Иво Инджев, Ivo.bg
Министърът на вътрешните работи Веселин Вучков подаде днес оставка, която на практика означава, че е уволнен от своя секретар Лазаров, за чиято смяна той настояваше, но срещна съпротивата на премиера Борисов. Премиерът, който му е приел оставката, отказа да смени не само Лазаров, но и началството на ДАНС, службата, която има най-големи отговорности за националната сигурност. Според Борисов въпросните началници си вършели добре работата? Нима?
Да видим как стои въпросът с националната сигурност чрез един пресен пример от страната, в която секретарите уволняват министрите си.
Присъствието на Сидеров в политиката чрез медиите се храни от скандалите му и той неуморно ги сервира. След като предизвика хулигански пътен инцидент и стрелба на магистрала „Тракия”; ресторантски скандал с посланик в София ( когато искаше от Уорлик в един ресторант да му плати сметката); след като буйстваше в германски самолет с немски стюардеси и в български с френска дипломатка; отпусна му края със свади с келнери в Брюксел; налиташе пред телевизионните камери срещу полицай и журналист; предвождаше меле пред джамията в София и т.н., Сидеров трудно може да поднесе изненада с пореден палячовски номер за привличане на вниманието.
В този смисъл малкият, но „знаков”
руски шовинистичен десант на Сидеров
на 3 март в центъра на София, в който участваха Анатолий Карпов – депутат от Държавната Дума на Руската Федерация от управляващата партия „Единна Русия“, и Роман Худяков – депутат от Държавната Дума и зам.-председател на фракцията ЛДПР (партията на Владимир Жириновски), не е кой знае каква атракция.
В края на краищата авторът на тези редове отдавна е описал руския генезис на „Атака”, включително и това, че Сидеров е на пряко подчинение на руския шовинист Жириновски. За желаещите да знаят, тези „подробности” са ясни изначално и е направо логично да видим тук да ни се подиграва личен пратеник на вожда му Жириновски, който на 13 октомври 2014 г. заяви като участник в предаването „Специален кореспондент” на канала „Россия 1”, че българският президент Росен Плевнелиев трябва да пълзи в краката на руснаците.
Изненада е обаче друго: че управляващите, в лицето на депутата Методи Андреев, „откриват” необходимостта българските служби да реагират на руската връзка на Сидеров едва сега. В интервю за Нова телевизия Методи Андреев призова днес ( на практика ДАНС, защото това е работа на контраразузнаването) да си …върши работата.
Дотам ли я докарахме?
Управляващите да молят от телевизионния екран
най-мощната служба за сигурност да бъде така добра да изпълнява задълженията си?
За да илюстрирам що за деградация е това на ерозираната отвътре от Петата колона българска система за сигурност, ще се върна към примера, който съм споменавал.
През декември 1993 г., когато България беше далеч от НАТО и ЕС, в страната господарски се разпореждаше със свитата си Жириновски. В момент на алкохолно откровение край един басейн в Сандански той беше записан от репортер на в. „Експрес” да ругае българския президент Желю Желев и да призовава към неговото сваляне. Агресивният руснак беше цитиран в „Експрес”, на който моя милост беше главен редактор.
Тогавашните служби, оказва се, са били по-малко зависими от Петата колона. Защото си свършиха работата и прогониха Жириновски от България. Значи през декември 1993 г. това е било възможно!
Днес руската шовинистична власт вече си има васален филиал в България, чиито лидер марширува по улиците на София рамо до рамо с началника си от партията на Жириновски и кресливо призовава за същото, за сваляне на българския президент. Но от това следва…молба на управляващите, отправена през медиите, към българските служби да реагират.
Ако някой се е съмнявал, тази безпомощност крещи по-силно и от Сидеров какво се случва с националната сигурност на
хибридно атакуваната от Кремъл евроатлантическа България
Може да изглежда „банално”, но главният отговорник за тази безпомощност се казва Бойко Методиев Борисов. Същият демонстрира нежелание да бъдат направени промени по върховете на службите, които сега едно от лицата на законодателното мнозинство в нашата парламентарна република умолява да започнат да вършат онова, за което са назначени.
Иначе, за протокола, е „интересно” да се наблюдава бавното, половинчато, закъсняло с години „проглеждане” на видни представители на ГЕРБ на това що е „Атака” и защо има почва у нас такъв от(к)ровен инструмент на руската намеса в българската политика.