На 23 август се почита Денят на жертвите на сталинизма и нацизма. На тази дата преди 75 години Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към него е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони. На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.
Предложението за официалното отбелязване на тази дата е през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага. На форума се приема т. нар. Пражка декларация. Почитането на датата се определя като „общоевропейски ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, които да бъдат почетени с достойнство и безпристрастно“. Отбелязва се всяка година от институциите на Европейския съюз от 2009 г. насам
В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма.
Членовете на Европейския парламент подчертават, че в Европа е слабо известно влиянието и значението на съветския режим и окупация върху гражданите на посткомунистическите държави.
България също има своя принос за отбелязването на датата. На 18 септември 2008 г. 40-то Народно събрание приема решение в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото. Решението не е подкрепено от народните представители на БСП.
На 27 ноември 2009 г. по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев 41-то Народно събрание излиза с решение, с което обяви 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. На 23 август 2010 г. този ден е честван в България за първи път.
Символиката на тази дата има своите нюанси в различните пост-социалистически държави. В Латвия 23-ти август е известен като „Денят на черните ленти”. На същата дата през 1989 - точно 50 години след пакта Хитлер-Сталин, около 2 милиона души образуват жива верига, която обхваща повече от 600 километра през балтийските републики от Талин през Рига и до Вилнюс.Тази акция става известна като „Балтийския път” и се разглежда като определящ момент в битката на балтийските държави за независимост от Съветския съюз. От друга страна в Румъния на този ден се отбелязва освобождението от фашизма и има статута на официален празник.
Точната бройка на жертвите на сталинизма не е известна, но по данни на историците Сталин е отговорен пряко за смъртта на близо 3 милиона души на територията на бившия Съветски съюз. Според историците косвените жертви на сталинизма са между 15 и 20 милиона. Жертвите на режима намират смъртта си или в следствие на пряка екзекуция или в някои от лагерите на смъртта, които са действали на територията на СССР.
От своя страна диктаторът доживява до 75-годишна възраст. В късните часове на 1-и март 1953 година Сталин се оттегля в покоите си след обилна вечеря с политическите си съветници. Когато на сутринта на 2-и март политикът не излиза от стаята си в обичайния час, съветниците и охраната му са обезпокоени. Те обаче са твърде уплашени, за да влязат и да проверят каква е причината за нарушението на рутината.
До късните часове на деня никой не се осмелява да влезе в спалнята на грузинския диктатор. Едва около 11 часа вечерта на 2-и март охраната му се осмелява да влезе в личните му покои. Те откриват Сталин в безпомощно състояние, проснат в локва от собствената му урина. Диктаторът е получил масивен инсулт и се мъчи още три дни преди да издъхне.
От Съюза на репресираните от комунистическия режим в България припомниха, че над 30 000 души загиват в първите месеци от идването на тоталитарния режим у нас. Хиляди още са неизвестност. И до ден днешен в съюза продължават да търсят помощ хора, които не могат да намерят смъртните актове на своите родители.