Митът за българската следа в покушението срещу папата тръгва на днешния ден преди 32 години
Сергей Антонов беше арестуван от италианските правоохранителни органи в Рим заради съмнения за „българска следа” на 25 ноември 1982 година - година и половина след покушението.
Казват, че българите в Рим са посрещнали със смях новината, че представителят на БГА "Балкан" в италианската столица Сергей Антонов е арестуван и обвинен като съучастник в покушението срещу Светия отец.
До ареста се стигна след като бившият резидент на американското разузнаване в Турция и по-късно консултант на Радио “Свободна Европа” Пол Хенци написа в списание “Атлантик комюнити”, че атентатът е дело на руските тайни служби. Идеята му беше развита от редица американски журналисти, като една от тях - Клер Стърлинг – публикува разследване на страниците на американското списание „Ридърс дайджест”, че атентатът срещу неудобния за Кремъл папа е бил организиран от българските тайни служби по нареждане на КГБ. След тези твърдения магистратът Иларио Мартела започна съдебно следствие срещу трима българи – Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Желю Василев. За разлика от Антонов обаче Айвазов и Василев успяха да напуснат Италия броени дни преди да им бъде предявено обвинение. Този факт и до днес се смята на Запад като съмнение в официалната версия на София, че българските спецслужби нямат нищо общо с покушението.
На тази снимка, която обиколи света, се твърдеше, че ограденият с кръг човек на площада по време на покушението, е Сергей Антонов . Но по-късно тази версия беше отхвърлена, като човекът се оказа американски турист. Разследващите са издирили всички присъствали на снимките човек по човек. Снимка: Кориере дела сера
Антонов беше обвинен в съучастие на турчина Мехмед Али Агджа, посочен за физически извършител на атентата. Следствието срещу него продължи 2 години и 6 месеца. През цялото време българинът отричаше да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Той беше освободен поради липса на доказателства и се върна в България за Великден 1986 година.
„Сивите вълци”
Според друга версия, зад стрелбата срещу папата стои турската ултранационалистическа партия „Сивите вълци”, чиито член в началото на 80-те години бил Ахмед Али Агджа. Според историка Ахмет Гюрсой точно тази партия е помогнала на Агджа да излезе от затвора. „Турските националисти са известни с непримиримостта си към християнството,” пише Гюрсой. „Партията имаше влияние в парламента и се застъпваше за изгонването на Константинополския патриарх Вартоломей от Истанбул, където е резиденцията му. Съдейки по тяхната жестокост и по непримиримата им позиция, напълно възможно е националистите да стоят зад атентата срещу папата.”
Ватиканът
Третата основна версия за атентата срещу папата е, че стрелбата е поръчана от хора във Ватикана, които били недоволни от властния и амбициозен папа и предприеманите от него реформи. Промените, които той планирал застрашавали икономическите интереси на някои висши духовници. Орал Челик, съучастник на Агджа в убийството на турски журналист, смятан за една от ключовите фигури в организирането на покушението, твърди, че през 1994 година, при един от разпитите Агджа бил приет от двама кардинали на Ватикана. Неясна остава ролята, която са играли тайните служби и конкуриращите се фракции вътре във Ватикана.
Покушението срещу папата дойде малко след покушението в Лондон срещу българския дисидент и писател Георги Марков. Затова версията за “българската следа” се прие логично на Запад.
Години след това през 2005 година италианският следовател Фернандо
Импозимато, който периодически обича да се изказва по делото "Антонов",
лансира версията, че Сергей е превозил тримата турски терористи до
площад "Свети Петър". Свидетели обаче доказват, че точно на този ден, 13
май 1981 г., от 13,10 до 17,15 часа българинът е бил в службата си,
въобще не е напускал, продавал е билети, говорил по телефона и там чул
за покушението срещу Светия отец.
Сергей Антонов прекарва години в
италианските затвори. В крайна сметка е "оправдан поради липса на
достатъчно доказателства. Това не е най-коректното решение, но според
Марчевски, ако го бяха оправдали напълно, то това значи, че италианските
следствие и съд трябваше да си признаят, че твърде късно са разбрали
истината. А за да приключат следствието и съдебното дело, службите,
съдът и полицията изхарчиха над четири милиарда италиански лири. Това
прави четири милиона долара разходи, които плати италианският
данъкоплатец.
Асен Марчевски разказваше, че папа Йоан Павел II никога не е обвинявал българи и страната ни
за
този позорен акт. На три пъти, пред официални делегации, той е
заявявал, че не вярва България да има каквото и да е съучастие в това
престъпление. Пред високопоставени наши представители той казвал: Не
вярвам българин да е стрелял или подготвял атентат срещу мен. Уверен
съм, че българин не може да стреля срещу поляк. Защото българите знаят,
че Владислав Варненчик е дал живота си в битка за свободата на братята
българи.
На 1 август 2007 г. Сергей Антонов е намерен мъртъв в дома му на ул. „Сердика“ в София от дъщеря му Ани. По тялото не е имало следи от насилие, а смъртта е била настъпила няколко дни по-рано.