„Чакали“, „Бухал“ и „Латерна“ са само част от псевдонимите, с които тайните служби са разработвали западните радиостанции, слушани в България преди 10 ноември 1989 г. Това се разбира от представения преди ден от Комисията по досиетата сборник „Държавна сигурност и „вражеските“ радиостанции“. Фототипното издание разкрива как тоталитарната власт се е опитвала да противодейства на информационната студена война и да ограничи влиянието на западните радиостанции върху българите. В 14-ото издание на комисията са публикувани 115 документа, а в разширения му електронен вариант - 228.
В сборника може да се прочете, че ДС е наричала работещите в тези радиостанции по два начина - И.Р., което идва от „изменник на родината“, и В.Е. - от „вражеска емиграция“. Комисията по досиетата е открила в архивите документи за 20 радиостанции, но се фокусира върху шест най-значими от тях.
Британската Би Би Си е получила кодовото наименование „Бърлогата“, а българската Ӝ секция - „Чакали“ и „Продажници“. Сигналите са се заглушавали в зависимост от предаванията, като по време на чешките събития през 1968 г. радиото се е заглушавало напълно. Флагманът на вражеската пропаганда е било радио „Свободна Европа“ с псевдоним „Латерна“, обясни членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева. Към тази станция са се прилагали и „мокри поръчки“. Радио „Гласът на Америка“ е разработвано като „Глашатай“. Станцията „Горянин“ е известна още като „гласа на българската съпротива“, а кодовите й наименования са „Бухал“ и „Гарван“. Радио „Христо Ботев“ пък е било насочено към партийците. С гласа на партията работещите в него се опитвали да всеят смут в партийните редици, обясни още Бончева.
Борбата на ДС с вражеските радиостанции е била да ги заглушава и да внедрява агенти в тях, като така е всявала недоверие сред служителите.