Държавни инспектори от Главния инспекторат към Министерски съвет са открили сериозни нарушения в работата на длъжностните лица по вписванията, в организацията на работата в Търговския регистър, практиката по договорите за възлагане на обществени поръчки и контрола върху тяхното изпълнение и др. Досегашният изпълнителен директор Венцислав Спирдонов е освободен със заповед на министъра на правосъдието от 26 март т. г., съгласувана с премиера Бойко Борисов.
Новият директор на Агенцията по вписванията е Елена Маркова, която до момента заемаше длъжността на заместник на изпълнителния директор, съобщи пресцентърът на Министерството на правосъдието.
Комисията по проверката препоръчва дълъг списък от организационни мерки за отстраняване на констатираните пропуски и несъответствия, сред които търсене на дисциплинарна отговорност от длъжностните лица по регистрация, допуснали нарушения при изпълнение на служебните си задължения, както и дисциплинарна отговорност от директора на дирекция „Длъжностни лица по регистрация”.
„Налице е трайно утвърдена практика длъжностите лица по регистрация (ДЛР) да вписват/обявяват актове по партиди на търговци в ранните и късните часове на денонощието (между 00:36 ч. и 03:16 ч.)“, пише в изводите на доклада. Установени са случаи на извършването на търговска регистрация в нощните часове на деня – между полунощ и 7,30 сутринта, както и във вечерните часове – между 19,00 и 23,49 часа, без да е обяснена причината за това. Комисията специално е отбелязала случаи на регистрирано влизане в сградата на АВ между 04:40 ч. – 06:00 ч., като в този времеви период са извършвали вписвания/обявявания по партиди на търговци.
Според проверяващите са въведени незаконосъобразни практики, които водят до разлика между датата на подаване на заявлението и датата на вписването в Търговския регистър. Повече от половината (52,5%) от обжалваните откази за вписване, са отменени от съда, което, според комисията, говори за липса на контрол.
Редица договори за техническа поддръжка на информационните системи на АВ са сключени без провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП заради защита на класифицирана информация, е друг резултат от проверката. Комисията не е получила двустранни приемо-предавателни протоколи или други документи, удостоверяващи надлежно изпълнение по договора, но пък е установено, че от изпълнителите не е изискано представянето на гаранция за изпълнение, която да обезпечава това.
Обществени поръчки са били възлагани след провеждане на ограничена процедура, без да са посочени действителните мотиви за това в решенията, сочи още докладът. В него се правят редица препоръки за преустановяване на порочните практики, както и за възлагането на независими експерти да извършат специализирана проверка и оценка с оглед установените пропуски в информационната система на Търговския регистър.