва да са по-стари от 100 години. В Българския културен център в Париж може, там изложба на Вежди мина отдавна.

Главното е разбирането на европейците, че си имат работа с европейска страна. Което е проблем, оказва се, че в Европа знаят съвсем малко, да не кажа никак, за нас. Ето вчера срещнах човек на доста добра позиция в италианското правителство, който ми казва: говорите на нашия език - вулгаризиран латински. Казвам му - ааа, не, ние не сме румънци. Те говорят така. Той се чуди, смята, че сме едно с румънците. Явно тъмният ми цвят го е подвел.

Накъде след Лувъра, след като Бойко Борисов заяви, че Вежди е вдигнал много високо летвата? Следват Бритиш музеум и Кремъл. Връщам се от Кремълския музей в центъра на Велика Русия. След 2 години там ще правим изложба на съкровищата на Българската автокефална архиепископия в Охрид.

Вежди ми говори за Британския музей, основан през 1753 г., с 6 милиона посетители годишно - там ще бъде изложена изложбата на тракийското злато. Неслучайно казвам в моето тв предаване: Елате вижте тракийските съкровища, че тръгнат ли по света, 5-6 години няма връщане.

Рекордът ни е 8 години да ги няма съкровищата ни. Преговаряме и с Турския национален музей, един от най-големите в света. Няма ала-бала вече, в някой малък музей, на някоя крива уличка. Целим центъра в средата - равнището по-нататък ще бъде Британският музей, Кремъл, Тапкапъ сарай.

Ако ме питате за Америка, в Метрополитън сме били в началото на 90-те. Както американците си знаят - красиви девойки, облечени като тракийки, едната цица навън, танцуват пред стълбите на Метрополитън.
Ние принадлежим на Европа, част от нея сме, не само географски, но и политически, икономически, културно. Нека първо да обиколим големите европейски центрове. Там трябва да ходим, Америка ще почака.